Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 май 2006, 12:52 ч.

Как да го убедя?

  • 620
  • 12
  •   1
Отговори
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Ситуацията е следната. Камен е много добър математик. В училище прави контролните на двете групи и пак е пръв, на състезанията се класира от първо до трето място, а и просто обича да решава по-завързани задачи. От миналата година си говорим, че ще е добре да учи в СМГ от 5 клас, дори от два месеца ходи на курс. И от няколко дена се е запънал и не ще да кандидатства. Опитах се да разбера причината. Най-напред се усъмних в девойка, с която не иска да се раздели, защото миналата година преживяхме нещо такова. Обаче не е. Чудех се дали не го е страх от провал на изпита, но много пъти сме говорили, че ако не го приемат в СМГ, просто ще си продължи в 31-во, не сме го надъхвали, че трябва да успее на всяка цена. Очевидно не иска да се разделя с приятелите от стария клас, но те в 5-ти клас така или иначе преформатират паралелките и той знае, че по най-вероятно няма да е със старите си съученици. Учителят му е страхотен, Камен много го обича и изглежда, че прехвърля тази привързаност върху цялото училище. Обаче в 5-ти клас по всяка вероятност ще го поемат учителите на Сашко, а аз никак, ама никак не бях доволна от тях. Изтъкнах му всички тези аргументи, но той упорито твърди, че все по-малко му се иска да влезе в СМГ. То не че са го приели, няма никаква гаранция, че ще се справи с изпита, обаче той дори не иска да се яви. А много ще ме е яд, ако не опита. Имате ли идея как да го убедя?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 309
А сигурна ли си, че проблема е привързаността към старото училище? след като от два месеца ходи на курс в СМГ може там нещо да не му харесва.

Предложи му алтернатива. Дай му възможност за избор.

НПМГ направиха паралелка по математика в 107 училище. Опитай там.

Можеш да изчакаш и до седми клас. Пак няма да е късно да се развият възможностите му. Или пък от следващата година?

Но недей да го притискаш, защото може да го откажеш от математиката. Аз лично знам за такъв случай.

Успех

# 2
  • София
  • Мнения: 282
Не го насилвай.Понякога се получава и обратен ефект.сигурна съм,че той сам ще се убеди,че е добре да продължи с математиката.Успех newsm10

# 3
  • София
  • Мнения: 4 813
при нас е обратната ситуация - виктория се е запънала да кандидатства в смг (също след четвърти клас) и нищо не може да я разубеди. отказа се от какво ли не, за да ходи на курсовете и на пробните изпити. дори на рождения си ден отиде на пробен изпит. опитах се да й обясня, че смг означава много математика и много часове, прекарани в решаване на задачи, дадох й да реши един сборник (математическата читанка) за 1 месец. е, реши го и не се отказа. май наистина иска да се занимава с математика. (беше решила да си взима задачи за решаване по време на зеленото учиище Shocked)

цвета, камен при кой учител е на курса в смг? или там нещо го е отблъснало, или нещо го дърпа към старото училище.. нека ти каже защо не иска да кандидатства и в крайна сметка, направете това, с което той ще се чувства най-добре. на тази възраст все още има много възможности пред себе си. постарай са да го разбереш, не го разубеждавай, ако причината му е основателна - съобрази се с него. седнете и спокойно обсъдете доводите за и против кандидатстване в смг след четвърти клас - кандидатстване, а не учене, защото той може да се яви на изпита, да си пробва силите, а после пак да учи в друго училище...

# 4
  • София
  • Мнения: 1 209
А какво е влиянието на неговите приятели върху самия него? Да не би те лишени от амбиции да омаловажават желанието му и т.н. Сещаш се какво искам да кажа.

Поразпитай го подробно за курса - може пък учителят да е кофти. Може изведнъж да му се е сторило много трудно, а сега се справя чудесно и без много усилия. Абе кофти работа е - а те сега младежите и по-рано влизат в пубертета. Няма да ти е лесно.

Аз имах подобен проблем, но в 7-ми клас. За да ми върви математиката никога не съм полагала особени усилия. Не съм била и върха на сладоледа, но ми вървеше. И всички бяха убедени, че трябва да уча в математическата или езиковата. Аз обаче се запънах и казах НЕ - ще ходя в техникум. Как така ще съм като всички отличници. А в онези години поне в Благоевград си беше престижно да учиш в гимназия или Електротехникума - всичко останало беше според мнението гола вода.
С триста зора и след разговори на класната с родителите ми, успяха поне да ме убедят да ида на изпита. На курса ходех ей така - пари бяха давали нашите. На самия изпит си тръгнах по средата. Е изкарах го и докато дойде ред да се запиша вече ми беше дошъл акъла в главата. Абе едва ли не направих всичко, за да не уча там. Единствено не можах да си позволя да изкарам двойка - просто щеше да ме е срам. Е в крайна сметка завърших математическата гимназия.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 888
Аз нямам опит, но ви поздравявам всички, които имате деца, които с желание се занимават - в случая с математика. Това много ме радва, винаги като чуя за дете, което има собствено мнение за бъдещето си и се занимава извън училище, се убеждавам, че "младежта" върви добре (нямам преки наблюдения върху училищата от 15-ина години).

Все пак, мнението ми на страничен човек е да го оставиш на спокойствие момчето за няколко дни, той сам ще стигне до извода какво иска най-много, може би и ще се върне към желанието си да кандидатства с математика? (Всъщност кога е изпитът?)

