Автор: Радост Николова
Цветница е подвижен религиозен и народен празник, който се празнува в православната, католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден и шестата неделя на Великия пост. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
Според евангелието Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като възторжено размахват палмови клонки и хвърлят цветя пред нозете му. Затова на този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. От осветените клонки се сплитат венчета и с тях се окичват портите. Затова празникът е известен и под името Връбница.
Още от езически времена този ден се чества като победа на пролетта и събуждащата се природа над зимата. Счита се, че върбовите клонки прогонват злото и даряват здраве на хората, пазят ги от духове и черни магии, защитават животните и посевите от болести и природни бедствия. Навярно това поверие възниква от факта, че върбата е първото дърво, което се раззеленява през пролетта. Затова още в ранна утрин жените закичват върбови клонки над вратите.
След като клонките изсъхнат, те не се изхвърлят. Прибират се и се съхраняват грижливо, защото се считат за лек против уплаха и болести.
Цветница (Връбница) е празник, който е тясно свързан с Лазаровден и е последният от цикъла на моминските пролетни игри. Това не е случайно, тъй като лазарките, които са главните действащи лица в деня на Свети Лазар, са и основните участнички в ритуалите на следващия празничен ден - Връбница.
По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньовден, на Цветница момите също се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с "мълчана вода". Именницата, която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това е придружено с много смях и шеги.
Във фолклорната традиция Цветница се свързва и с обичая кумичене. Тези момичета, които са лазарували, се събират до река, кладенец или чешма, за да пускат по течението венчета от върбови клонки и цветя. В някои краища е прието да се правят лодки от царевични листа, както и да се приготвят специални обредни хлябове, наречени кукли. От тях се отчупва залък, който служи за белег при кумиченето. Момичето, чийто белег излезе първи, става кумица (кръстница) и повежда хорото към дома си. Там тя гощава другите момичета, а те от своя страна започват да говеят (да мълчат) пред нея до Великден. В края на говеенето те отиват на гости на кумицата, като и носят боядисани яйца, а тя ги освобождава от обета за мълчание.
Целият ритуал кумичене е съпроводен от обредни песни, които възпяват любовта, качествата на момите и момците, женитбата. Народът е вярвал, че момиче, което не е лазарувало и не е било кума, може да бъде взето от змей или няма да се омъжи.
В някои краища на България рано сутринта на Цветница се почитат близките, които са починали. Вярва се, че те излизат от гробовете си и очакват роднините да им занесат нещо. Обикновено това са върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, украсява се с клонките. От царевичните стъбла се пали огън.
Привечер на площада в селото момите и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.
Цветница е празник, който е свързан с разцъфването на природата. Затова на този ден празнуват всички, които носят имена на цветя и растения.
Макар да е част от великденските пости, на този ден е разрешено да се яде риба.
Страстна седмица е последната от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение - Великден.
Подготовката за празника продължава през цялата Страстна седмица. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък се боядисват яйцата (друг ден, в който също могат да се боядисват яйца, е събота). Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце червено и с него прави кръст по челата на всички деца в къщата, за да бъдат здрави и честити. След това го поставя пред домашната икона.
Обредните хлябове (козунаци) са друга неотменна част от великденската традиция. Те се правят от сладко тесто, замесено с нечетен брой яйца и се сплитат в кръгла или елипсовидна форма. След изпичането им, в средата се поставя по едно червено яйце. У нас по традиция козунаците се замесват на Велики четвъртък.
Честването на Великден (Пасха) започва в нощта на събота срещу неделя. Хората се събират в храмовете на празнична литургия, като в ръцете си държат запалени свещи и боядисани яйца. След приемането на благодатния огън от свещеника, те излизат от храма, чиито камбани бият тържествено, и започват да се поздравяват с възгласите: "Христос Воскресе!" и "Воистину воскресе!".
На следващата сутрин хората отново ходят на църква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или при кумовете, носейки за подарък яйца, козунак и бутилка с вино. На празничната трапеза по традиция се сервират ястия от агнешко месо, салати с пресни зеленчуци, червено вино и др.
След сития обяд хората излизат навън. Младежите връзват люлки и люлеят на тях изгорите си. По поляните децата играят на "прескочи кобила" и "ашици" с агнешки кокалчета. А "боренето" с яйца е любимо и на малки, и на големи. Счита се е за добра поличба, ако яйцето остане здраво. Такова яйце се нарича "борец" или "борак" и се пази до следващия Великден.
От незапомнени времена датират и състезанията с търкаляне на яйца. Две групи ги търкалят една към друга, като побеждава тази, на която остават най-много здрави яйца. Счупените се изяждат задружно, сред шеги и закачки.
Във великденския обреден фолклор са се съхранили през вековете житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...
