Продължава нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През 2008 г. са регистрирани 77 712 живородени деца.
В сравнение с предходната година броят на живородените деца се е увеличил с 2 363.

Регистрираният брой живородени деца през 2008 г. е най-голям за последните 14 години, а коефициентът на раждаемост достига нивото на този от 1992 година.

Броят на живородените момчета (39 986) е с 2 260 по-голям от този на живородените момичета (37 726), или на 1 000 момчета се падат 943 момичета.

Увеличение на раждаемостта е регистрирана и в градовете, и в селата. По-младата възрастова структура на населението в градовете и относително по-големият брой родилни контингенти определят и по високата раждаемост на населението в тях - на 1 000 души от градското население се падат 10.8 живородени деца, а на 1 000 души от селското население - 8.7 живородени деца.
Раждаемостта в България вече е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни3 като Гърция, Полша, Латвия, Румъния, Словакия и Швейцария.
С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Литва и Италия - около и под 9.5‰.
Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни (над 11‰) има в
Ирландия (16.2‰), Франция (12.9‰) и Великобритания (12.7‰).

Тенденцията на нарастване на раждаемостта през последните четири години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост.
Докато през 2001 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.24 деца, то през 2007 г. той достига 1.42, а през 2008 г. - 1.48 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1992 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.54 деца.
Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че увеличеният брой на
ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-
висок ранг.

През 2008 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1975 г. досега - 985 раждания. При 953 от тях са родени по две деца, а при 32 - по три деца. Спрямо 2007 г. многоплодните раждания са с 87 повече или с 9.7%.

От 1991–1992 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. и достига 42.1% през 2001 и 50.2% през 2007 година. За 2008 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 694, или 51.1%. За 65.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 17.8% от всички живородени деца бащата не е посочен.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак. При сравняване на показателите за средната възраст на жените при раждане на първо дете (25.4 г.) и сключване на първи брак (26.1) се очертава тенденцията раждането на първото дете да предхожда сключването на брака.

След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2008 г. коефициентът на детска смъртност е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява. През 2008 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 32 811 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 11.7‰, докато в градовете е минус 1.3‰.

В Европа (освен нашата страна) с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Естония, Румъния, Германия, Унгария и Литва - от минус 1.2‰ до минус 4.0‰. С отрицателен естествен прираст на населението е и Латвия, като стойността му е еднаква със стойността на този в България. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст със стойности от 0.2‰ в Словакия, Австрия и Гърция до 1.9‰ в Дания, Финландия и Белгия. Сравнително висок положителен естествен прираст има в Люксембург (3.4‰) и Франция (4.5‰). С най-висок естествен прираст е Ирландия
(9.8‰).


По информация на Националния Статистически Институт