Как взехте решение за развод?

Знаеш ли, четейки постинга ти, започнах да си мисля, че аз съм го писала, но съм забравила. Наистина. Всичко това 100% се отнася за мен, с изключение на това, че баща и вече е сред покойните.
И мен ме мъчи тази мисъл. Лошото е, че съвсем натрапчиво мисля за развод, ровя из форума, събирам информация, но за момент се разколебавам, после виждайки поведението на мъжа ми пак мисля за развод и така се въртя в един омагьосан кръг. Ощене мога да се реша да намеря адвокат и да започнем да подготвяме необходимите документи. Съпоставям плюсове и минуси, които се очертават като резултат от евентуалния развод и все не се решавам. Не ми стига кураж. Защото няма къде да отида. Родителите ми са от провинциален град, самата аз съм и в София нямаме апартамент. За квартира не смея да си мисля, защото как ще плащам наем? Ето, това ме спира. Как да обрека детето си на бедност? Ако имаше жилище, където да отида, веднага се развеждам, а сега се колебая. Или по-скоро очаквам по-добри предложения за това къде да се изнеса. Във всички случаи не искам и не търпя повече поведението на мъжа ми. Всъщност, ние не си говорим, спим в отделни стаи.
Четох, че мога да кандидатствам в общината за жилище. Как да стане това, при условие че е публична тайна, че трябва да бутна някоя и друга сума за това.
И така чакам да ми дойде музата.

Освен психическия тормоз, не може ли да изтъкнеш като причина за разтрогване на брака и неводене на полов живот? Дано не прозвучи смешно, но това си е баси основателната причина!

Хората не се променят като с вълшебна пръчица и чудеса от подобен характер не стават! Не си ли по-отчаяна при мисълта животът ти да продължава по тоя начин, отколкото при мисълта за развод?

Знаеш ли, не ти гарантирам, че ще си по-щастлива сама. Но ти и сега не си щастлива. Но поне с развода ще си осигуреш спокойствие, ще знаеш, че всичко зависи от теб и че не си зависима от нечие настроение.

Не виждам смисъл от едно съжителство, което не носи щастие. Самотата поне е изпълнена с надежда и копнеж.

Напълно изчерпателно, нямам какво да кажа повече:))

Не е хубаво човек да е нещастен.
Бих те посъветвала да поговориш с него, но се убедих, че има хора, които ни се водят, ни се карат. Твърде е вероятно той да не те разбере.
И друго много много важно нещо:
идва един момент в отношенията между двама души, когато няма връщане назад. Когато счупеното не може да се залепи. Когато си толкова наранен, че можеш да простиш, защото обичаш, но не можеш да забравиш. Би ли могла да живееш с него с мисълта за всичко това, което ти е причинил? Дори и да се оправят нещата, за което шансът е 1 на 100. Дори и да стане, ти ще забравиш ли? Та той трябва земята да изоре, за да те накара да забравиш. А както гледам нещата ти не вървят натам.
Оттук натам решенията на проблема взимаш сама.
Можеш да живееш с вечната надежда, че той ще се промени.
Другата надежда е, че все някога ще имаш късмета и ще срещнеш по-добър.
При всички случаи няма да си сама.
Дотук за теб. Оттук натам 2 думи за детето.
Не бива детето да расте като свидетел на скандали.
А скандалите - не нищо не решават. Те не решават проблеми. Доказват слабостта на двете страни участници. Доказват, че те не могат да се справят с отношенията си и избиват на караници. А не е ли добре детето да има за пример човек, който е успял да се справи с проблемите и се чувства що годе добре. И се бори. Какъв по-добър пример за едно дете от бореща се майка.
Алтернативата - примирена майка и лош баща. Нима искаш детето ти да се учи от теб на примирение с нещата, които може да промени към по-добро само?

ами виж - нищо не губиш при развод. защо? защото няма какво да загубиш
1. ако се разведеш и откриеш, че имаш пари да гледаш и себе си и дете - ок
2. ако откриеш, че не можеш - винаги можеш да се върнеш или да намериш друг дето да се държи с теб като с домашна прислуга - ефекта за детето ще е същия
това само ако НАИСТИНА нещата са толкова зле както ги описваш - щото тук съм срещала често ревящи мами, дето реват под въздействие на момнтен гняв... и след месец не помнят даже половината от лошото дето са писали...
Та ако положението е това описано от теб - нищо не губиш ако се опиташ да се махнеш. Пък знае ли човек - може и да спечелиш!
Успех! Но аз не бих търпяла това... поне бих се спазарила с някого за домашна помощничка на издръжка, вместо мъйжа ми да се държи с мен така. Е може да ми е лесно, но когато последно мислех да се махна - нищо не можее да ме спре - дори риска да отида в приют с етето - все ще се оправя, след като толкова хора с далеч по-ниски заплати и възможности от мен отглеждат по 5-6-7 деца, че и отличници!
Така, че страха е най-лошия съветник!
Надявам  се да намериш сили да поемеш по своя път...