Цветница е подвижен религиозен и народен празник, който се празнува в православната, католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден и шестата неделя на Великия пост. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
Според евангелието Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като възторжено размахват палмови клонки и хвърлят цветя пред нозете му. Затова на този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. От осветените клонки се сплитат венчета и с тях се окичват портите. Затова празникът е известен и под името Връбница.
Още от езически времена този ден се чества като победа на пролетта и събуждащата се природа над зимата. Счита се, че върбовите клонки прогонват злото и даряват здраве на хората, пазят ги от духове и черни магии, защитават животните и посевите от болести и природни бедствия. Навярно това поверие възниква от факта, че върбата е първото дърво, което се раззеленява през пролетта. Затова още в ранна утрин жените закичват върбови клонки над вратите.
След като клонките изсъхнат, те не се изхвърлят. Прибират се и се съхраняват грижливо, защото се считат за лек против уплаха и болести.
Цветница (Връбница) е празник, който е тясно свързан с Лазаровден и е последният от цикъла на моминските пролетни игри. Това не е случайно, тъй като лазарките, които са главните действащи лица в деня на Свети Лазар, са и основните участнички в ритуалите на следващия празничен ден - Връбница.
По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньовден, на Цветница момите също се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с "мълчана вода". Именницата, която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това е придружено с много смях и шеги.
Във фолклорната традиция Цветница се свързва и с обичая кумичене. Тези момичета, които са лазарували, се събират до река, кладенец или чешма, за да пускат по течението венчета от върбови клонки и цветя. В някои краища е прието да се правят лодки от царевични листа, както и да се приготвят специални обредни хлябове, наречени кукли. От тях се отчупва залък, който служи за белег при кумиченето. Момичето, чийто белег излезе първи, става кумица (кръстница) и повежда хорото към дома си. Там тя гощава другите момичета, а те от своя страна започват да говеят (да мълчат) пред нея до Великден. В края на говеенето те отиват на гости на кумицата, като и носят боядисани яйца, а тя ги освобождава от обета за мълчание.
Целият ритуал кумичене е съпроводен от обредни песни, които възпяват любовта, качествата на момите и момците, женитбата. Народът е вярвал, че момиче, което не е лазарувало и не е било кума, може да бъде взето от змей или няма да се омъжи.
В някои краища на България рано сутринта на Цветница се почитат близките, които са починали. Вярва се, че те излизат от гробовете си и очакват роднините да им занесат нещо. Обикновено това са върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, украсява се с клонките. От царевичните стъбла се пали огън.
Привечер на площада в селото момите и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.
Цветница е празник, който е свързан с разцъфването на природата. Затова на този ден празнуват всички, които носят имена на цветя и растения.
Макар да е част от великденските пости, на този ден е разрешено да се яде риба.
Страстна седмица е последната от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение - Великден.
Подготовката за празника продължава през цялата Страстна седмица. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък се боядисват яйцата (друг ден, в който също могат да се боядисват яйца, е събота). Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце червено и с него прави кръст по челата на всички деца в къщата, за да бъдат здрави и честити. След това го поставя пред домашната икона.
Обредните хлябове (козунаци) са друга неотменна част от великденската традиция. Те се правят от сладко тесто, замесено с нечетен брой яйца и се сплитат в кръгла или елипсовидна форма. След изпичането им, в средата се поставя по едно червено яйце. У нас по традиция козунаците се замесват на Велики четвъртък.
Честването на Великден (Пасха) започва в нощта на събота срещу неделя. Хората се събират в храмовете на празнична литургия, като в ръцете си държат запалени свещи и боядисани яйца. След приемането на благодатния огън от свещеника, те излизат от храма, чиито камбани бият тържествено, и започват да се поздравяват с възгласите: "Христос Воскресе!" и "Воистину воскресе!".
На следващата сутрин хората отново ходят на църква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или при кумовете, носейки за подарък яйца, козунак и бутилка с вино. На празничната трапеза по традиция се сервират ястия от агнешко месо, салати с пресни зеленчуци, червено вино и др.
След сития обяд хората излизат навън. Младежите връзват люлки и люлеят на тях изгорите си. По поляните децата играят на "прескочи кобила" и "ашици" с агнешки кокалчета. А "боренето" с яйца е любимо и на малки, и на големи. Счита се е за добра поличба, ако яйцето остане здраво. Такова яйце се нарича "борец" или "борак" и се пази до следващия Великден.
От незапомнени времена датират и състезанията с търкаляне на яйца. Две групи ги търкалят една към друга, като побеждава тази, на която остават най-много здрави яйца. Счупените се изяждат задружно, сред шеги и закачки.
Във великденския обреден фолклор са се съхранили през вековете житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...