Откриването на основните кръвни групи у човека, направено от Ландщайнер в началото на миналия век, постави на научна основа възможността за преливане на кръв между отделни индивиди и същевременно даде първото доказателство за съществуването на груповоспецифични антигени (алоантигени) в клетките на човешкия организъм.
Понастоящем е установено наличието на повече от 70 антигена в мембраната на човешките еритроцити, които се обединяват в 14 антигенни системи. Тук ще бъдат разгледани само AB0 и Rh системите, които имат основно значение.
Необходимостта да се знае кръвногруповата принадлежност на даден индивид по отношение наличието или отсъствието на антигени от системите AB0 и Rh се определя от обстоятелството, че в плазмата могат да се срещнат съответни антитела спрямо тях, които имат достатъчно висока концентрация (титър) за предизвикване на аглутинация на еритроцитите при преливане на групово несъвместима кръв. Поради това антигените в еритроцитите се наричат аглутиногени, а антителата в плазмата - аглутинини.

Система AB0

Тя е открита още в 1901 г. от Ландщайнер, който според наличието или липсата в мембраната на еритроцитите на двата аглутиногена на системата - аглутиноген А и аглутиноген В, разделя хората на 4 основни кръвни групи: А, В, АВ и 0. Специфичните за тях аглутинини, които се намират в кръвната плазма, са аглутинин а (анти-А) и аглутинин ß (анти-В)
Възможните комбинации на аглутиноген в еритроцитите и аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:

У хората аглутиноген А не е хомогенен, а се среща в няколко варианта, от които по-важно значение при кръвопреливане имат вариантите А1 и А2. Затова в практиката се налага и тяхното определяне, въз основа на което кръвните групи на АВ0 системата стават шест: А₁, А₂, В, А₁В, А₂В и 0.
Кръвните групи от АВ0-системата не са разпределени равномерно в човешката популация. Данните за нашата страна показват следното разпределение:

Група 0 - 32.1%
Група А - 44.1% (над 80% в нея са група А₁)
Група В - 15.4%
Група АВ - 8.1%

Аглутиногените А и В са генетично определени и се унаследяват по строго определен начин. Освен в еритроцитите те се срещат и в клетките на много други тъкани.

Унаследяването на способността за производство на аглутинините а и ß се оспорва. Това се доказва от обстоятелството, че те се появяват в плазмата скоро след раждането, най-вероятно поради имунизиране с антигени, сходни с аглутиногените А и В.

Определянето на кръвногруповата принадлежност по отношение на АВ0-системата, заедно с тази на Rh-системата има важно значение преди всичко в случаите на кръвопреливане, при което определянето трябва да бъде извършено както на кръвта на дарителя (донора), така и на кръвта на приемателя (реципиента).

Освен едногрупово преливане, което е желателно да се прави при всички възможни случаи, понякога може да се прелее кръв и от друга кръвна група, при условие еритроцитите в нея да не се аглутинират от аглутинини в плазмата на приемателя. Съгласно това правило лицата от група 0 (а, ß) са универсални дарители, защото в еритроцитите им няма аглутиногени А и В, а лицата от групата АВ са универсални приематели, защото в плазмата им няма аглутинини а и ß.

Преливане на кръв от друга кръвна група се допуска в количество до 300 ml и то с нисък титър. В този случай аглутинините на дарителя се разреждат от плазмата на приемателя и не могат да достигнат висока концентрация, за да предизвикват аглутинация на еритроцитите на приемателя. При по-масивни кръвопреливания на кръв от друга кръвна група разреждането на вкарваните в кръвта аглутинини е недостатъчно и може да се получи аглутинация на еритроцитите на приемателя.
При преливане на групово несъвместима кръв аглутинацията на еритроцитите се последва от хемолиза и освободеният хемоглобин се филтрира в голямо количество през бъбречните гломерули. Това крие сериозна опасност от блокада на бъбречната функция и застрашава живота на болния.

Система Rh

Друга система от антигени в еритроцитната мембрана е тази на т.нар. Rh-фактор (резус-фактор). Тя е представена от множество антигени, от които най-важно значение за получаване на аглутинация при кръвопреливане има антиген D. При използване на тест-серум, съдържащ антитела срещу антиген D, се оказва, че около 85% от хората имат в еритроцитите си този (или сходен) антиген. По традиция те се означават като Rh(+) лица. Останалите, чиито еритроцити не се аглутинират от анти-D-серума, се означават като Rh(-) лица.

За разлика от АВ0-системата при Rh-системата не се срещат естествени анти-Rh (анти D)-аглутинини в плазмата на Rh(-) индивиди. Такива могат да се образуват при преливане на Rh(+) или когато Rh(+) еритроцити от плода навлязат в циркулацията на Rh(-) майка. Такава Rh-несъвместимост между Rh(+) плод и Rh(-) майка се среща в около 10% от бременните. Преминаването на анти Rh антитела от имунизираната майка през плацентата предизвиква аглутинация и хемолиза на Rh(+) еритроцити у плода. Тя бива различна по степен и се изявява главно под формата на т.нар. хемолитична жълтеница на новороденото или фетална еритробластоза. Опасността от подобно усложнение е минимална при първата Rh-несъвместима бременност, защото е установено, че навлизане на еритроцити от плода в майчината циркулация може да стане предимно в хода на раждането в резултат на разкъсването на съдовете на плацентата. Едва след това в имунизираната Rh(-) майка се получават анти-Rh-антитела, които при повторна бременност с Rh(+) плод са в състояние да предизвикат хемолиза на неговите еритроцити.

Понастоящем рискът от усложнения, дължащи се на Rh-несъвместимост, се свежда до минимум чрез инжектиране на Rh(-) майка с висока доза анти Rh серум веднага след раждането, ако плодът е бил Rh(+). Изкуствено вкараният анти Rh серум неутрализира постъпилите при раждането Rh(+) еритроцити от плода и предотвратява имунизирането на майката от тях.

Определянето на Rh-груповата принадлежност е също задължително условие при кръвопреливане.
Трансплантирането на тъкани и органи, което намира все по-широко приложение в медицината, зависи не само от съвпадението на антигенните системи на еритроцитите, но и от съвпадението на редица антигени в други клетки на кръвта и тъканите на дарителя и приемателя. В случаите на несъвпадение в някои от тях се получава имунна реакция, която води до ''отхвърляне'' на присадения орган или тъкан.