Край един мравуняк минала Мецана. Похапнала мравки. Кога да си тръгва, рекла си доволна:
- Доста ми са вкусни тия животинки! Но сега съм сита. Утре ще намина. Повече ще хапна.

Целият мравуняк изведнъж настръхнал. Мравешкият народ викнал разтревожен:
- Гледай я ти нея, хищницата върла! Сега била сита и хиляди мравки изведнъж налапа, а кога е гладна, няма да й стигне целият мравуняк.
- Няма да й стигне, ако се оставим и не се сговорим как да се разправим с тая мравоядка.
- Лошото е, гдето мечката е силна, а ние сме слаби.
- Никак не сме слаби. Ние сме милиони. Ако се сговорим, чудо ще направим!

Тогава знак дала най-едрата мравка.
- Спрете виковете! - мравката им рекла. - Всички с общи сили трябва да обмислим от тоя враг страшен как да се избавим. В подземните стаи до една слезнете! Там ще решим дружно какво да направим!

Събрали се всички работливи мравки. Мислили, кроили, най-после решили: край своя мравуняк да изровят дружно яма под земята. Тънък пласт отгоре земя да оставят. Щом за мравки дойде хищната Мецана, сама да пропадне в дълбоката яма.

Под земята дълго мравките дълбали. Безспир денем-нощем всичките копали. Де що има мравки, стекли се на помощ.
Щом била готова подземната яма, най-хитрите мравки подмамили Меца. Като ги видяла, тя попримижала.
- Раздвижи се - рекла - старият мравуняк! Откога ви чакам, мои сладки мравки!
Забързала Меца и както вървяла, в дълбоката яма право връхлетяла.
- Олеле, що стана! - ревнала Мецана.
Мравките й рекли:
- Много клети мравки без милост излапа. Затова те лапна дълбоката яма, откъдето, Мецо, излизане няма!