Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
Здравейте на всички. Първо искам да Ви кажа, че се възхищавам от смелостта на всяка от вас да отглежда децата си сама и за проявената сила, която се изисква да направиш такава крачка в живота си. Аз съм омъжена /все още/ от около три години. Нещата не вървяха още в момента, в който се оженихме. Много пъти съм си събирала нещата и съм си тръгвала, но мъжа ми все успяваше да ме накара да се върна. И въпреки всичките обиди и постоянно пренебрежение от негова страна аз се връщах, защото наистина го обичам. Заради ред причини доста време не можах да забременея, а ужасно много исках да имам дете. Съжалявам, че не си тръгнах още преди да се случи, но никога няма да съжалявам за това, че имам най-прекрасното нещо в живота си - сина ми. За съжаление, откакто се е родил нещата са още по-ужасни. Мъжа ми вече спи в другата стая, всеки ден се прибира от работа и още от вратата започва да си намира повод да се скара с мен, използвайки куп ужасни рогатни. Много е грозно, още повече, когато го прави пред детето. Той е още бебе - не разбира думите, но разбира тона и вижда сълзите ми всеки ден. Досега някак си успявах да се сдържам, но вече не мога. Не се чувствам добре емоционално и се страхувам, че това се предава и на сина ми. Искам да си отида от тук, защото не искам детето ми да расте в такава среда, но ми е ужасно трудно. Родителите ми са много консервативни, а ще трябва да отида да живея при тях, защото нямам възможност да живея самостоятелно. Сигурно кошмара от развода, особено ако има и дете е ужасен, но още по-ужасно е да живея по този начин - като обикновена съквартирантка на мъжа, за когото съм омъжена и от когото трябва да търпя обиди, каквито никой досега не си е позволявал да ми отправя. Не знам какво да правя....ужасно съм отчаяна...Нещата няма да се оправят между нас, така си мисля. Той дори не разговаря с мен.... Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 4 476
Да, аз преживях нещо подобно. Ние и да разказваме тук, ще повтаряме и потретяме до болка познатите ни една на друга истории. Има една тема надолу "Причини за раздяла" - много от нещата са изложени там. Истината е, че има много мъже "бройкаджии" - мила, та те самите не искат да си признаят на себе си че са такива, заблуждават се, че са срещнали любовта на живота си и дори се женят за нея, за да им омръзне именно след 3 години. Голям процент от браковете завършват именно на третата година - и това е статистика.
В началото е влюбването - прекрасно и божествено, после идва спокойствието на съвместния живот и сигурността на домашния уют, за да се "сетят" около 3тата година, че всъщност не ти си ТЯ.
А истината е там някъде.... и следващата също няма да е ТЯ - не вярвам на това, че ти не си жената за него - не не - няма такъв филм като "човекът за мен". Просто човек се влюбва - въпрос на хормони и в много много по-малка степен общите интереси и ценности - и оттам натам само от 2мата души зависи да запазят любовта. А когато единият просто не умее да обича и мисли с .... си... и започва мълчание, злоба, безразличие, нощни запивки...
Не мога да ти дам съвет. Давам ти само насока на мислене. Ако мислиш, че той е от този тип, то отговорът идва сам.

Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
 Не мога да ти дам съвет, но искрено ти пожелавам успех!Знам,че не е лесно да тръгнеш да се развеждаш,но за да се почувстваш щастлива, първо трябва да не се чувстваш нещастна.Късмет и сили от мен!Ще се справиш! Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 487
Опитай да поговориш с мъжа си - ако ти е възможно - без емоции. Даже най-добре още сутринта като тръгва за работа му кажи, че искаш вечерта да ти отдели 30 мин през които да не крещи и да не те обижда, защото искаш да поговорите.
 Родителите ти знаят ли кака живееш. Говорила ли си тях? Ако НЕ, то иди им на гости, разкажи на майка си. Мисля, че в такъв момент човек има нужда от подкрепа и най -добре ако това е от близки хора. Аз за по-близки от родителите не се сещам. За мен те са най-голямата ми опора и подкрепа /дори когато правя нещата не както те ги искат/. Разкажи на майка си всичко, не й спестявай нищо, няма нормални хора които да отблъснат детето си в труден за него момент. Ще видиш , че ще ти подадат ръка и няма да те оставят да се мъчиш. Това в никакъв случай не значи , че трябва на сто процента да ги слушаш - постъпи както ти намериш за добре, но на всяка цена говори с тях.
УСПЕХ !!!
Цитирай
casiopea, май си права....вероятно той е точно от този тип мъже. Разликата в годините ни е около 12 и когато се запознахме, той беше зрял мъж с доста връзки зад себе си, последната от които беше приключил само седмица преди да се запознае с мен...Когато поиска да се омъжа за него, каза че никога не е предлагал брак на друга жена, а аз като последна идиотка изобщо не помислих преди да се съглася...Мислех, че на 35 години един мъж трябва да знае какво иска и да е сигурен, когато взима такова решение....Ама щом започнахме да живеем заедно нещата се промениха. Той твърдеше, че е временно, защото е под стрес заради сватбата и работата си и т.н..нищо обаче не се промени - напротив...по-лошо стана. А той и не говори с мен. Крие се като страхливец. Преди да имаме дете се преструваше, че му е зле на стомаха, когато исках да правим секс, а сега се изнесе в другата стая да спи...вече не смея да повдигам този въпрос, защото след това ме кара да се чувствам като някакъв долен боклук, че съм поискала да спя със собствения си мъж...А очаква да правя всичвко както една нормална жена - да му чистя, да готвя, да му гледам детето и да си трая там в ъгъла...Какво ли не опитах за да оправя нещата, но изход няма. А с родителите си не съм близка и не мога да им кажа истината. Споделяла съм, че се държи лошо с мен, ама какво от това...Положението е безнадеждно...и ме стиска за гърлото...
Цитирай

София

Мнения: 905
Тъй, с риск да съм груба и да ме разбереш погрешно, само един въпрос: а като търпиш ден след ден подобно отношение, горчилка и унизително съществуване не "те ли стиска за гърлото"???

И какво значи безнадеждно? Безнадеждно е само за тези, които вече ги няма. Даден ни е един живот и именно заради това от нас зависи как, с кого и къде ще го изживеем. Я, да видим какво би казала на онези самотни души, които и детенце си нямат и наистина са сами. Като кукувици. Без да усещат живинката на малкото същественце, което дарява такъв невероятен стимул за живот, борба и желание да продължиш. Та, обобщено казано;

1. Не си сама. Никоя мама не е сама.
2. С един мъж, колкото и да го обичаш, не се свършва светът. Нито възможностите за пълноценен живот. Признавам, че не разбирам как може да се обича човек, който не те уважава и не се държи достойно. Обаче, чувството на страх, притесненията и опасенията от бъдещето са ми (а и на повечето тук) до болка познати. Голяма част от нас са минали през твоята дилема, изстрадали са я, преживели са я, изплакали са я, но не се сещам за никоя,която да е съжалила, че е решила да отгледа детето/децата си сама. Която да счита, че това е невъзможно. И която да смята, че е по-добре да живееш с бащата на детето, макар да се чувстваш унизена и смачкана, отколкото да се разделите.
3. Не казвам, че ще е лесно, но съм сигурна, че можеш да се справиш. Както съм сигурна и че много мами ще потвърдят думите ми.
4.Ние сме на среща за всякакви съвети, житейски философии и споделяне на опит, но животът си е твой и ти най-добре знаеш кое истински лекува душата ти. Не позволявай друг да решава вместо теб или да руши твоята си легенда. И не се съмнявай, че много прекрасни и чудни моменти ти предстоят. От теб зависи да не ги пропуснеш!  bouquet
Цитирай


Мнения: 4 458
Моя съвет е да направиш каквото чувстваш за необходимо и правилно за теб и детето. Не мисли за това какво ще кажат родителите ти. Ако са свесни хора ще те приемат ако не... не се е свърил света има начин - ще се справиш само трябва да вярваш в себе си и да не очакваш нищо от никой за да не те боли повече в последствие ако ти откажат помощ.
Ние тук във форума винги ще смена среща да помагаме скаквото можем и най-вече с морална подкрепа която определено ще ти е нужна каквото и да решиш.
 Hug   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Мислех, че на 35 години един мъж трябва да знае какво иска и да е сигурен, когато взима такова решение....

