Отдавна, много отдавна в едно далечно царство хората живеели без имена. Един ден през техните земи минал странник, който им разказал, че някога техните прадеди имали имена, но били омагьосани да ги забравят и да заживеят без да дават имена на децата си.

Хората, които дотогава не знаели какво значи да се живее с име, се учудили и попитали странника какво е име на човек, и дали да имаш име е по-добро, отколкото да нямаш. Странникът не знаел как да им обясни, защото на свой ред се чудел как може да се живее без име ...

След като хората се убедили, че е важно да имат имена, попитали как могат да ги получат. Странникът им казал, че само мъдрецът от Високата планина може да им помогне.

Тогава хората отишли при мъдреца, за да го помолят да им даде имена. Той обаче казал, че тази задача не е по силите му. Хората недоумявали защо мъдрецът не се решава да им даде имена. Нали човекът не си избира сам името - казали те. - Ти си най-умният човек, когото познаваме, кой друг да ни даде имена?! Каквото име ти решиш да носи всеки от нас, такова и ще бъде.

Тогава мъдрецът им отговорил: На новороденото се избира име, с което му се пожелава нещо добро. Вярва се, че това ще помогне на детето да израсне добро. Тогава казваме, че човекът следва своето име. И по-нататък той продължил така: А вие вече сте зрели хора и сами можете да решите, според доброто, което носите в себе си, какви имена ще ви подхождат.