Автор: Д-р Надежда Костадинова
Този въпрос вълнува всички, които очакват бебе и имат животни в къщи. С раждането си бебето става най-важният член на семейството. Отглеждането му и доброто му здраве са на първо място във всяко семейство.
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители, приятели ). Болката от раздялата е силна и за хората, и за техните любимци. Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов, с които е трудно да се разделим. Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни, за да осигурим безопасност на любимото си дете? Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение:
Животните изискват време, а майката е заета с бебето 24 часа. Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето, да почиства редовно легенчето на котката. Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността, особено от последното - почистването на котешкото легенче.
Хигиената в един дом с бебе трябва да бъде отлична, което означава, по възможност, отделни пространства (стаи) за бебето и животните - поне в началните няколко месеца. В малък апартамент това е трудно осъществимо. Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека, който ще се грижи за животните.
Ако живеете в малък апартамент, много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе, отколкото едра порода куче и бебе. Трябва от рано да прецените възможностите си.
Имайте предвид, че когато кучето се разхожда навън, може да стане механичен преносител на зарази - яйца на паразити, бактерии, гъбички, които полепват по краката и козината му, особено ако стъпи или се отъркаля в някое чуждо изпражнение. Неслучайно кучешката тения, това от което най-много се плашат хората, се нарича "болест на мръсните ръце". За жалост в нашата страна са единици тези, които почистват след животното си - аз ви призовавам и вие да сте едни от тях! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея, после обърнете наопаки, завържете и хвърлете в кош за отпадъци. Почистете така, както бихте сторили ако това се случва у вас или във вашия двор .
Опасността от зоонози (болести, предавани от животните на хората) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила :
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани.
Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс. Кучето, както и всички домашни животни, могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда - вода, почва, храна. Лептоспирите са устойчиви във водна среда, особено застояла и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци. В месо и вътрешни органи от болни животни, съхранени в хладилник, могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности, при къпане, пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо, при отглеждане на заразени животни. Както вече се спомена, това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета. Препоръчително е обаче, ако домашното ви куче ходи на лов, 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза, независимо от ежегодната ваксина.
2. Редовно и правилно обезпаразитяване.
Външно - с качествен препарат с дълго действие, нетоксичен за хора, осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи, тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората .
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении. Повечето от опасните за човека паразити (например род Ancylostoma (кръгли глисти), някой тении), имат кратък цикъл на развитие - около 3-4 седмици. Само ежемесечното третиране може да гарантира, че кучето ви не отделя яйца на паразити.
Вашето куче може да заболее от ехинококоза (кучешка тения) само ако консумира сурово месо и по-точно сурови вътрешни органи, затова никога не го хранете с такива неща.
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване , знайте че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация .
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката.
Понякога новият член на семейството буди ревност, особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност, а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места. Ако имате такъв проблем, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар - той може да ви даде съвет как да се справите.
7. Напоследък се променя мнението, че ранният контакт с кучета и котки или с други животни води до прояви на алергии. Напротив - най-новото становище на английски учени е, че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени, толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях.
В заключение:
От гледна точка на опасностите от зарази - ако се грижите правилно за любимците си, тези опасности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опасности на детските площадки и улицата.
Ето мненията и опита на някои майки и бащи, запазили животните си въпреки бременността и раждането
Иво, Стара Загора:
"Имах мъжки 5 годишен пинчер, когато се ожених . Кучето живееше в близък контакт с нас, спеше в нашата спалня. Когато се роди бебето го изолирахме от стаята, наложи се да спи само в хола. Първият месец беше доста труден - кучето определено ревнуваше. Будеше ме по 2-3 пъти нощем, за да го извеждам навън, уж че му се ходи по нужда. После започна да препикава само обувките на жена ми - наложи се да ги държи на високо в коридора. Лека-полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми. Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно."
Виктория, Пловдив:
"Взех кучето ми Офелия, кръстоска, когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете. Родителите ми бяха много против. Когато бебето се роди, до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи - имах нещо като бариера на входа на детската стая. Аз се грижех сама и за бебето, и за кучето. Обличах отделна дреха за детската стая. Тогава нямаше памперси, нямаше готови кучешки храни - сега двете неща улесняват. Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка. Притеснявах се не толкова за хигиената, а кучето да не нарани детето в процеса на играта. Детето само печели от ранното съжителство с животно - всеотдайност, добро отношение към околните. Възпитанието на някои качества е по-лесно - например ред - Офелия унищожаваше всичко неприбрано, като чорапи, обувки и т.н. Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация. За известно време имах малко повече ангажименти, но при добро желание, добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред. Нямахме никакви здравословни проблеми.
