Ние много сериозно се замисляме за второ дете, но смятам да изчакам поне Митко да проходи и малко от малко да отрасне. Напоследък често си говорим за евентуалните за и против и сякаш причините ''За'' са повече.
Засега към ''За'' ми натежават следните обстоятелства:
Аз и сестра ми имаме 3,5 г.разлика и не мисля, че е оптимална - страхотна ревност, почти никакви общи приятели и интереси. Когато аз тръгнах на училище на 6 г., а тя на 7, разликата ни стана все едно 4 г.
И за нашите беше трудно - едва издържаха финансово, докато и тя завърши университета.

Вече съм на 26 г.и не мисля да отлагам много, защото не се знае после ще имам ли изобщо желание, а и ще успея ли да забременея изобщо. На всичкото отгоре имам безумното желание за три деца. Освен това достатъчно пропуснах в кариерата си, тъкмо докато наваксам, ще трябва пак да излизам по майчинство, а така ще ми е по-спокойно.
Когато се върна на работа ще мога да се посветя на израстването си без да се притеснявам, че ще изгубя позициите си, ако излезя пак по майчинство.

Не се притеснявам, че ще ми е скучно с децата вкъщи, защото за мен всеки ден носи ново откритие и ми е интересно да наблюдавам развитието на детето ми. Честно казано работата не ми липсва особено, сравнимо с времето, което прекарвам с детето си.

Все още не съм забравила опита си от гледането. Излизанията не ми липсват особено, защото ние си поживяхме доста преди детето, тъй че не мога да кажа, че това ще ни притесни особено.

Като основна причина ''против'' ни е финансовия проблем.
Страхувам се мъжа ми да не изгуби работата, а тогава няма да можем да се издържаме тримата, камо ли пък и бебе. А моята работа не е толкова добре заплатена.
Но в крайна сметка изход винаги се намира. Всеки решава за себе си.
Винаги съм искала лятно бебе, тъй че се надявам догодина по това време (ако не ни мине котка път) да се похваля, че отново съм бъдеща мама.

Поздрави!

КатИ.