Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

BG-Mamma :: Свободно време >>
Размер на шрифтаУвеличи шрифта Намали шрифта
Великден, плаващи празници и обреди без определена дата, I част
Автор: БАН

БУЕНЕЦ

Буенек ­- обичай, познат само в Източна България.
Изпълнява се през ВЕЛИКИТЕ ПОСТИ за здраве и плодородие.
Участничките в него, също както в другите момински пролетни обичаи (вж. ЛАЗАРУВАНЕ, КУМИЧЕНЕ) са моми. Те избират помежду си водачка буенек.
Избраната мома се облича в празнична носия, в която ризата е мъжка, с богато украсен калпак върху разпуснати коси. През гърдите и са кръстосани два колана с големи пафти, а върху тях ­ нанизи от монети. На кръста и са окичени разноцветни кърпи.
С буенеца върви булката ­ 8-10-годишно момиче, с живи родители, облечено с булченски дрехи и забулено с червена кърпа. Моминската група посещава всяка къща в селото. Момите-песнопойки, разделени в две редици, застават една срещу друга и пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават и буенецът върти сабя (секира,пръчка) над главата на булката. След това тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на стопанката, която връзва в нея пари, дава в дар яйца и брашно. Стопанката изнася от къщи сито и го търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината. В Източна България Буенец наричат и буйното, несключено хоро, което играят на празниците през Великите пости.

 


ВЕЛИКДЕН

Обредна трапеза: обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, старец, саздърма, печена луканка

Велиден, Влиден, Възкресение Христово ­- неделята след първото пролетно пълнолуние ­ един от най-големите пролетни празници, който трае три дни.

Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома.

На трапезата се отговява с малко яйце и ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ.
Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления.
Всички се чукат с ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА за здраве.
Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините.
Момите, които са се кумичили, посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай.
След общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село. В народните представи това люлеене предпазва от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За това на този ден се люлеят и други млади жени и деца.
Празничното великденско хоро започва на обяд, а се играе и през двата следващи дни.
На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.
С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.
На неделната сутрешна служба в църквата се припомня посещението на жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник (събота) отиват на гроба на Христос и намират отваления камък и ангела, който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.

 


ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ
Яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. ­ - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН.
Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.
Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома.
Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце.
По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.
Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки.
Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки.
Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му.
Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.

 

 

ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА
Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.
В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден.
По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.
За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др.
Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните.
Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер.
Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие.
Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''.
В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести.
То се оставя на домашната икона.
На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните.
На места първото червено яйце зарявят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка.
Червено яйце оставят при бубите, за да предпазят от уроки.
Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение.
Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след сватбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБОВЕ на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.
Поклон носят и момите на кумичката или на кръстницата от буенека, които до този момент са й говеели.

 

 

ВЕЛИКИ ПОСТИ

След СИРНИЦА ­ седемте седмици, които заедно с предхождащите ги МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ и СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, бележат началото на най-дългия цикъл в народния празничен календар ­- Великденския.
Пряката обвързаност на Великденския комплекс с пролетното равноденствие носи двуякото значение на Великите пости.
Те носят пречистване от натрупаното зло чрез пост и въздържание; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието.
На Велики пости не се играе хоро (с изключение на БУЕНЕЦА), прекъсват се сватбите, за да започнат пак наесен, когато животът възкръсва и се обновява.

Църквата нарича началото на Великите пости преддверие на божественото покаяние или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, очистват се и се доближават до Христос.

 

 

ВРЪБНИЦА

Именници: Върбан, Цветан, Цветанка и всички, носещи имена на цветя и дървета

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден -­ неделята преди ВЕЛИКДЕН ­

На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница разпускат умрелите, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.
На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с оплакване на мъртвите.

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан Христос влиза в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV в.

В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

 


СПАСОВДЕН

Именници: Спас, Спаска

40 дни след ВЕЛИКДЕН ­ народно название на християнския празник Възнесение Господне. Пада се винаги в четвъртък.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода до Велики четвъртък. Това определя спазването на Спасовската или черешовата ЗАДУШНИЦА. Или в сряда привечер, или на самия празник жените отиват на гробища. Тук те извършват същите действия, както и на останалите задушници. На места в Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат с вода ­ практика, която вероятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд. На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява цветето росен, което е лековито и затова болните отиват на поляната, където расте, със зелена глинена паница, вино и погача. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване; сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
В християнството, според Новия завет, в продължение на 40 дни след своето възкръсване Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, движейки се сред тях като богочовек. На Спасовден в обкръжението на своите последователи в подножието на Елеонската планина той се въздига в небесата.

 

 

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
Русаля ­ - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.
Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии ­ персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер ­- не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).
Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят на росен (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ.

В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя.
С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите -­ Rosalia.

 

 

РУСАЛСКИ ИГРИ
Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България.
Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост. Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит ­- русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън. По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.

Сподели:
FB
Видянa: 38196 пъти
Именник

Момче или Момиче?
Реклама

Събития
Днес няма въведени събития

Празници: Имен ден на Ксения, Аксения, Оксана

Стани фен



Калкулатор на бременността

Първи ден от последната менструация:







Neterra



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт