Millena:
А аз лично съм от големите привърженички на това таткото да присъства. И мъжът ми мисли така и щеше да е с нас, ако ги нямаше другите фактори около раждането ми. Пък това, че след като видели такова нещо щели да реагират еди-как си, и аз съм на мнение, че никак не е нужно да се гледа от ''онзи'' ъгъл, моралната подкрепа и самото присъствие е далече по-важно. Но пък, ако таткото или майката се притесняват по някаква причина, мисля, че е тъпо да се насилват, няма смисъл.
А и последно само да кажа, че мъжът на приятелката ми, с която споделяхме бременостите си по хубав късмет отиде на тяхното раждане и определено е на мнение, че е щял много да съжалява, макар и да не би знаел какво пропуска. Сигурна съм, че и мъжът ми щеше да мисли така на негово място :) Но това е до човек и ако не искаш да си там не си по-малко мъж или по-лош баща в никакъв случай!

Debora в отговор на ELI:
E: мъжете са устроени различно, те не могат да разберат смисъла на болката, и за тях нещата гледани отстрани представляват нещо съвсем различно от това, което ние си мислим

D: Като мислещо същество ТОЙ МЪЖЪТ е в състояние да разбере неща по-нерезбираеми от болката при раждането.

E: Затова да караш един мъж да гледа как раждаш, означава по някакв начин да убиеш детето в него. Аз не искам това да се случва с моя мъж.

D: По повод последните ти думи - за татковците присъствали на раждането това е най-щастливият момент от живота им.
Споделенито мигова на болка и радост от раждането носят много, почти колкото детските мечти.
Не лишавай съпругът си да присъства на раждането, стига да е разрешено там където раждаш, факта, че ти си предубедена по повод присъствието на таткото не ти дава това право.
В заключение искам да ти кажа, че и миенето на наакано дупе не е детската мечта на мъжа, но ....

Shanya:
Разбира се, че не е добре да има усложнения, но в такъв случай предполага, че съвсем учтиво ще помолят навалицата да напусне и ще се справят само с майката. Все пак рядко може да се случи нещо съвсем изведнъж при вагинално раждане. Виж при секцио разрешават само на бащата да присъства и то в повечето случаи има параван и той не може да проследи операцията в детайли. Знам двама татковци, присъствали на секцио - много са доволни от паравана :))). След самото изваждане на бебето и след повиваването му (специално в САЩ и Англия не мият бебето веднага), го връчват на таткото, докато зашият майката (то шиенето след секциото е по-дълго от самото раждане )

Аз си мисля, че бащата трябва да присъства при раждането (разбира се ако е възможно и ако не му става лесно лошо ). Въобще не си мисля, че му се насажда чувство за вина заради преживяната от жената болка. Защото болката се забравя, остава само радостта, която е най-естествено споделена с най-близкия ти човек, с бащата на детето ти. За мен това си е абсолютно естествен процес.
Моят мъж присъстваше при раждането на сина ни (бебе номер 2, първият път не беше разрешено) и аз съм много доволна, защото се чувствах спокойна и уверена, че всичко ще бъде наред.

Говорила съм с мъже, които много се страхуват, но въпреки това намират за естествено и необходимо да присъстват.

Карли:
Леле аз сигурно съм луда, при нас нали раждах в частна клиника, нямаше проблем да присъства бащата, но аз му забраних даже да припарва наблизо!!
Никак не исках да присъства, не знам защо:)

doktorka:
Ако питаш баща ми...след като той ''почти''присъства на раждането на моя син (първото момченце в рода и първото внуче)...Та ако питаш него..би искал да е могъл да присъства и на нашите раждания на времето....Ама не би!
Освен това, самото присъствие на мъжа ми до мен, ми даваше спокойствие, едно такова чувство има за съпричастност към цялата работа...започнали сте я двамата и я завършвате двамата...
Зет ми се разнежваше всеки път повече от сестра ми и от мен като му се родеше поредното бебе...(щото аз съм неизменно присъствие там)...
А пък простете за грубите думи...ама кипнах...като си помислих че трябва да платиш за да може мъжа ти да е до теб..или пък майка ти или пък..сестра ти..Представете си колко ще е по-успокоително ако майка ти е до теб..или мъжа ти...
в едно раждане нима нищо ''срамно''..всъщност е едно чудо ...