Да ти кажа честно, има хора на които цял живот не им стига за да разберат какво искат  Confused. Решението си за раздяла лично аз взех бавно, много бавно и обмислих добре всичко, включително и финансовата страна. Да си призная - не съм обсъждала с никого тези неща, в един момент просто казах на близките си. Не издържах повече и пожелах раздялата.... Сега се чувствам щастлива стига само да не ми се налага да говоря с него - много ме потиска, защото се държи ужасно и прави глупости...

Решението е най-добре да вземеш сама, да прецениш дали искаш ти и детенце да живеете в тази обстановка. Дали ще имаш сили и ... в интерес на истината, лично за мен, когато се почувстваш самотен във връзката си е по-добре да я прекратиш, защото това е много тежко. А и децата усещат всяка промяна в настроението на родителите си и най-вече на майките си.

Успех и кураж! Каквото и да решиш, сигурна съм, че ще е правилно!   bouquet
Цитирай
Milenita, права си за детето. Само аз си знам какво ми струваше да имам дете в ситуация, когато мъжа ти се прави на откачен, когато вечер си ляга до теб и на всичкото отгоре имах и проблеми от здравословен характер. Още тогава си знаех, че нещата вървят в тази посока, но стисках зъби, защото няма по-ценно нещо за мен от възможността да имаш дете, независимо от всичко. И сега не се страхувам заради себе си, а заради детето си и заради това, че може би ще го лиша от ужасно много неща - както материални, така и духовни, последните свързани с липсата на баща. А той е момченце и ще има нужда от примера на мъж....Друг е въпроса що за пример е баща, позволяващ си подобно отношение към майката на детето си. Нашето общество не е особено толерантно към разведените жени ми се струва, но за мен това не най-големия проблем...Както вече казах по-горе страхувам се само за детето си Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 905
Айде, пак да се включа като мама също на момченце, взела тежкото решение то да расте без баща, още когато беше бебе на 3 месеца. Никой не може да каже в коя ситуация ще е лишено от повече неща: дали като расте с нещастна майка, подтискана от необичта на бащата (каква представа ще си изгради за семейството, любовта, разбирателството и уважението, да не говорим за отношенията мъж-жена) или без тати, но със спокойна, уверена и щастлива мама. И после - защо приемаш, че ще израсте без мъжко присъствие край себе си. Не знаеш какво ще ти поднесе животът и кога ще ти покаже, че може да намериш много по-баща за Малчо от биологичния му.
Колкото до отношението на обществото към разведените - изобщо не мисля, че е негативно или консервативно. Та, те разведените са толкова много. Моя милост е в още по-"лошо" от ортодоксална гледна точка семейно положение - с дете, ама не съм и била омъжена. За близо 8 години не съм се сблъсквала с ничий негативизъм. Имам приятели, над 70 колеги и в нито един момент не са показали по никакъв начин отрицателно мнение за това, че си гледам детето сама.

Повече вяра, оптизмизъм и успех!
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Айде, пак да се включа като мама също на момченце, взела тежкото решение то да расте без баща, още когато беше бебе на 3 месеца. Никой не може да каже в коя ситуация ще е лишено от повече неща: дали като расте с нещастна майка, подтискана от необичта на бащата (каква представа ще си изгради за семейството, любовта, разбирателството и уважението, да не говорим за отношенията мъж-жена) или без тати, но със спокойна, уверена и щастлива мама. И после - защо приемаш, че ще израсте без мъжко присъствие край себе си. Не знаеш какво ще ти поднесе животът и кога ще ти покаже, че може да намериш много по-баща за Малчо от биологичния му.
Колкото до отношението на обществото към разведените - изобщо не мисля, че е негативно или консервативно. Та, те разведените са толкова много. Моя милост е в още по-"лошо" от ортодоксална гледна точка семейно положение - с дете, ама не съм и била омъжена. За близо 8 години не съм се сблъсквала с ничий негативизъм. Имам приятели, над 70 колеги и в нито един момент не са показали по никакъв начин отрицателно мнение за това, че си гледам детето сама.

