Антитромботични средства по време на бременност и кърмене
По време на бременност често се използват нискомолекулни хапарини за антитромботична терапия, лечение и профилактика на венозен тромбоемболизъм и предотвратяване на загуба на плода при пациенти с антифосфолипиден синдром или тромбофилия.
Майчината тромбофилия се свързва с усложнения на бременността като прееклампсия, загуба на плода, забавен вътреутробен растеж, интраутеринна смърт и раждане на мъртво дете.
Жените с повтарящи се спонтанни аборти трябва да бъдат изследвани за тромбофилия и да се лекуват.
Антикоагулантната терапия може да намали риска от загуба на плода, да защити майката от тромбоемболия и да преотврати утеро-плацентарна тромбоза.
Резултатите от различни изследвания показват, че нискомолекулните хапарини (фраксипарин, клексан, фрагмин и др.) са ефективни, лесни за администриране и свързани с ниска честота на усложнения при майката и плода.
Естествените физиологични промени, които настъпват по време на бременност, допринасят за повишаване на риска от тромбоемболизъм. Тромбоемболичните усложнения са една от водещите причини за смърт на майката. Рискът от развитие на тромбоза при бременните е пет пъти по-висок, в сравнение с небременни жени на същата възраст.
Тези промени включват увеличаване производството на факторите на кръвосъсирването, намаляване производството на естествени инхибитори на коагулацията и промени във фибринолитичната система.
Въпреки това, съществува загриженост във връзка с употребата на някои антитромботични средства по време на бременност поради възможни усложнения както за майката, така и за плода.
Има много различни гледни точки за това, коя терапия и в какви дози осигурява оптимална защита за майката и минимален риск за плода.
Бременност и кърмене:
Клиничният опит при употребата им при бременни е ограничен.
Клиничните данни за трансплацентарно преминаване също са ограничени, следователно употребата на нискомолекулярни хепарини по време на бременност се препоръчва, когато терапевтичните ползи надвишават възможните рискове.
Няма клинични данни за отделянето им в кърмата, затова, ако приемат антитромботични препарати, майките трябва да избягват кърменето.
Проучване, в което взели участие 85 жени с антифосфолипиден синдром, извършило оценка на ефективността и безопасността при дългосрочно лечение с фраксипарин.
Жените били разделени на три групи: 26 жени в ранна бременност (<12 седмица) с усложнена акушерска история, 29 бременни между 12 и 20-та г.с., с усложнена акушерска история и 30 жени с усложнена бременност и циркулиращи антифосфолипидни антитела, но без признаци за антифосфолипиден синдром.
Бременностите били успешни в 84 от 85 случаи (98,8%).
Честотата на преждевременно раждане била по-висока при пациентите, които получили фраксипарин от втория триместър (група 2, 17,6%), отколкото при жените, които започнали лечение от първия триместър (група 1, 7,6%). За сравнение, резултатите от преждевременни раждания в предишни бременности били 33.3% за първа и 55.6% за втора група.
Резултатите от това проучване показват, че ранната и продължителна употреба на фраксипарин при жени с АФС има ефект при предотвратяване на загуба на плода и тромботични усложнения, допринася за нормалното развитие на плацентата и намалява риска от преждевременно раждане.
Тромбоцитната функция следва да се следи по време на продължителна употреба на фраксипарин и, ако е необходимо, дозата да се коригира в 28-30 седмица от бременността. По-ранни тестове се правят в случаите на предстоящ аборт, токсикоза или плацентарна недостатъчност.
Според резултатите от различни проучвания, фраксипаринът е сравнително безопасен и ефикасен за тромбоемболична профилактика по време на бременност.
Image: Mitar Gavric / 123rf.com