Стоматологична травма може да възникне в резултат на спортна злополука, кавга, падане или по други причини. Навременното лечение е от съществено значение за дългосрочното здраве на пострадалия зъб.
Травмите на детските зъби могат да бъдат много стресиращи за децата, както и за техните родители.
Причини и честотата на зъбните травми
Приблизително 30% от децата са имали стоматологични наранявания. Нараняванията на устата включват зъби, които са: избити, счупени, разклатени.
Най-често пострадалите са деца на възраст между 2 и 14 години, като според различните източници около 28 до 33 % от тях са с травми на временното съзъбие, а около 22 % - на постоянните зъби. Установено е, че съотношението между момчетата и момичетата е 2:1.
Травматичните увреждания на зъбите са спешни състояния, които налагат незабавно лечение с цел да се намали болката и да се възстанови функцията на зъба. Използваният лечебен метод е реплантацията на засегнатият зъб в алвеолата с последваща имобилизация и фиксация на зъба.
Пиков период за травми на първични зъбите е периодът 18-40 месечна възраст, защото това е време на повишена мобилност на относително некоординираното и нестабилно малко дете.
Нараняванията на първичните зъби обикновено са в резултат от падане и сблъсък, когато детето се учи да ходи и тича. Първичният зъб, който е бил избит, обикновено не се реимплантира. Рискът от нараняване на развиващия се постоянен зародиш на зъба е висок.
На постоянните зъби: В училищна възраст момчетата страдат от такава травма почти два пъти по-често, отколкото момичетата. Спортните злополуки и битки са най-честата причина за стоматологична травма при тийнейджърите. Горните (максиларни) централни резци са най-често нараняваните зъби. Максиларните зъби, изпъкнали повече от 4 мм, са от два до три пъти по-вероятно да пострадат от зъбни травми, в сравнение с нормално подравнени зъби. Често срещано явление при децата е счупването или избиването на постоянен зъб. Най-често това се случва с горните централни резци във възрастта между 7 и 9 години.
Има няколко основни правила в този случай:
- Детето трябва да бъде успокоено - излишната тревожност на родителите се предава на децата и това затруднява лечението.
- Не пипайте корена на зъба. Дръжте го само за короната.
- Изплакнете зъба, само ако е замърсен. Не търкайте и не стържете зъба.
- Опитайте да реимплантирате зъба на мястото му с лек натиск и дръжте в това положение.
- Ако не може да реимплантирате зъба, поставете го в подходящ разтвор - студено мляко или физиологичен разтвор, в краен случай вода. Това ще хидратира и подхрани клетките на пародонталния лигамент, които все още са свързани с корена.
- Зъбът не трябва да бъде опакован в тъкани или кърпа и не трябва да се оставя да изсъхне. Сухото съхранение на експулсирания зъб за повече от 5 минути води до некроза на клетките, участващи в образуването на периодонталния лигамент, което води до неуспех при реплантацията. Kритичният минимум за сухо съхранение на зъба е около 15 минути, след което реплантацията на такъв зъб е безсмислена.
- Заведете детето незабавно на зъболекар, защото всяка минута забавяне крие опасност от загубване жизнеността на зъба и намалява шансовете за успех при реимплантацията. Най-добре е реимплантацията да се извърши до 30 минути след травмата! Някои изследвания показват, че зъби, реимплантирани след 60 минути, развиват анкилоза или резорбция от 3 до 7 години при млади пациенти!
- Трябва да се изясни имало ли е преди това други увреждания на зъбите? Някои деца са склонни да претърпяват инциденти. Такава информация може да окаже влияние върху избора на конкретна лечебна възможност.
- Трябва да се изясни дали има някакви по-сериозни травми на главата на детето. Дали е губило съзнание. Няколко дни след травмата трябва да се следи за евентуални симптоми като: виене на свят, болки във врата, амнезия и т.н. Ако такива има, незабавно трябва да се извърши медицински преглед.
- Трябва да се помисли за профилактика с тетанус, ако зъбното гнездо е замърсено.
- Реимплантираните постоянни зъби изискват проследяваща оценка от минимум 2-3 години, за да се определи резултатът.
- Ако децата ви спортуват, протекторите могат да предотвратят сериозни травми и наранявания на зъбите и тъканите, а така също могат да защитят челюстта от счупване. Освен това защитават и мандибуларната става от травма. Особено необходими са за онези, които носят ортодонтски апарати или брекети.
Често родителите са неинформирани за опасността и риска от сериозни дентални травми при спорт или игра, в които детето участва, а някои травми оставят белези за цял живот.