Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:
- Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си.

Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод.
След три години тримата се върнали при баща си.
- Е - рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, - донесе ли ми най-скъпоценния плод?

А той му казал:
- Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свисло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкия плод.
- Хубаво си направил, синко - отговорил бащата, - хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл? - обърнал се той към средния си син.

- Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали, фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ти: избери си, който ти харесва.
- Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях - казал баща му.

После се обърнал към най-малкия си син:
- А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце?
- Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, аз не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове...

Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал:
- Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.