Седнало е черно мравче
под едно листо от здравче.
По пътечки, през дъбравки,
бързат работливи мравки
Цяло лято те не спират,
бързат, зимнина събират.
Мравчето ги подиграва:
- Леле, колко сте работни!
Запъхтени, морни, потни,
натоварили гърбини -
срам ме е, че сме роднини!
Отговаря Баба Мравка:
Бива те за подигравка,
но не знаеш за снежеца...
Питай по-добре щуреца.
Приказка за него има
как гладувал цяла зима.
Мравчо с дума заядлива
на Щуреца се присмива:
- Щурчо щурав, дългокрак,
я кажи какво е сняг!
- Ох, не питай, Мравче мило!
Ти не беше се родило,
аз когато пях и свирих,
цяло лято сенки дирих.
Но натрупа сняг голям,
нямаше какво да ям.
Затова сега не смея
само с песни да живея.
Денем трупам зимнина,
нощем свиря на луна.
Пак се Мравчето задява
и Щуреца подиграва:
- Ама че си бил глупак!
А защо не яде сняг?
- Няма да ти се обидя!
Само искам да те видя
как през следващата зима
сняг ще хрупаш ти за трима!
Мравчето не ще да знае,
то за зимата нехае.
Подреди закуска вкусна
и касетофона пусна...
Тук, под здравчовата сянка,
викна гости на седянка.
Бръмбари, мухи, комари -
сядат кой където свари
и засипват с подигравки
Щурчо и добрите мравки.
Бързо лятото отмина.
Въздухът съвсем изстина.
Сняг затрупа всяко здравче.
- Где си, Мравче-подигравче?-
глас от тъмното долита.
Мравчето език преплита:
- Тука съм, но нямам сили,
помогнете, мравки мили,
кихам от мъглата гъста,
схваща ми се даже кръста...
Ох, завива ми се свят!
Ще умра от студ и глад!
Де да ида, аз не знам?
Трети ден снежинки ям...
- Прекрачи през моя праг.
Тук е топло, няма сняг.
Гледа Мравчето и души:
къщичка, коминче пуши...
Влиза и какво да види -
Щурчо, дето го обиди!
- Срам ме е да те погледна!
- Ех, трапезата е бедна,
но за две сами душици
има житце и трошици.
- Ще похапна аз, макар че...
- Нищо, ще си ми другарче!
В къщата ми цяла зима
и за теб подслон ще има.
Само, много извинявай,
но не ми се подигравай!
- Обещавам! Обещавам!
Честна мравча дума давам -
няма да съм подигравче,
а добро, работно Мравче!