Обръщение на Дневен център за работа с деца с аутизъм и специални образователни потребности "Тацитус" към всички родители и специалисти.

На 18 декември 2007 Генералната Асамблея на ООН прие резолюция 62/139, която обявява 2-ри Aприл за Mеждународен ден на аутизма. В съществуването си досега ООН е приела само три подобни документа, един от които е за аутизма!

Този ден е важен, за да се повиши осведомеността за аутизма, да се събуди общественото съзнание за проблемите на това състояние и да се насърчи ранното диагностициране и ранната интервенция.  Чрез него се изразява дълбока загриженост по отношение на разпространението и високата степен на аутизъм при деца във всички региони на света и последвалите трудности при тяхното развитие, но този ден има за цел и да почете уникалните таланти и способности на хората с аутизъм.

Когато хората знаят повече, тяхното отношение и нагласи се променят - провокира се тяхната толерантност и съпричастност, улесняват се процесите на интеграция в училището и обществото.

Мина Ламбовски - майка на дете с аутизъм и основател на център "Тацитус", към родителите на деца с аутизъм:

"Чудили ли сте се някога защо събитията в живота ви се случват по начина, по който това става? Аз съм. Дори много често питам себе си защо в моя живот всичко се стича сякаш някой някъде има план за мен и битието ми. Вярвам, че всяка случка ни предлага шанс да променим себе си и нашия живот.

 Всичко за  семейството на дете с аутизъм започва от момента, в който погледнете в тъжните  му  очи и лекарите  кажат, че тези очи никога няма да бъдат щастливи и че това са очите на дете с аутизъм. Оттам нататък животът на всички за известно време се превръща в една голяма трагедия. Твърди се, че аутизмът е безнадеждно състояние. Родителят има право да избира дали да се примири с  тълкуванието  или това за него да се превърне в една възможност да  опита да достигне до детето си, което е изгубено в лабиринтите на аутизма. Много често родителите на деца от спектъра чуват думи  като „безнадеждно", „необратимо", „недостижимо" и „нелечимо". Ако ние повярваме на това, пътуването на нашите деца към светлината ще свърши. Всичко, което един родител в тази ситуация трябва да направи е да повярва, че невъзможното е възможно, недостижимото е достижимо и нелечимото е лечимо и ако специалист ви каже, че това е състояние до живот и че аутистичното дете никога няма да излезе от него, нека да му отговорим:

„И какво от това? Ние ще се опитаме да направим всичко възможно и нека видим какво ще стане!"

 Вие и вашето дете можете да постигнете много повече, отколкото всеки експерт някога би предположил. Един лекар може да ви представи много доказателства, че положението е безнадеждно. Нека за вас тези доказателства никога не бъдат  достатъчни, за да ви отнемат надеждата. Няма "фалшива надежда". Чудя се изобщо как тези две думи могат да бъдат комбинирани заедно? Моят син например, беше определен като напълно безнадежден случай. След години упорита борба той вече говори с изречения, изцяло се самообслужва, учи се да пише и да чете, разбира света и не се страхува от него - иска да го опознае. Намират се хора, които се опитват да ми внушат, че той е продукт на „фалшивата надежда"???

Много често в семействата на деца с аутизъм витае пълна безизходност. В отговор на това аз и моето семейство преоценихме смисъла на нашия живот и се обърнахме към себе си, за да намерим сили, любов и състрадателност, с които да дарим детето си. Макар, че се опитаха да ни обезкуражат, че това което правим е безсмислено, трудно и нереалистично, ние знаехме, че трябва да опитаме. Предпочетохме да поемем едно забележително пътешествие към непознатото, отколкото да послушаме всички онези песимисти, чиято единствена цел беше да осъдят нас и нашето дете.

Някои виждат света такъв, какъвто е и задават въпроса „Защо?". Ние виждаме света такъв, какъвто бихме искали да бъде и задаваме въпроса „Защо не?". Човек винаги може да каже „Защо не?", когато някой го убеждава, че не може да се справи с нещо. Винаги може да се каже „И какво от това?", когато бъдат представени доказателства, които не съответстват на вашите мечти. Кажете „Възможно е!", когато имате различни планове за вашето дете. Вашите сили нямат граници - не се предавайте! Вие можете много повече, отколкото предполагате!"      

Международният ден на аутизма алармира обществеността за епидемичното разрастване на аутизма до мащабите на глобална здравна криза. Научете признаците! Не губете време! Помогнете на детето си! Важно е да наблюдаваме развитието на детето, проследявайки поведението му, как се движи /пълзи, ходи и др./, играе, говори и учи, и дали отговаря на нормите за съответната възраст. Забавяне в развитието има, когато детето не покрива нормите за възрастта, като останалите деца на неговата възраст. Ако вашето дете не се развива правилно има начин да му помогнете. В повечето случаи проблемите с развитието не могат да бъдат "израстнати" от самосебе си, но с помощ детето ви може да достигне пълния си потенциал.

2-ри Април е за всички специални деца, които твърде често биват отритнати от обществото, за всички специални деца, които ни дават възможност да открием най-състрадателната и благородна част от нас самите.

За повече информация http://www.autism-bg.com