Повече вяра, оптизмизъм и успех!

Подписвам се с две ръце! И аз съм майка на момченце Smile. Много е важно, когато на детето се дава пример и модел на подражание, той да е добър! Детето има нужда от психически здрава, уравновесена и щастлива майка! А когато обстановката вкъщи е напрегната и те кара да се чувстваш нещастна, когато детето вижда и чува обиди, агресия и неуважение е много по-лошо!
Цитирай

София

Мнения: 2 487
Съгласна съм с това което казват момичетата, че е по -важно за дететото да расте в спокоина, ведра атмосфера в къщи, а не сред скандали унижения, обиди, които ще приеме за нормални и така ще живее и детето един ден.
Не мога да разбера защо смятате, че на момиченцата не им липсва мъжкото присъствие точно както и на момченцата? Момиченцата също толкова страдат от липсата на баща, както и момченцата. Не ги делете - всички деца имат нужда от двама родители /но обичащи и разбиращи се/
 Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 467
На твое място без да му мисля много, щях да си събера парцалите, докато е на работа, да си взема детето и да ида при нашите. Щат ме, не щат - ще ме изтърпят... Ще им разкажа всичко, ще им ревна и до там с "брака". Ще се обадя на онзи отворко и ще му кажа, че брака приключи. Или ще му оставя едно писмо в къщи, да си го чете... и да знае все пак, защо го зарязвам. Защото те винаги се чудят "Защо?" Laughing. Просто са по-елементарни от жените и никога не си обясняват, защо жената им е сърдита или наранена.
Защо ще търпиш такова отношение? И със сигурност няма да е цял живот. Обикновено, така се получава, че жените търпят с години такова отношение и един слънчев ден, мъжа казва, че я напуска, защото си имал гадже. Много често се случва. И той си тръгва доволен и щастлив с новата си изгора /горката/, а жена му остава с една шепа хапчета за нерви и наранена, стъпкана гордост. Обезверена и чудеща се, защо е търпяла толкова... Та, ти да му търпиш на него истериите и псувните... защо? С какво го заслужи? Мисля, че заслужаваш по-спокоен живот. Всеки го заслужава.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
 Напълно съм съгалсна с вси4ко което мамите писаха досега...нека и аз не го повтарям!!! И аз съм мъжка майка. Сина ми беше на година и половина когато се разделихме. По-добре без баща до себе си , отколкото с ве4ни скандали и ругатни у дома!!!!
Ето - аз сжм пример за това как се расте в такава обстановка - помня как съм давала ностна къпи4ка на маика ми след поредния скандал и как ме е било страх да поканя приятелка у дома ,за да не ме изложи баща ми с ругатните си...
Ве4е са стари и немощни - тои си живее в едната стая, тя- в другата... Уви не ми е жално нито за единия, нито за другия... не съм имала детство заради тях... Sad
Цитирай


Мнения: 332
Здравей мила мамче!
Първо неискам да се отчайваш.Мисли за себе си и за детето си,т.е. ако ти си добре и детето ти ще е добре.Против разводите съм,но понякога те са необходими.Аз се развеждам в момента/мъжът ми така пожела-има си друга "жена" от 1 година/а детето ми е само на 2.6 год.Не се взема решение лесно,но си дай сметка какво търпиш и дали има смисъл и полза да си тъжна,наранена,детето ти да е свидетел на грозни сцени и да нямаш човек до себе си .Да,сега е малък,но въпреки възрастта си ,децата усещат когато нещо не е наред.След време и детето ще страда когато страдаш ти.Помни че ти никога няма да си сама-ще имаш детето си,а повярвай ми -няма друга радост,удовлетворение и лювов като детето.Бъди смела заради синът си.Ще видиш какви сили ще ти дава това малко същество.Немисля че поредният разговор ще промени положението,но пробвай за да ти е чиста съвестта.Аз също живея при родителите си и това ме изкарва извън релси,но гледам да мисля от добрата страна на нещата-здрави сме с детето ми,родителите ми ми помагат с гледането-наложи се да започна работа,трудно ми е сама,но КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ.Smileуспех и смело напред,каквото и да си решила.,ние сме с теб.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора