Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора
Zdraveite momicheta.

Pred 5 dni razbrah che sum bremenna.  V 4 sedmitsa sum.  S “tatkoto” mejdu mnogobroinite skandali i subirania i razdeli sme si sglobili bebe.  Chovekut e ot tezi, deto ne mogat da si durjat “organa” v gashtite, ne moje da se zadurji edin den na rabota, i izbira priatelite si pred men.  Ne sme jeneni.

Biah go prejalilia sled kato se iznese ot kushti bez preduprejdenie ili obiasnenie, no 2 mesetsa po-kusno se vurna na kolene da si go vzema obratno.  Vzeh si go.  Edna sedmitsa po kusno mi suobshti guzno, che prednia den prespal s priatelkata mi.  Sushtia tozi den pravi ljubov s men (predi da mi kaje za priatelkata) i po moi izchislenia, tochno togava za posledno ne se pazehme i togava e stanalo chovecheto. 

Bia se po glavata kakvo si dokarah.  Ne go iskam toia muj, nikoga niama da mu poviarvam i nikoga niama da se promeni, makar che kato mu suobshtih novinata beshe dosta po shtastliv ot men.  Sigurno, zashtoto si misleshe, che taka sum mu “v kurpa vurzana”.  Subrahme se pak za niakolko dni uj zaradi chovechekto, no pak razbrah che si komunikira s hiliadite “priatelki”, che pak e bez rabota i ne se e raztursil usileno za druga.  I si go izpratih po jivo po zdravo.

Iasno e, che s “tatkoto” niama da ni bude.  Znam kakva patka sum, che dopusnah tova da se sluchi, znam, che dete se suzdava v zdrava vruzka, kudeto doverieto e osnova, taka che molia vi, mi spestete kritikata.

Problemut e, che sum na 32 i niama zakude da chakam.  Ot druga strana, jiveia v chujbina, suvsem sama sum, sama se izdurjam i niama na koi da razchitam dori edin hliab da mi kupi.  Dilemata e - da go zadurja li?

Chudesno osuznavam, che shansovete mi da sreshtna potencialen suprug namaliavat hiliadi puti ot fakta che shte sum maika (eventualno), osuznavam che suvsem sama shte triabva da se spraviam v chujda durjava, no puk misulta da sum sama i bezdetna eventualno me ujasiava oshte poveche..

Niakoi v shodna situacia?  Blagodaria vi, edno mi e super oburkano i gnevno.  Zasega ne useshtam nishto po razlichno, nito puk se e subudil niakakuv maichinski instinct, samo ujas me trese i me boliat gurdite Sad

Neznam kak se pishe tuk na kirilica, moje li da me nasochite?


P.S. radvam se, che vi ima.
Цитирай

София

Мнения: 29 935
Здравейте момичета.

Пред 5 дни разбрах че съм бременна.  В 4 седмица съм.  С “таткото” между многобройните скандали и субирания и раздели сме си сглобили бебе.  Човекът е от тези, дето не могат да си дуржат “органа” в гащите, не може да се задържи един ден на работа, и избира приятелите си пред мен.  Не сме женени.

Бях го прежалили след като се изнесе от къщи без предупреждение или обяснение, но 2 месеца по-късно се върна на колене да си го взема обратно.  Взех си го.  Една седмица по късно ми съобщи гузно, че предния ден преспал с приателката ми.  Същия този ден прави любов с мен (преди да ми каже за приателката) и по мои изчисления, точно тогава за последно не се пазехме и тогава е станало човечето.

Бия се по главата какво си докарах.  Не го искам тоя мъж, никога няма да му повярвам и никога няма да се промени, макар че като му суобщих новината беше доста по щастлив от мен.  Сигурно, защото си мислеше, че така съм му “в кърпа вързана”.  Събрахме се пак за няколко дни уж заради човечето, но пак разбрах че си комуникира с хилядите “приателки”, че пак е без работа и не се е разтърсил усилено за друга.  И си го изпратих по живо по здраво.

Ясно е, че с “таткото” няма да ни бъде.  Знам каква патка съм, че допуснах това да се случи, знам, че дете се суздава в здрава връзка, където доверието е основа, така че моля ви, ми спестете критиката.

Проблемът е, че съм на 32 и няма закъде да чакам.  От друга страна, живея в чужбина, съвсем сама съм, сама се издържам и нъма на кои да разчитам дори един хлъб да ми купи.  Дилемата е - да го задържа ли?

Чудесно осъзнавам, че шансовете ми да срещна потенциален съпруг намаляват хиляди пъти от факта че ще съм майка (евентуално), осъзнавам че съвсем сама ще трябва да се справям в чужда държава, но пък мисълта да съм сама и бездетна евентуално ме ужасъва още повече..

Някои в шодна ситуациа?  Благодаря ви, едно ми е супер обуркано и гневно.  Засега не усещам нищо по различно, нито пък се е събудил някакъв майчински инстинкт, само ужас ме тресе и ме болят гурдите

Незнам как се пише тук на кирилица, може ли да ме насочите?


П.С. радвам се, че ви има.
Цитирай

София

Мнения: 29 935
Позволих си това, защото обикновено не чета дълги постове на латиница.
На доста от въпросите си ти си си отговорила сама.
Мама е преживяла това "в кърпа вързана"... само за 9г.

Решила си, че с таткото "няма да го бъде", може би това е добре, бъдещето ти дете няма да живее с този човек. Не си мисли, че някой ще те критикува. А, за "патката"... какво да ти кажа... и аз от време на време съм голяма бяла птица Smile
Ако решиш да отгледаш детето си ще ти трябва спокойствие. Да, тук има мами в това положение. Живеят сами в чужбина, гледат и се радват на децата си.

Каквото и да решиш, ти пожелавам късмет   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
За кирилицата- горе в полето има бутон" Kredor"опитай с него:)

На другите ти въпроси, мога да кажа само, че си единствения човек, който може да прецени дали и доколко ще можеш да се справиш с едно самотно майчинство- зависи къде си, каква работа имаш и дали доходите ще ти позволят спокойно да гледаш бебето...за таткото няма смисъл изобщо нищо да казвам - ти си го знаеш....
От друга страна на 32 си още млада, не робувай на балканския ни манталитет, че на тези години едва ли не трябва да имаш поне 2 деца... аз родих второто си дете на 38 и за 20 минути, гледам си я сама без физическа помощ от друг човек и се справям чудесно. Ти се познаваш, знаеш си връзките, миналото- ако мислиш,че има шанс да си си взела поука от грешките в предишни връзки (особено тази последната:) и ако средата ти позволява да срещаш различни хора(мъже).. тогава помисли дали пък там някъде не те чака някой, с когото да си щастлива.... аз, като се има предвид в каква каша родих дъщеря си- бих запазила бебето, но честно- съвет за това не мога да дам- има случай, в които е по-добре да си сложиш грях на душата с един аборт, отколкото да родиш дете, което не си 100% сигурна, че искаш...
Не бързай - имаш време да решиш, огледай си хубаво живота, прецени на какво можеш да се опреш и тогава ще решиш- личното ми мнение е при всички вариянти, които разглеждаш "таткото на детето" да бъде изключен- съвсем очевидно, е че на него не можеш  да разчиташ... успех ти желая, а тук ще намериш много подкрепа- пиши ! и някъде в писането  ще осъзнаеш, че вече имаш отговор на въпроса си:)  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 485
lost  Hug
Ти сама ще решиш какво да правиш  - пишеш,че си в 4 седмица - значи имаш достатъчно време да вземеш решение /дали да имаш бебе сега или по-късно, когато срещнеш подходящ човек/
Само не се подвеждай по-това, че "таткото" се е зарадвал повече от теб - зарадвал се е щото ще може да се хвали с това , че ще си има бебе, но едва ли ще поеме някаква отговорност към това детенце.
Пишеш, че си сама - приятели нямаш  ли, те не могат ли да са ти подкрепа и опора  newsm78 Сигурно не си толкова сама колкото в момента се чувстваш - огледай се около теб, помисли, поговори с хората които чувстваш най-близки и вземи съзнателно / без емоции/ решение за това как да продължи животът ти. А като вземеш решението си, се придържай към него и вярвай, че това е най-доброто да момента. УСПЕХ и СИЛИ и пиши   bouquet
П.П. "Бях слаб защото забравих собствената си СИЛА" Пауло Коелю
Цитирай

Finland

Мнения: 1 017
lost  Hug

Съвсем не си се "изгубила"  Love Така трезво и едновременно емоционално разсъждаваШ  Love Малко с възрастта и сметките ме посмути (на 32 "стара" ли си???)
ВсичКи до тук са изказали чАст от мислите ми...реШението Ще е твое, така е и редно.
Само от една гледна точка Ще ти кажа да погледнеШ: моята. Сама съм, с прекрасен малък син, в чужбина, справям се много по добре, отколкото бих се справяла заобиколена от близки в България. Емоционално не съм изхабена (напротив, бях близко до изхабена у дома), нервите ми понякога са опънати, но като му погледна очичките... Hug Никога не съм се чуствала сама. Имам "приятели", слагам ги в кавички, заЩото това са приятели за купон, разходка, кафе...Но и това е достатъчно. НЕ ми копуват хляб (дори когато се е налагало, ходили сме с температура до магазина или аптеката), но не съм ги и молила... (А и послуШай Диони: наистина ли съвсем няма кой да помолиШ за дребна услуга?? Или просто няма с кой да споделиШ тези толкова труднио мисли, които споделяШ тук...)
И все пак моето е "заварена" ситуация. И наШият татко е човек, на който бих могла да разчитам ако неЩо се случи с мен (мен това най ме е тревожило винаги: ако се разболея, "фалирам", т.е. остана без работа и т.н. кой Ще се грижи за детето ми...)

Много хубаво ти го е казала   Jaly1 : да прецениШ, имаШ и време...Аз исках само да ти дам мнение на оЩе един човек, който го изпитва. Но в страна, която е уредена, социално сигурна, в която самотните майки са повечЕ от женените (не ми се карайте не знам проценти, но повечЕ от половината от браковете се разпадат тук, и децата обикновено остават при майката...), т.е. законодаделство, социална политика и прочие са съобразени с това...(така си мисля, или просто е така на базата за сравнение с България) Имам хубава работа, и толерантност от околоните...

А за мъжете: това да ти е грижата  Hug Може да съм наивна, но знам, че когато ти е писано, както ти е писано...КАто имаШ дете не си дефектна (има един хубав Бг виц, "малкия дефект скоро Ще си дойде от училиЩе")...Ще те намери мъжът, който те заслужава...с дете или без дете.
Аз бих си мислила за други неЩа обачЕ...И бих си позволила да ти кажа: не раждай дете само заЩото те е страх от самотата...
Не ме бива много в споделяне на много лични "лични"(за първи път пиШа тук, но ти ме провокира  Hug)... Дано да съм ти дала кураж  Love

Успех, късмет и вяра в добрите неЩа, каквото и да реШиШ   bouquet


Цитирай


Мнения: 4 458
За бащата всички разбрахме още от първия абзац, че няма да го бъде.
Аз имам смао един въпрос към теб. В коя държава си и с какъв статут?  От отговора ти зависят и "съветите" на тези които четат тук (поне аз така мисля)
Цитирай
Kiara,

V USA sum.  Grajdanka sum.  Imam prilichna rabota, no trudno se opraviam sama, da ne govorim s dete.  I ne - niamam niakoi na koito da razchitam.  Moje bi samo edna poznata, no nishto poveche.  Takuv e jivota tuk.
Цитирай

На север от "Подковата"

Мнения: 14
Аз съм в подобна ситуация,само че все още женена,обмисляща развод...В Канада.
Може би първо трябва добре да се запознаеш със социалните придобивки в страната,където си.Какви права има там биологичният баща?(От това може да има и последствия,не особено добри и за теб)
Тук при нас има така наречените social assistants,които могат да ти разяснят някои въпроси.Времето лети бързо,така че информирай се докато можеш.Колкото повече знаеш,толкова по-лесно ще ти бъде за да си сигурна в решението си и да се чувстваш независима от биологичния баща.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Каквото и да решиш - стескам ти палци за късмет ! Hug
Цитирай


Мнения: 4 458
ЗА САЩ знам това:
Ако детето е припознато от бащата той е длъжен да плаща издръжка ако не влиза в затвора.
Държавата помага на майката до 5 години след раждането на детето. У4илищата запо4ват на 5 години и са безплатни (държавните)
Предполагам има и други придобивки за самотни майки - не съм запозната.

Това което го знам със сигурнос, ми е казвано от познати които идват в САЩ да раждат и да вземат гражданство за децата си като по този на4ин си подсигуряват много облаги и сигурност. НА една колежка даже държавата продължава да и иазпраща специялно адаптирано мляко за бебето - въпреки 4е то не се намира на територията на страната.

За това 4е няма кой да ти помага...., няма да ти е лесно но поне може да си наемеш дететгледа4ка. Ако можеш да си позволиш финансово, би могла да дадеш детето на градина - там приемат от 6 седми4ни пелена4ета.

Това е при условие 4е се решиш да родиш. Не е толкова страшно - знай 4е винаги има и по-зле от теб (това помага понякога)

В твоето положение, първото нещо което ми мина през ума е да направиш аборт. Наистина е добре детето да расте в здрава семейна обстановка но за съжеление не винаги се полу4ава. То4но в САЩ можеш да видиш примери на всякак ра4ка.

Като си помисля оба4е за възрастта ти... не е много уда4но да правиш аборт за първа бременност. От друга страна имам познати които са родили малко над 32 и си гледат децата...

Хрумна ми друга идея. Поговори с бащата, кажи му 4е дори и да задържиш детето ням ада сте заедно и т.н. Виж как ще реагира на това.

Направи си тест сма на себе си. Опитай се да останеш сама един ден, освободи се от всякаква мисъл положителна или отрицателна, работата и останалите неща да останат дале4 от мислите ти....
КОгато си готова запо4ни да мислиш за детето но не за проблемите които би могла да имаш с него а за самото дете. Помисли си дали искаш да имаш дете. Не мисли за възрастта! Само за факта - дете. След това помисли за друго - без дете. Помисли си за това как ще продължи живота ти след аборта...
Това е номера на интуицията  Very Happy  Накрая след като си мислила за двете възможности помисли коя от двете ти е допаднала пове4е, коя от двете е стоплила сърцето ти и го е накарало да потрепне.
Май4иното 4увство - това е нещо което идва в последствие след поне месец от раждането ако не и по-късно, така 4е не раз4итай на него.
Само си помисли живот с и живот без дете. Дали го приемаш или не.
Следващата стъпка е (поне аз си правя много тестове преди да взема важно решение  Mr. Green) Един ден живееш с мисълта 4е си бременна и ще ставаш майка, на следващия - обратното. Пак сравняваш кое за теб е било по-положително като емоция и изживяване....

Както казват по-нагоре, никой не може да вземе решението вместо теб. По-скоро не е редно защото винаги ще си с гузната съвест 4е не ти си избрала това за себе си.
Ако ще имаш дете нека то да бъде заради самото дете, не заради мъж, положение или кавато и да била друга при4ина.

В крайна сметка никой не е напълно готов за деца. Никой не е сигурен 4е ще се справи с предизвикателството... Повярвай ми - трудното е само първите 2-3 години или ако не ходи на градина до 5 години до когато тръгне на у4илище.
И за да не съм голословна ще ти кажа 4е аз съм сама с 2 деца без каквато и да било помощ и подкрепа от бащата и който и да било друг.

Желая ти успех и удовлетворение от избора който ще направиш  Peace
Цитирай

Israel

Мнения: 1 366
Чудесно осъзнавам, че шансовете ми да срещна потенциален съпруг намаляват хиляди пъти от факта че ще съм майка (евентуално), осъзнавам че съвсем сама ще трябва да се справям в чужда държава, но пък мисълта да съм сама и бездетна евентуално ме ужасъва още повече..


Това не зная от къде го реши??? Аз вярвам, че дете не само не пречи на нова връзка, а даже напротив. Да бъдеш самотна майка е по-добрия за мен вриант, от "стара мома" (не се обиждай, не го казвам от "място" на някакви предразсъдъци). Що се отнася до помощта - от опит ти казвам, че би могла да бъдеш в съседния апартамент на майка ти и да не видиш грам помощ. Ако се чувстваш зряла, не го махай. Но решението, разбира се, в крайна сметка е твое. Само ще подкрепя казаното със собствения си опит. Разведох се на 29 години със син на 9. Не вярвах, че имам каквито и да е шансове за създаване на нова връзка, едно имайки предвид презалятия "пазар" на свободни момичета на моя възраст и факта, че не съм най-голямата красавица на този свят. Тези два факта обаче, не попречиха да имам две дългосрочни връзки по време на "моминстването" и по-късно връзка довела до брак и второ дете, на които се радвам днес.

Кураж и успех!  Hug
Цитирай
Zdraveite momicheta.

Ostaviam si go chovecheto.  Taka che shte se vijdame chesto tuk Smile

Pojelaite mi uspeh i vi blagodaria za toplite dumi i suvetite.

Цитирай

София

Мнения: 2 013
Честито, мила! Много лека бременност и щастие с бебчо ти желая. Бъди силна и вярвай в хубавите неща, които ти предстоят.
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Моите поздравления !  Hug
Предстоят ти много грижи и тревоги,  и неземно щастие: да гушнеш мъничето, да ти се усмихне, да ти каже "мама" и още, и още !  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора