Пъпната херния (hernia umbilicalis infantum) при бебетата и нейното лечение
Среща се сравнително често в кърмаческа възраст. Пъпната херния се появява в пъпната ямка, поради особености на тъканите. Тези хернии могат да възникнат при кърмачета от незатваряне на пъпния пръстен. От значение е и здравината на заобикалящите пъпния пръстен тъкани и пъпна фасция, които допълнително укрепват. Статистически изследвания показват, че момичетата по-често страдат от това състояние.
Според статистиката, 30% от бебетата и малките деца страдат от пъпна херния, а при 60% от децата се наблюдава самоизлекуване, независимо прилагано ли е лечение, или не.
При плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждането и превързването на пъпната връв съдовете закърняват, външният съединителнотъканен слой на стената се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора /пъпен пръстен/, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан и представлява най-слабото място в областта на пъпа. Когато бебето плаче, малка част от червата излизат от този отвор и предизвикват леко издуване на пъпа. Това се нарича пъпна херния. Когато пръстенът е малък, хернията не надминава големината на грахово зърно и той се затваря за няколко седмици или месеци. Хернията се напипва под гънките на кожата като малко меко балонче. При херния пъпът стърчи повече от нормално. Детето е неспокойно, но трябва да се знае, че детските пъпни хернии не инкарцерират /не се заклещват/.
Лечение на пъпна херния при малките деца:
В кърмаческа възраст може да се опита неоперативно лечение - прибиране и пристягане на пъпните ръбове с помощта на недразнещ кожата пластир, който се сменя през 7-10 дни. При големи хернии се препоръчва операция след 4 - 6 месечна възраст.
Обикновено, когато детето проходи, пъпната херния изчезва спонтанно, притисната от мускулите на коремната стена.
Тези хернии се самоизлекуват до 1-2-годишна възраст, затова консервативното лечение продължава до 2-рата година.
При неуспех от консервативното лечение се пристъпва към операция.