Оле-мале, що ли стана
тази вечер на тавана ?
Две мишлета, две братлета
със навирени нослета
влязоха в сандъка прашен,
а отвътре той е страшен.
''Мамо, мамо, мамо Мишке,
вътре сме в сандъка - виж ни.
Тука има книжки малки,
и играчки, и парцалки...
Ах, каква игра ще падне!
Само че сме малко гладни,
а и стана много тъмно
и не можем да те зърнем...''
''Я да тръгнем, да излезем,
вземайки неща полезни.
Накъде ли е капака?
Мама вече май ни чака...
Нещо тук ни става скучно.
О, капакът е заключен!
Помощ, помощ, мамо, тате,
да спасите ни елате!
Някой хлопнал е капака,
май е дело на Котака.''
А навън настана врява,
че мишлетата ги няма.
Чудеше се тате Мишо
накъде ли са отишли?
Мама Мишка притесни се
и заплака, натъжи се:
''Хей, дечица мои, къде сте?
Сготвила съм кейк чудесен.''
Изведнъж откъм сандъка
чуха някой да чегърта,
сякаш търсеше капака,
дето хлопна го Котака.
''Тук сме, мамо, помогнете,
че не можем да излезем!''

Всички мишки се събраха
и умуваха, крояха
как капака да повдигнат,
до мишлетата да стигнат...
Вдигаха оттук, оттам,
все не става, трябва план.
Тъй на помощ се притече
храбрият врабец Сивенчо,
той горчиво бе опитал
на Котака плана хитър...
''Виждам мъничка пролука,
ще ги дърпаме оттука,
инак няма много време:
ей го там Котака дреме.''
И тъй - спуснаха въжето,
що Сивенчо им оплете,
пуснаха го през отвора,
бързаха: Котака в двора
се размърда и прозина...
''Хайде, мишки, трябва сила,
съберете се на влак,
дърпайте при моя знак.
Хей, мишлета, я хванете
здраво с лапички въжето.
Ха така, мишоци храбри,
ето знака - да ги вадим!''
Всички мишки с тези думи
дръпнаха и - ето чудо -
двете палави мишлета
със навирени нослета
всички заедно спасиха
и Котака надхитриха.

Затова, дечица малки
за играчки и парцалки
не отивайте самички:
тъй опасно е за всички.