Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 15 май 2006, 17:54 ч.
  • Преглеждания  8 834  Мнения  30  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 110
Здравейте,
От днес смена ЛФК при Чавдаров. Правиха на Вяра Войта и тя буквално се задуши от рев. Тя е на годинка вече и до сега не са и правели подобна терапия, само по др метод явно, на Бобат. Трябва аз да се науча да я малтретирам така и не знам как 6те се справя не физически, а психически. Има ли майки ,които са правят тази терапия на децата си. НА мен ми изглезда изван силите ми детето така да се дере и аз да го натискам. #Crazy Cry Знам че е за найно добро, но въпреки всичко още ми е пред очите сцената от днес  Cry Cry Моля някой да сподели как се справил с това.
Благодаря   bouquet

Последна редакция: ср, 16 апр 2008, 22:07 от iskrica_nadejda

Реклама
# 1
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 374
Спокойно, Цвети...
Самата процедура не е така ужасна.
Децата плачат за мама или от неразбиране и тн.
Ние си правехме у дома показаните упражнения и Наско не плачеше, докато  там си поплакваше доста, че даже като поотрасна взе да драска и да щипе.
У дома вмъкни гимнастиката между обичайното гушкане, мачкотене и игра с детето, придружено с пеене, закачки и тн.
Според мен и рехабилитаторките би трябвало да подхождат така, но може би няма време, или не му отдават значение, ама лечението не бива да плаши, а да лекува...

# 2
Здравей, Цвети
Правя тази гимнастика на сина си близо  година. Все още изпитвам неприятни чувства, но се справям. Според мен е важно да не гледаш на този метод като начин за малтретиране на детенцето си , а като нещо което ще му помогне да научи нови неща. Например, Илиян не употребяваше изобщо лявата си ръчичка, държеше я свита , сега я използава. не посягаше към предмети, вече си ги докопва и си ги взема. Научи се да се обръща и т.н.Наистина има ефект. Когато видиш напредъка, вече не гледаш на гимнастиката като на изтезание. Ще видиш. Важното е да си постоянна. Ние с Илиян правим гимнастиката, по три пъти на ден. Между всяко от тези упражнения му правя масаж на краката, на ръцете или нещо което му е приятно. Отначалото се захласваше от плач, сега плаче само на едно от упражненията и няма и следа от този страшен рев. С времето Вяра ще свикне и няма да се дере така.

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
здрасти
има много теми по въпроса - и аз като теб не знаех ще мога ли... е не можах, ама и аз май вътрешно бях убедена, че това в болницата му е достатъчно и ще се оправим... така и стана - но съм го гледала и следила стриктно и много внимовах от моето нехайство да не правим нищо в къщи да не стане нещо
вие много късно тръгвате... не знам какъвсъвет да ти дам - освен, че е нормално да реве детето като не е свикнало, а е вече голямо и си иска своето
ако ти не можеш а наистина видиш, че подобрение няма и не вървите напред - замисли се да плащаш допълнително да ти правят гимнастика
успех и като имам време ще се разровя да видя стари теми по въпроса - да попрочетеш, че уви много са мамите минали по твоя път - и така да не си  самотна

# 4
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 6 581
За голямо съжаление е така, много плачат. Някои даже прекалено много. Моята дъщеря никога не свикна. С времето ставаше все по-трудно. В къщи ми беше почти невъзможно да  изпълнявам гимнастиката,от една страна заради твърдото противопоставяне,от друга заради тоя страшен рев,не издържах психически. Дори и рехабилитаторката ми каза , че за 7г стаж не е имала по-упорито дете.
След 1,5г замених упражненията с натоварване от ежедневно извършвани дейности -  неща,които наподобяват игра.Пак беше трудно. За щастие детето вече имаше някаква мотивация и това помогна.

# 5
  • София
  • Мнения: 998
 Боби свикна, но му трябваха няколко седмици. Все още е на моменти. Понякога плаче, друг път не. Имам усещането, че истеричният рев е просто протест срещу това, че го държа неподвижно. Наложих си да правя процедурите два пъти дневно, като неотменна част от дневния режим. Всеки път, когато ми идваше да се откажа се питах, ще мога ли да си простя след време ако не направя всичко необходимо. Така че, реве не реве - правех каквото мога.

Последна редакция: вт, 16 май 2006, 18:15 от елена акманова

# 6
  • Някъде там...........
  • Мнения: 2 116
Казано честно и аз не успях да се преборя с усещането, че му причинявам болка... Tired Face

# 7
  • София
  • Мнения: 1 710
И аз да се изкажа като врял и кипял  Wink
Помолете рехабилитаторката да ви покаже върху вас самите силата, с която натиска детето и ще разберете, че децата не плачат от болка, а заради това, че ги държите в една позиция повечко време. Позицията е нетипична и затова децата се противопоставят, а когато и мама го прави е още по-трудно, защото от нея се очаква да гушка, а не да те държи в неестествена позиция. Мислете за това, че резултат ще има, малко по малко.
Ох, не е лесно, но ако това е пътят ТРЯБВА....