Мариана, Пловдив:
"Когато забременях, направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми, лабрадор, за да съм сигурна, че не е заплаха за здравето ни. Известно време кучето беше при майка ми. След като бебето поотрасна, нямаме никакъв проблем, когато са заедно. Моето наблюдение е, че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни".
Този въпрос вълнува всички, които очакват бебе и имат животни в къщи. С раждането си бебето става най-важният член на семейството. Отглеждането му и доброто му здраве са на първо място във всяко семейство.
Наистина голяма част от хората решават да подарят животните си или да ги дадат за временно отглеждане другаде (при родители, приятели ). Болката от раздялата е силна и за хората, и за техните любимци. Животните са се превърнали в част от ежедневния живот на семейството и са носили радост и любов, с които е трудно да се разделим. Дали наистина е необходимо да загубим любимите си животни, за да осигурим безопасност на любимото си дете? Всички в къщи трябва да обмислите следните въпроси и да вземете единодушно решение:
Животните изискват време, а майката е заета с бебето 24 часа. Трябва някой друг в семейството да има време и желание да разхожда и измива кучето, да почиства редовно легенчето на котката. Впрочем бъдещата майка трябва да се освободи от тези задължения още по време на бременността, особено от последното - почистването на котешкото легенче.
Хигиената в един дом с бебе трябва да бъде отлична, което означава, по възможност, отделни пространства (стаи) за бебето и животните - поне в началните няколко месеца. В малък апартамент това е трудно осъществимо. Поддържането на висока хигиена означава повече работа за човека, който ще се грижи за животните.
Ако живеете в малък апартамент, много по-лесно е да имате котка или малка порода куче и бебе, отколкото едра порода куче и бебе. Трябва от рано да прецените възможностите си.
Имайте предвид, че когато кучето се разхожда навън, може да стане механичен преносител на зарази - яйца на паразити, бактерии, гъбички, които полепват по краката и козината му, особено ако стъпи или се отъркаля в някое чуждо изпражнение. Неслучайно кучешката тения, това от което най-много се плашат хората, се нарича "болест на мръсните ръце". За жалост в нашата страна са единици тези, които почистват след животното си - аз ви призовавам и вие да сте едни от тях! Просто носете със себе си найлонова кесийка и съберете изпражненията на кучето пъхайки ръката си в нея, после обърнете наопаки, завържете и хвърлете в кош за отпадъци. Почистете така, както бихте сторили ако това се случва у вас или във вашия двор .
Опасността от зоонози (болести, предавани от животните на хората) може да бъде елиминирана като се следват някои основни правила :
1. Кучето и котката трябва да бъдат правилно ваксинирани.
Ваксината за кучета трябва задължително да включва лептоспироза и бяс. Кучето, както и всички домашни животни, могат да заболеят от лептоспироза. Предаването на инфекцията става главно чрез контакт със замърсената околна среда - вода, почва, храна. Лептоспирите са устойчиви във водна среда, особено застояла и при подходящи условия преживяват във вода и почва в продължение на месеци. В месо и вътрешни органи от болни животни, съхранени в хладилник, могат да останат живи до няколко дни. Хората се заразяват при работа в блатисти местности, при къпане, пиене на замърсена с лептоспири вода и при консумация на заразено мляко или месо, при отглеждане на заразени животни. Както вече се спомена, това заболяване е включено в ежегодната ваксина за кучета. Препоръчително е обаче, ако домашното ви куче ходи на лов, 2 седмици преди ловния сезон то да бъде реваксинирано само за лептоспироза, независимо от ежегодната ваксина.
| Препоръчително е и котките, и кучетата, а също и морските свинчета и зайчетата да се ваксинират срещу кожни гъбички (дерматофити). Не забравяйте, че ваксините изграждат имунитет, който трае 1 година и е необходима ежегодна реваксинация независимо от възрастта на животното! |  |
2. Редовно и правилно обезпаразитяване.
Външно - с качествен препарат с дълго действие, нетоксичен за хора, осигуряващ непрекъсната защита от бълхи и особено от кърлежи, тъй като те са преносители на опасни заболявания по хората .
Вътрешното обезпаразитяване трябва да се прави ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО с комбиниран препарат срещу глисти и тении. Повечето от опасните за човека паразити (например род Ancylostoma (кръгли глисти), някой тении), имат кратък цикъл на развитие - около 3-4 седмици. Само ежемесечното третиране може да гарантира, че кучето ви не отделя яйца на паразити.
Вашето куче може да заболее от ехинококоза (кучешка тения) само ако консумира сурово месо и по-точно сурови вътрешни органи, затова никога не го хранете с такива неща.
 | Цитат 3. Ако се безпокоите, че котката ви е носител на токсоплазмоза, могат да се направят фекални и серологични изследвания, които да установят това. По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката или да го прави с ръкавици, за да избегне евентуалния контакт с изпражненията. Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо, опитване на сурова кайма и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва - директен или индиректен, напр. недоизмити зеленчуци. Много рядко котка, която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо е носител. Котките, които живеят по двора са по-реален носител. |
4. Ако се притеснявате от котешко одраскване , знайте че ноктите могат да бъдат трайно отстранени чрез хирургична манипулация .
5. Опасност за бебето биха могли да бъдат някои отрицателни поведенчески прояви от страна на кучето или котката.
Понякога новият член на семейството буди ревност, особено у кучетата. Това рядко се проявява с агресивност, а по-скоро с дефекиране и уриниране на неподходящи места. Ако имате такъв проблем, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар - той може да ви даде съвет как да се справите.
| 6. Необходимо ще е никога да не оставяте бебето или малкото дете без надзор, когато е заедно с животните, особено ако някои от тях в момента се хранят - в 90% от случаите агресивните реакции стават заради храна. |  |
7. Напоследък се променя мнението, че ранният контакт с кучета и котки или с други животни води до прояви на алергии. Напротив - най-новото становище на английски учени е, че колкото по-рано се сблъскват децата с най-различни алергени, толкова по-малка е вероятността в бъдеще да развият алергия към тях.
В заключение:
 | Цитат Като цяло са необходими повече грижи и внимание, за да е безопасно съжителството на малкия човек и любимите ви животни, но не е невъзможно, стига цялото семейство да е съгласно и да помага на майката. В психологически аспект е много благоприятно от рано детето да има контакти с животни, а по-късно и да се грижи за тях . |
От гледна точка на опасностите от зарази - ако се грижите правилно за любимците си, тези опасности са елиминирани и в никакъв случай не са по-големи от същите опасности на детските площадки и улицата.
Ето мненията и опита на някои майки и бащи, запазили животните си въпреки бременността и раждането
Иво, Стара Загора:
"Имах мъжки 5 годишен пинчер, когато се ожених . Кучето живееше в близък контакт с нас, спеше в нашата спалня. Когато се роди бебето го изолирахме от стаята, наложи се да спи само в хола. Първият месец беше доста труден - кучето определено ревнуваше. Будеше ме по 2-3 пъти нощем, за да го извеждам навън, уж че му се ходи по нужда. После започна да препикава само обувките на жена ми - наложи се да ги държи на високо в коридора. Лека-полека всички се адаптирахме към новата ситуация и Бони беше много внимателен със сина ми. Никога не ги оставяхме сами преди бебето да проходи и да стане по-самостоятелно."
Виктория, Пловдив:
"Взех кучето ми Офелия, кръстоска, когато бях бременна в 6-тия месец и вече имах друго 5 годишно дете. Родителите ми бяха много против. Когато бебето се роди, до навършване на 6-тия месец бяха в отделни стаи - имах нещо като бариера на входа на детската стая. Аз се грижех сама и за бебето, и за кучето. Обличах отделна дреха за детската стая. Тогава нямаше памперси, нямаше готови кучешки храни - сега двете неща улесняват. Разходките на кучето бяха най-голямата ми почивка. Притеснявах се не толкова за хигиената, а кучето да не нарани детето в процеса на играта. Детето само печели от ранното съжителство с животно - всеотдайност, добро отношение към околните. Възпитанието на някои качества е по-лесно - например ред - Офелия унищожаваше всичко неприбрано, като чорапи, обувки и т.н. Трябва да се извлекат положителните страни на една такава ситуация. За известно време имах малко повече ангажименти, но при добро желание, добра организация и непречещи външни фактори всичко беше наред. Нямахме никакви здравословни проблеми.
Мариана, Пловдив:
"Когато забременях, направих всички нужни прегледи и ваксини на кучето ми, лабрадор, за да съм сигурна, че не е заплаха за здравето ни. Известно време кучето беше при майка ми. След като бебето поотрасна, нямаме никакъв проблем, когато са заедно. Моето наблюдение е, че по-дребните породи кучета са по-нетолерантни".