Нейде зад полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. С хитрост и лукавство тя била позната друга като нея нямало в гората. Кой какво намисли, кой какво захване, нея все ще пита, нея все ще кани.
Ала като всяка умница избрана имала си слабост нашата Лисана: че била от малка лакомница върла, че било без дъно пустото й гърло

Тръгнала веднъжка нашата Лисана да се поразходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на пръсти хванала край село пет кокошки тлъсти.
Още неогризла кокалците сладки, ето срещу нея идат стадо патки.
- Слава тебе, боже викнала Лисана, - инак щях без малко гладна да остана!

Как ги изпояла, те и не виделиСеднала да чисти зъбите си бели. Но не взела още върбовите клечки, ето къмто нея идат сто юрдечки.
- Кат съм се наяла, не съм заговяла! казала си Лиса и ги връхлетяла.
Станало край пътя само перушина. Смаяли се всички трънки и глогини.

Най-подире сита, сънна и ленива тръгнала Лисана веч да си отива.
Ала щом възлязла горе на баира, спряла се и взела жадно да се взира.
- На узряло грозде май ми замириса! казала си тихо лакомата Лиса и съзряла с радост, че току под нея, с бял зид оградено, лозе зеленее.

Трепнала Лисана, хукнала в превара но не щеш ли много бил висок дувара. Скачала тя, драла камъни и плочи не могла от нийде вътре да прескочи. Тъкмо рекла Няма грозде да се хрупка! и току съзряла във стената дупка. Но до край не стига всякога късмета: тясна пък излязла дупката проклета.
- Става щото става рекла Лиса злобно, - ала аз от тука грозде ще си зобна! Па събрала вежди, клепките присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в тревата, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи.
Отъняла много, станала на клечка де сега да видим кой ще й се пречка!

Вмъкнала се върте нашата Хитрана, спряла в миг, па рекла с весела закана:
- Ха разтваряй гърло, Лисо ле, Лисано, дръж се да те видя, лозе ле не брано!
Гъмза и тамянка, резекии късни яла Лиса, яла, щяла да се пръсне. Най-подире сита, весела, щастлива, тръгнала Лисана пак да си отива.

Но случила й се тук беда ужасна: пустата му дупка пак излязла тясна! Слисала се страшно нашата Хитрана:
- Господи, самичка влязох във капана!

Па събрала вежди, клепки тя присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в лозите, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи. Станала отново като клечка тънка бързо се провряла и излязла вънка.

Хукнала тогава, стигнала в гората, па като поспряла, рекла шепнешката:
- Ой те тебе, лозе, с чудно сладко грозде, гладна в тебе влязох гладна си излязох!