Скоро след раждането на детето, когато всички тревоги като че ли са вече зад гърба ви, неочаквано ви връхлита вълна от необяснима тревога и чувство на самота. Ставате сълзлива, лесно се разстройвате и сте агресивна. Всичко, което правите, ви се струва еднообразно и досадно. Преследва ви мисълта, че целият ви живот се ограничава с цикъла  хранене, приспиване, хранене, приспиване...

Разбира се, след известно време тези чувства ще преминат, но за съжаление доста често те оставят дълбоки следи в отношенията с близките ви. Вашите неразбиране, тревога за детето, чувство за обвързаност всичко това се отразява негативно, особено на взаимоотношенията ви със съпруга.
През целият период на бременността майката и бебето представляват едно цяло. Природата се е погрижила максимално да намали въздействието на външните неприятности за детето, дарявайки жената с умението на защитава малкото същество. За девет месеца бъдещата майка свиква с ролята на закрилница, приема огромната отговорност за съхранението на живота, здравето и щастието на малчугана. Сега тя ще възприема състоянието на детето като свое собствено, ще усеща неговия глад, болка, радост, блаженство, страх. И въпреки, че това разбиране гарантира на бебето безопасност в първите седмици след раждането, за майката тежестта на отговорността може да се прояви във вид на послеродова депресия.
Обикновено тя се появява в първите дни след раждането на фона на физическото изтощение и хормоналните промени в организма.  Състоянието на плачливост, повишена чувствителност, силна тревога или раздразнителност продължава няколко часа до няколко дни и постепенно избледнява, отстъпвайки място на други преживявания. Но понякога това угнетяващо, съсипващо състояние продължава прекалено дълго около година и се отразява на отношенията между майката и околните.

Нещастието никога не идва само...

Известно време след раждането може да се почувствате напълно обсебена от грижи за бебето да усетите, че цялото ви време му принадлежи, че нямате никакви права на личен живот, че неговите нужди и безпомощност запълват целия ви ден и всички ваши мисли. Обикновеното желание да погледате телевизия, да побъбрите по телефона, да излезете навън или да се позабавлявате биват отхвърляни още на подсъзнателно ниво и във вас се нагнетяват тревога и страх: ами, ако нещо се случи?
Намирайки се в такова състояние вие ставате неприятна сама за себе си и започвате да забелязвате, че това се отразява лошо на детето, заради което всъщност се отказвате от личното си време. Когато бебето общува с нещастна майка, която има тревожен израз на лицето и разговоря с него с тъжен глас, в който се усещат сълзи, то също се чувства тревожно и огорчено. Беше ми мъчно за бебето, защото има толкова нещастна майка разказва младата майка Лена.
Депресията става преграда между вас и детето ви, нарушавайки контакта и хармонията по между ви. Това състояние се задълбочава още повече от факта, че в първите си дни бебето изглежда безпомощно, погледът му е лишен от осмисленост, а непрекъснатите викове и плач изглеждат еднообразни и непонятни. Но ще минат само няколко седмици и то ще започне да познава вашето лице, да се усмихва и вие непременно ще се научите да общувате по уникален начин. Нали преди време вашата собствена майка е успяла да осъществи близък и нежен контакт с вас!

А някъде наблизо е мъжът...

Състоянието на послеродова депресия е особено неприятно и заради това, че жената не може сама да промени лошото си настроение, не може да превърне тревогата и обидчивостта си в спокойствие и разумно поведение. Депресираната жена преживява отчуждение от близките си и не е способна сама да оцени реалистично своето състояние. На всичко отгоре преживяванията й не са очакваните радост и облекчение след появяването на малкия човек /като че ли такива чувства имат само околните/. В нея възниква усещането за самота, изолираност, струва й се, че никой не й обръща внимание и не оценява онова, което тя върши, не среща разбиране за всичките си безпокойства по повод бебето. Струва й се, че състоянието й не се приема от мъжа, той не й съчувства и разбира. Мъжът ми се обиждаше, че не се интересувам от него и съм единствено на разположение на детето разказва Лена След известно време обаче му стана ясно, че това ново положение не е в резултат на мой каприз и че имам нужда от помощта му не само заради прането на дрешките.
Действително вашата депресия не винаги е ясно изразена и съпругът ви може да я приема като равнодушие и липса на интерес към него /което съгласете се е обидно/ или още по-лошо като каприз на млада неопитна майка. Несъмнено подкрепата на мъжа до вас е най-ценна. Неговата готовност да помогне, да сподели грижите и трепетите около бебето, да разбере неувереността и безпокойството ви ще ви изтегли от дупката на депресията и дори ще направи отношенията ви по-близки и топли. Аз не можех да се справя със себе си, всичко ме дразнеше, често плачех, беше ми трудно да се грижа за бебето. Струваше ми се, че съм лоша, даже ужасна майка, че никому не съм нужна. Беше ми самотно и точно тогава моят съпруг започна да ми повтаря, че ме обича и чувствата му нямат нищо общо с бебето. И до ден днешен съм му благодарна за тази подкрепа. разказва 35-годишната Ана.