eva_t:
Понеже ми предстои раждане и аз също се интересувах за това да присъства таткото на раждането в Шейново. Нещата стоят по следния начин - понеже в предродилно не си сама в стаята, а сте около 3-5 жени - не се позволява да присъства таткото - това може да стане ако си в самостоятелна стая, която се плаща около 20$ на ден. Също няма практика там да присъства таткото, а за всяка екстра се искат парички.
Но за съжаление за всяко нещо което би те накарало да се чувстваш спокойна - трябва да си плащаш. Лошото е че в БГ с всичко е така. Не обсъждам моралния аспект на това да искаш пари на нуждаещи се от теб, защото това наистина е една от най-хуманните професии, а и това е един от най-важните мигове в живота на всеки, знаем също какви са заплатите на докторите - проблема е че нямаме как да им ги дадем, защото и ние сме на същото дередже като тях. А и ако имахме достатъчно пари щяхме да го направим в частна болница.

баба Вихронрав:
Раждала съм два пъти. Наскоро родих второто си дете. Планирахме със съпруга ми той да присъства на второто ми раждане. Но на самото раждане, а не на всичкия ужас в предродилна зала, където обстановката е меко казано - страховита... Това е тайнство... Не че особено съм в час с тези неща, или по-точно избягвам да се съобразявам ...(няма да коментирам това сега) .
За какво му е на мъжа да съпреживява болката ... Това някак води до траен стрес.
Доколкото съм информирана (не претендирам за кой знае каква достоверност), жената когато ражда има ...как да го нарека ... Не е в състояние да бъде 100% подвластна на болката, не я съзнава някак, не я допуска до ума си ... инак, според мен, би полудяла...(простете, за израза).
Само че аз, в момента в който родих престанах да усещам болка, вярвайте ми. Чувството е неописуемо и раждалите го знаете. Това за мен е тайнство!
Но таткото ... да стои, да гледа безучастен, или да държи една напрегната ръка ... да съпреживява или да се опитва да усеща това, което само жената може да усети ... това е чудовищно.... Не натрапвам мнение, не е и толкова ужасно, но помислете, колко ненормално пресилени изглеждат нещата за жена на която й предстоят бременност и раждане ......... А мъж, който хабер си няма какво е да те боли корема от един месечен цикъл....?
Не знам... за вас, но моето мнение е такова... Казах по-горе - и двамата със съпруга ми желаехме той да присъства на раждането..(желанието за това отдавам на любовта и приятелството, емоцията да споделим поредния незабравим миг от живота ни...)
Сега като се замисля - радвам се че нямаше как лекарката да му се обади, за да дойде .... родих за 5 минути ... Обадих му се по телефона и му съобщих чудесната новина....а след 2 часа ме видя приведена във вид и само измореното ми лице подсказваше че изминалите 11 часа са били тежки за мен ....

34-roдишнa:
Мисля, че съпрузите трябва да обсъдят това внимателно преди да вземат решение. Всичко зависи от индивидуалните характери и типа връзка, който съществува помежду им. Например, има хора, които преживяват по-лесно болки или проблеми, когато остават насаме със себе си - предполагам, че за такъв тип жени присъстието на бащата би било неприятно. От друга страна въобще не може да става дума за насаждане на чувство на вина, според мен. По-скоро, ставайки свидетел на болките и раждането, мъжът би започнал да изпитва по-голямо разбиране и състрадание към иначе непонятната му женска природа. Що се отнася до мен - мъжът ми казва, че не би имал нищо против да присъства. Е, когато му дойде времето!

Herzog:
Моето мнение, като бъдеш баща, е че зависи от майката това дали бащата да присъства на раждането!
Ако ще се чувства по-спокойно с него той трябва да е до нея........ въпрос на гледна точка!
А що се отнася до тайнството, за което прочетох, мисля, че присъствието на бащата не би го опорочило!
Все пак, и самото ''зачеване е тайнство,нали?
А тогава сте били и двамата, предполагам!:)))))

Ю:
При мен и двата пъти бащата присъства. Беше невероятно. Безкрайно много ми помогна психически и физически (обикаляхме си заедно болницата, за да стане по-бързо разкритието и при всяка контракция му се обесвах на врата), а след това и двамата плакахме от радост. Не само, че се сближихме много повече и че нямаше никакво чувство за вина, ами и все още използва израза ''Ние като РОДИХМЕ първото (второто) дете...'' - по-скоро е горд.

Все пак смятам, че това е по-голямо предизвикателство за мъжа и е редно да има съгласие и от двете страни. Препоръчвам го на съмняващите се. Ние не бяхме сигурни дали да го направим така, докато няколко чуждестранни двойки не ни убедиха да го направим. Затова - препоръчвам!

Debora:
Мисля, че тогава един мъж осъзнава че дава живот - в момента във който се ражда детето му.

Magi:
Беше прекрасен мигът когато нашето бебе се роди. И двамата се просълзихме от щастие. Повярвай ми, мъжете имат право да споделят с нас това щастие. Чудесно е!!!!

KAMELIA:
В началото идеята да присъства тати на раждането бе моя. Бях гледала една американска поредица с раждания и там таткото бе неизменен участник. Видя ми се много романтично и естествено. Подметнах му за идеята, но получих плах отказ. Въпреки това започнах да му разказвам какво ще представлява раждането (от това, което теоретично знаех и бях гледала), колко по-леко ще е за мен той да е там в този сублимен момент, как няма да се чувствам ''сама''. Показвах му снимки, четях му книги за бременни. Постепенно той свикна с идеята и накрая бе твърдо убеден, че няма да пропусне да види как излиза на бял свят нашето дете.
Дългоочакваният ден настъпи и ние с лека еуфория тръгнахме към родилния дом. Бяхме се подготвили да заснемем цялото събитие, но за съжаление не ни разрешиха. Нашият тати бе неотлъчно до мен през цялото време. Засичаше началото и края на контракциите, завиваше ме ако ми е студено, вдъхваше ми кураж. Най-накрая мигът да напъвам дойде и двамата бяхме страшно развълнувани. Тати ''напъваше'' с мен, държеше ми главата и ме окуражаваше. Наистина ми помогна в тези прекрасни мигове, когато се раждаше нашата прекрасна първа рожба. Когато Даниел се появи на бял свят, от очите на мъжа ми потекоха сълзи, гласът му затрепери. В очите му видях щастието, което изпитвах и аз в онези минути, гордостта от това, че е баща. Благодарна съм му от все сърце, че бе до мен и съпреживя  раждането на нашето дете. Сега е безкрайно горд с постъпката си и с нетърпение чака мига, когато семейството ни ще се увеличи отново. Към всички бъдещи татковци - не пропускайте това уникално събитие, бъдете свидетел на първата глътка въздух на вашето дете. Струва си, повярвайте на нашия тати...

Таткото на Денис (dodo_dodo)
Присъствах на раждането на сина ми Денис преди година и половина. На мнение съм, че винаги бащата би трябвало да е налице в родилната зала при появата на отрочетата си. Така помага на майката да преодолее страха и болката, които почти неминуемо съпътстват раждането /особено ако е първо/, а и времето минава по-бързо, отколкото ако чакаш нервно резултата в коридора на болницата или близката кръчма. Нашата мама Краси /dodo_dodo/ ми каза, че изобщо не е усетила как е минало времето от влизането в операционната до изваждането на малкия Охо-Бохо от корема й. А той горкият явно беше толкова уплашен от промяната в обстановката, че след като го измиха и го донесоха обратно спря да плаче и се вкопчи толкова яростно в медальона на врата й, че едва го отделиха, за да го занесат в кувьоза. През цялото това време аз се разхождах след него, снимах го и гледах какво му правят /и съответно той какви ги върши първата му работа беше да напишка педиатърката /. Мисля, че такива моменти не са за изпускане и е много ценно да видиш първите мигове в живота на кречеталото, което си сътворил. Пък и така показваме съпричастност към половинката си, която е поела върху себе си износването и излюпването му,  заедно с всички съпътстващи ги несгоди.