Съвременният Торбалан се оказа диджей, дете без родители, собственик на фабрика, която замърсява въздуха, зъл брат-близнак и дори водолаз. Това смятат децата, участвали в националния конкурс „Търси се приказката за Торбалан”.
В него малчуганите бяха помолени да опишат как си представят популярния образ в нашето ежедневие.

„Основният извод от историите е, че не всички хора, които са странни и различни, непременно са лоши. Няма значение, че Торбалан е представен като бизнесмен, магьосник или хакер, който примамва деца, води галактически битки и има небесна кула за наблюдение”, споделят организаторите.
Накратко - децата отново ни изненадаха приятно с оригиналното си мислене и стремеж доброто накрая да победи”, допълват те.

В конкурса се състезаваха над 100 истории от всички краища на България, а най-малкият участник се оказа само на 3,5 години. Най-добрите приказки бяха оценени по 5 критерия, а председател на журито беше известният детски писател Панчо Панчев – Дядо Пънч.

Целта на конкурса беше да провокира детското мислене и да запази живи популярните образи от българския фолклор, но с модерен облик. Неформално проучване, проведено преди месец, показа, че 42% от съвременните малчугани дори не са чували за Торбалан.

Произходът на мита за Торбалан е свързан, по всяка вероятност, с историята на богомилството. Богомилските мисионери в Мала Азия били наричани фундагиагити (фундаити), т.е. торбоносци, откъдето идва и прозвището торбеши (помаци). С подобни епитети били подигравани за посвещението си, заради което се отказвали от светския си живот и занаят, и се оставяли да бъдат хранени от последователите си.

Наред с подигравките се популяризирали и различни слухове по техен адрес. Най-предпочитаният от тях бил да се представят като детеубийци или езичници, практикуващи кървави оргии и ритуални човешки жертвоприношения.

В Испания съществува подобен митологичен образ, познат като "hombre del saco", което е буквално описание на носещия чувала Торбалан.^[1]

[1] Използвана е информация от bg.wikipedia.org