Расла в едно село мома, хубава била, но галена. Идвали да я искат за снаха, а майка й на всички отговаряла:
- Момата ни е галена, тя не е научена да работи ...

Щом чуели това, сватовете си отивали. Но един старец рекъл:
- Нека. У нашето село, който иска да работи - работи, който не иска - така си седи.

Вдигнали сватба.
И още на другия ден всички се хванали на работа. Само невестата седяла и нищо не похващала. Събрали се синовете и снахите на обед. Разчупил свекърът питата на толкова парчета, колкото души били на трапезата.
- А за невестата? - рекла свекървата.
- Тя не е гладна - отвърнал той. - Когато човек не работи, не огладнява.

Подир пладне всички пак се хванали на работа. Само невестата седяла и нищо не похващала.
Събрали се да вечерят и разчупил свекърът питата.
- А за невестата? - рекла свекървата.
- Тя не е гладна - отговорил той. - Когато човек не работи, не огладнява.

След вечеря всички заспали.
Само гладната невеста не мигнала. Още не съмнало, станала и измела двора, поляла цветята, издоила кравата, взела една мотика и почнала да копае.

Видял свекърът колко много работа е свършила и доволен засукал мустак.
- Дъще - рекъл й, - ела да похапнем, а после ще копаем всички.

Хвърлила невестата мотиката и право на трапезата!
Минало какво минало, дощли техните да я видят. Припнала невестата, отворила портите и извикала:
- Мамо, тате, слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа! Тук не е като у нас! Тук който не работи, не му дават да яде!