Какво трябва да знаят членовете на вашето семейство, за да реагират правилно на вашето раздразнение, тревожност и нетърпимо настроение? Първо близките трябва да разбират, че това състояние не е по вкуса и на самата майка, но тя не може да го промени без външна подкрепа. Не бива да се обиждат или да изискват безкомпромисно от нея разум и силна воля, това само ще увеличи чувството за вина и недоволство от самата себе си. След това не бива да очакват огромна благодарност за помощта, която оказват добре е да преглътнат пропуска на майката да каже благодаря за изпраните дрешки или направените покупки. Така или иначе след известно време те ще усетят нейната признателност, стига да бъдат достатъчно търпеливи да излезе от послеродовата си депресия. И на трето място най-голяма помощ за младата майка е околните искрено да споделят нейните тревоги, притеснения и неувереност по повод на малкото дете у дома.

И детето може да помогне

Раждането прекъсва установеното от девет месеца статукво в отношенията майка-дете, невидимата, но здрава връзка между тях обаче остава. Детето преживява първата си криза раждането. Първоначално то изпитва ужас и този шок се предава и на майката. Детето не може нито да осъзнае, нито да ни съобщи за своите страхове от живота и света, с които се сблъсква първоначално ярка светлина, силни, отчетливи звуци, топло и студено, болка в стомахчето от глад или колики. Колкото по-силна е връзката майка-бебе, толкова по-осезателно тя ще усеща неговите нужди и ще съпреживява състоянията му.
Под натиска на напрежението майката от една страна се опитва да се откопчи от зависимостта, от друга изпитва нужда да е близо до детето си, грижейки се за него всеотдайно.
Раждането е, разбира се,  някакъв тип отделяне, но не и раздяла. Безсъзнателно и майката, и детето тъгуват за мирното и приятно съществуване, в което няма граници и борба. Но и в новата ситуация можете да осигурите стабилност, радост от взаимното опознаване, възможност за растеж и развитие. Много важно е да преживеете това изменение в отношенията с мъдрост, полезно е и за вас, и за новороденото. Именно на тази вътрешна, психологическа,  тежка работа се дължи необичайното ви състояние. Трябва да се научите да бъдете заедно с бебето си, чувствайки го като отделен, самостоятелен човек. Да се научите да го обичате безмерно, но да съумеете да запазите част от живота си недосегнат, личен. Да успявате да се грижите за детето, отдавайки му внимание и нежност, но без да го превръщате в своя собственост.

Детето и кариерата

Освен всичко останало, след раждането жената се оказва изключена от своя обичаен социален живот, работа, успехи и е лишена от удоволствието, което е получавала от труда си. За да компенсират отсъствието на професионална  дейност, някои майки се стремят да достигнат максималното във възпитанието на децата си. Но бебето не е средство за себедоказване и достигане на високи цели и ако го приемате по този начин, това би влошило много отношенията ви. На първо време за малкото същество е важно грижовното присъствие на майката, а не нейните качества като възпитателка!
Опитайте да гледате на ситуацията от друга гледна точка. Появяването на нов член на вашето семейство, който активно расте и се развива дава възможност на всички останали също да се усъвършенстват. Вие също можете да се учите на нови неща всеки ден. Ако това е първото ви дете дори не подозирате колко интересни, невероятни моменти ви предстои да преживеете заедно! Животът ви ще бъде още по-пълноценен, ако междувременно успеете да се занимавате с любимото си хоби и да поддържате формата си.
Не отказвайте помощ от страна на близки или услугите на гледачка. Именно това ще ви помогне да преодолеете усещането на безполезност и изолация, ще започнете да цените повече времето, прекарано с вашето дете, а и то ще бъде щастливо с една доволна от живота си, весела и любяща майка.
Важно е да си дадете сметка, че работата не може да замени привързаността към детето. Още дълго то ще се нуждае от вас и всеки път, когато му давате нещо, ще разбирате, че сте получили двойно повече от него.

Как да помогнем сами на себе си

Започнете с пауза. Спрете и се огледайте около себе си. Обърнете внимание на вашите близки, които са около вас и се нуждаят от присъствието ви /именно те се сърдят и обиждат, че са пренебрегнати/, обичат ви. Престанете да отхвърляте помощта им, позволете им да направят нещо за вас. Вгледайте се в детето си. То не е така безпомощно и слабо, както преди няколко дни или няколко седмици. Времето е на ваша страна и много скоро бебето ви ще порасне и ще стане още по-самостоятелно помогнете му в израстването. Разберете, че за него този период също е много труден, но след като толкова много деца са го преминали, непременно ще го премине успешно и то!
След това се огледайте, кажете си сама на себе си нещо прекрасно, припомнете си, че така или иначе сте се справяли с различни сложни житейски ситуации. Поставете си привлекателна цел за бъдещето.
Възможно е  отдавна да се искали да научите нещо, да пътувате до някъде, да подготвите някакъв работен проект дори това да е нещо дребно, да не е най-грандиозната задача, просто се заемете с нея. Ще чувствате удовлетворение от свършването на работа, бавена с години.
Намерете начин да поговорите с някого за своето настроение, нека събеседник стане вашата майка, най-добрата ви приятелка или ако депресията не си отива консултирайте се със специалист-психотерапевт.
Ето, виждате ли, какво множество от разнообразни преживявания може да станат причина за лошо настроение и ниско самочувствие след такова радостно събитие като раждането на дете. Надяваме се тази статия да ви помогне да се ориентирате и да намерите правилното решение за вашето щастие.

Наталия Кедрова, психолог-психотерапевт

по материали от руски сайтове
Превод от руски език: ивана