Двама цигани се сговорили да откраднат коня и оръжието на един богат турчин.
Като го срещнали веднъж на пътя, единият от циганите се върнал назад и почнал уж да бяга и да плаче. А другарят му завикал подир него:
- Не бой се бе, манго, стой бе, върни се!
- Защо бяга другарят ти? - запитал турчинът и спрял коня.
- Страх го е, аго! Бои се да му не кажеш: ''Де, манго, да се качиш на тоя кон!''
- Така ли? - засмял се турчинът и на ума му дошло да се пошегува малко. Свалил пушката и викнал на бягащия циганин:
- Стой или ще те застрелям!

Спрял се циганинът, а зъбите му тракали от страх.
- Скоро да се качиш на тоя кон! - казал турчинът, като слезнал от коня си.

Циганинът плакал, молил се, па се качил на коня и заревал, колкото можал.
- Що ревеш бе, манго? - запитал турчинът.
- Страх го е, аго, да не му кажеш: ''Дръж, манго, пушката и пищова!'' - отговорил другарят му.

Шеговитият турчин се засмял и викнал на страхливеца, като му подал оръжието си:
- Дръж, манго, пушката и пищова!

Циганинът грабнал оръжието и препуснал, та се не видял.
- Олеле, аго, какво направи! Моят другар полудя от страх и кой знае къде отиде! - заплакал уж другият циганин и тръгнал да го търси.
А турчинът останал да се чуди и мае.