# 8
  • Мнения: 110
И аз това си повтарям, че не е болезнено и се опитах аз да застана в тази позиция. Не беше лесно, на определени места опава и си наболва, а при нея като има проблем предполагам, че още повече боли. Не съм сигурна дали ще успея хем да я задържа в нужната позиция, хем да натискам определени точки. Тя е мн упорита, а и вече е достатъчно силна, за да дава здрав отпор. Ще се мъча, въпреки, че предпочитам да плащам, за да съм сигурна, че ще е направено правилно, за да знам какво плаче. Не знам дали ще намеря някоя, която ще се  навие да идва три пъти на ден.  Ако можете да ми помогнете с информация за такава рехабилитаторка ще съм ви мн благодарна.  Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 1 710
Цвети, писах ти на лични.

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
бе че си боли - боли си, но пък щом е за здравето на детето?
но това да се лъжем, че не боли е като да си заровим главата в пясъка - със сигурност боли, но по-малко отколкото да си остане с проблеми детето цял живота!

# 11
  • София
  • Мнения: 4 390
Аз си мисля, че трябва да се положат усилия от рехабилитаторката детето да е предразположено. Не знам какви са наблюденията на другите майки - нашата рехабилитаторка пееша на Дара, приказваше й, и всичко друго, за да я предразположи. Друго много важно за мен беше, че уважаваше настроенията й - ако е нервна, поради зъби или друг проблем, правеше нещо по-приятно за детето, също и правеше масажи на коремчето за облекчаване на болките. В къщи работеше по 60 мин. -  знам, че повечето работят по 45 мин. И въобще отношението към детето беше много по-различно от "Аз съм специалиста, съблечете пациентката и да започваме работа..."
Но при по-големите деца е по-трудно, аз говоря за месеците от 0 до 6 месец коригирани. На около 1 година опитахме да отидем отново и рева беше невероятен. Сигурна съм, че с много инвестиции във време щеше да се оправят пак насторенията.
Аз си мисля, че ако рехабилитаторката ви не полага усилия да предразположи детето, трябва да я смениш. Също трябва да се настроиш, че дори и да полага усилия ще трябват доста занятия за да свикне по-голямото дете.
И се чудя как в тази болница не са направили кабинетите за рехабилитация по-приятни, може да са по-шарени стените, да сложат пеещи играчки, за децата над 8-9 месеца да имама телевизия, с подходящи филми. Може би това е и въпрос на спонсорство...
Аз съм на позицията, че не може нещо от което детето реве 40 мин. до посиняване да е полезно за него, но също съм сигурна, че ако обстановката се промени (аз си носех играчки от нас и бях активно музикално оформление), ако часа за рехабилитация е съобразен с режима на детето и ако се прилагат подходящи отвличащи вниманието неща, рева ще бъде много малко.

Последна редакция: ср, 17 май 2006, 00:38 от tigonew

# 12
  • София, Люлин
  • Мнения: 2 251
За музикалните играчки, книжки и др, не се сетих да ти кажа, и при нас помагаше - правиш се на клоун по време на цялата гимнастика, но детето се разсейва и забравя, че го държат на едно място. Ние вече свикнахме, но когато е недоспала или кисела понякога реве, друг път излиза засмяна... Не забравяй също, че рехабилитаторката, колкото и да е внимателна все пак е непознат човек в началото, детето може и да се страхува, но после свиква.
Със сигурност не го боли обаче   bouquet

# 13
  • Мнения: 110
Здравейте,
Днес пробвахме да пеем и се получи. Не плака толкова много. Само през половината време и то не толкова ужасно като предишните пъти. Но пак си беше ужасно. Действително кабинетите са силно депресиращи, поне за мен. Там където ходехме преди беше много по-хубаво - говоря за педиатрията. Беше един голям и светъл салон с много играчки и цветни неща. Огледала навсякъде, за да се вижда добре детето как прави нещата - това е пропуск според мен. Днес и правеха упражнения на една цилиндрична възглавница и не се виждаше дали си поставя ръцете и как ги поставя. дано го поправят това. 
Благодаря на всички майка за съдействието.   bouquet Мисля, че започнах да излизам от шока, който преживях първия ден, уж  Sick

# 14
  • София
  • Мнения: 1 710
Няма начин да не го преживееш тежко - на кой му е приятно детето да плаче. Честно казано, когато го чуех да заплаче и аз съм си поревавала - та те разбираме. Кураж, ще видиш че нещата ще се подобрят и тогава плача се понася по-лесно.   bouquet

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт