По принцип не, освен в някои изключителни случаи. В преобладаващите болките са напълно поносими, освен за 25% от жените. Това зависи особено много от психологическото състояние на майката в момента на раждането.

Ако пристигнете в родилния дом спокойна и уверена в подготовката си, означава, че притежавате вече няколко техники, които ще ви помогнат да овладеете положението. Това е съвършено вярно.

Обратното, неподготвената родилка, главно разтревожената много силно и неспособна да се дистанцира от събитието, което преживява, не е в състояние да контролира болките. Изживява ги с такава сила, че сама ги създава. Това не е внушение, както може да се създаде впечетление, а физиологически обусловено явление. Под въздействието на болката, мозъкът отделя вещества, които имат свойството да намаляват болката. Това са ендорфините. От друга страна обаче, под въздействието на стреса, както тревогата или страхът, надбъбречните жлези секретират адреналин, който потиска отделянето на ендорфините. Резултатът е засилено усещане на болката, съпроводено от учестен дихателен и сърдечен ритъм, както и повишаване на кръвното налягане. Вследствие на това, матката, от една страна, стимулирана от окситоцина, от друга, потискана от адреналина, действа хаотично, безразборно и неефикасно. В резултат от мускулната умора, предизвикана от контракциите, се натоварва с токсини и става все по-болезнена. Родовият акт се проточва, разкритието се забавя. Може даже да спре напълно. Болките стават непоносими.

Мнението на повечето лекари е, че болката не бива да се смята като нещо задължително при раждането. В доста умерени граници се прилагат медицински разрешения на въпроса, като например епидурална аналгезия. Повечето жени обаче предпочитат напълно и самостоятелно да изживеят раждането на детето си. Това е нещо като предизвикателство към самите тях, особено вид физически и емоционален опит. Искат да проверят границите на собствените си възможности и главното, да изживеят докрай опита. Чувстват се спокойни, че ако болките стават непоносими, могат да получат помощ под формата на медикаменти, или да им се направи епидурална аналгезия. Тази увереност в хода на раждането помага на родилката да се отпусне, което в случая означава по-добре да понесе болката. При това положение епидуралната аналгезия става излишна.

Във всички положения болките трябва да бъдат поносими. Освен това, добре извършената подготовка за раждането може да е дайствително от голяма полза. Вярно е обаче, че само тя не е достатъчна. Да се облекчи болката, когато стигне известен праг, означава да се избегне превръщането на раждането в кошмар, който никоя жена няма да иска повторно да изживее.

Дали болката е поносима или не, може да каже само родилката. Единствено тя. Поносимостта към болката е нещо индивидуално и само жената трябва да реши, че е нужно да и се приложи обезболяващо средство.

Понастоящем премахването или поне прiтъпяването на болката е овладяно от добре контролирани техники. Трябва обаче да се знае, че какъвто и да е избраният метод, към него трябва да се прибегне след започването на родовия процес.