На всички ученици желая много успех, да са доволни от себе си и това да им носи много радост, че и на родителите - също!  Hug

# 6
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 11 978
Някои деца се притесняват и за пътя, който трябва да изминат всеки ден. Не мога да се сетя за 31 къде е ама дали не му е далече. А иначе за 107 започнаха записванията
и изпита е някъде до колкото разбрах 3-4 юни. (за завършилите 4 клас)

# 7
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Той си харесва учителя на курса. Отначало ходихме няколко пъти на уроци при този учител, за да се убедя, че не си въобразявам, че детето има способности и да го засилвам, където не му е мястото. Самият учител при първата среща беше скептично настроен, че било късно за подготовка, че нямало да успее и т.н., но на двайстата минута си дърпаха химикалката от ръцете и се прекъсваха: "Има и друг начин!" и виждах, че и двамата се кефят от работата. След първия урок учителят каза, че Камен си бил за тяхното училище и аз се почувствах много окрилена. Сега на курса пак се справя с лекота. Може би го плаши перспективата, че ако влезе, ще бъде много по-натоварен, отколкото, ако остане в 31-во. Но от друга страна, добре ли е да се предава на мързела и инерцията? Естествено, че не е фатално, ако си продължи в старото училище. Но какви послания ще получи? Че е по-добре да не си даваш зор, а да караш по най-малкото съпротивление? Не знам, още не съм наясно как да постъпя.
yanita, завиждам ти за мотивираното и организирано дете!
За пътуването - до СМГ ни е 4-5 спирки с тролея, който минава съвсем близо до нас. До 107-мо ни е много по-неудобно, там ще трябва винаги аз да го карам или да върви доста пеша, а през зимата не ми се мисли. Та от такива съображения ще е или СМГ или пак 31-во.

# 8
  • Мнения: 5 876
Винаги съм била така, мога - и в последния момент се дърпам, изплашвам се да не успея, от претенцията ли, що ли, не мога да го обясня. И баща ми е така. Ако искаш, можеш да ни дадеш за отрицателен пример  newsm78 Баща ми навремето е отказал да го пратят да учи международни отношения в Москва и после си е блъскал главата.
Има един особен психически момент - по-силен се чувстваш, когато можеш и не го направиш, отколкото когато си използваш силите докрай. Това естествено е илюзия, в един момент просто остаряваш и неизползваните сили си секват.
Виж дали при детето ти е това - или нещо съвсем друго.

# 9
  • Мнения: 639
Цвети, понякога ние родителите искаме прекалено много за децата си бр-защото това е ,
най-доброто/-според нас. Но дали наистина това е най доброто ?

Аз се водя от принципа децата да бъдат щастливи с това което правят .Разбира се трябва да имат задължения и отговорности но да избират те и да се вслушваме в тяхното мнение.Дъщеря ми когато кандидатства след 7кл. изкара и на 2-та изпита високи оценки и можеше да влезе в което си иска у-ще .Аз имах желание да учи в немска езикова гимназия ,но тя категорично избра италианска езикова и сега и въобще не съжалявам ,че не настоявах за немската.Синът ми миналата година кандидатства - също висок успех ,възможности - всички у-ща ,а той искаше морско у-ще.Е то също е престижно ,но ние писахме само него в реда на желанията и нищо друго .Категоричен беше.Е сега учи там ,много си обича у-щето и специалността/корабоводене/Учи допълнително и компютърни технологии пак по собствено желание.Никога не ми се налага да се притеснямам с тях нещо за у-ще, защото ходят с желание и се спавят добре.Аз съм доволна ,че са щастливи.А те са горди ,че могат да взимат важни решения.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 203
Цвета, аз бих настоявала да се яви на изпита и ако го приемат, ще държа да изкара една година, и ако след тази година продължава да си иска старото училище - ок, да се върне. Дали би приел такава уговорка? Освен това едно такова "преживяване" ще му помогне да е по-смел в стъпките си. Понякога и ние големите се страхуваме да пуснем това, което държим в момента,заради страха от непознатото - но пък как ще разберем какво е, ако не опитаме. Ами ако е по-добро?
В 5-ти клас имахме много любима учителка по литература. За съжаление й се наложи да напусне и бяхме страшно разочаровани. Не можехме да си представим, че някой ще я замести. И не искахме - не влизахме в час, драскахме протести по дъската...Разбира се в крайна сметка се "примирихме", а после се оказа, че новата е ...страхотен литератор и учител. Обикнахме я не по-слабо.

nevi, струва ми се, че при цвета ситуацията е малко по-различна, понеже детето явно харесва и се интересува от математика.

# 11
  • Мнения: 1 412
Може би се притеснява да не се изложи, да не би да се чувства натоварен от много очаквания, не знам - нещо в духа на поста на Анда ми се върти в главата.
При всички случаи му кажи да се яви на изпита, защото като е започнал нещо е достойно да го доведе докрай, а след като видите резултата от него ще решите или той сам ще реши какво наистина иска. Наблегни, че е важно да довърши започнатото, защото така постъпват силните хора и че ти ще си щастлива, когато той е щастлив, независимо от решението му след резултата.
Поздравления за талантливото дете  bouquet

# 12
  • Варна
  • Мнения: 545
При всички случаи му кажи да се яви на изпита, защото като е започнал нещо е достойно да го доведе докрай, а след като видите резултата от него ще решите или той сам ще реши какво наистина иска. Наблегни, че е важно да довърши започнатото, защото така постъпват силните хора и че ти ще си щастлива, когато той е щастлив, независимо от решението му след резултата.
Поздравления за талантливото дете  bouquet

И аз съм на същото мнение - без да се насилва, да се убедо да довърши започнатото, за да се ще види резултата от труда му. Пък дори и да го приемат, не е задължително да се записва, винаги може да се откаже.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт