Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
  Аз винаги съм се борила синът ми да има самочувствие, въпреки различието си. Той стана на 16 години, и понякога е доста притеснен от състоянието си, започна да разбира проблема си. Сега е в пубертета и му е малко трудно да осмисли състоянието си и да го преодолее. Искам да знам, вие майки, как се справяте с детето си, как постъпвате ако ви попита за проблема си - Защо съм такъв? Надявам се с времето да се поутоложат тези въпроси и притеснения у него. Пишете ми!!!
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 487
Не зная какъв е проблема на сина ти, моето дете (4г) е с ДЦП и други проблеми, които й пречат да осъзнае какво точно се случва около нея. Засега единственото което мога да направя е,да й показвам че я обичам такава, каквато е, да я обличам с красиви дрешки, да й правя някакви прически ако ми позволи и да се старая външно поне да не се различава от едно добре гледано дете, защото съм забелязала, че децата биват изолирани най-напред заради външния си вид.
И аз искам да знам как да обясня различието. Най-напред ще ми се наложи да го обясня на брат й, който ще ме попита дащо кака не говори или защо се държи странно.
Може би е също толкова важно и ние да не губим самочувствие заради проблема на детето си.
Цитирай

София

Мнения: 998
 ljuboznatelna, съгласна съм че вида на детето и облеклото му са важни за отношението на околните.  Не мога много да помогна с личен опит - Боби е малък и състоянието му е такова, че едва ли ще разбира някога.
В съседния блок има детенце на 16 години с ДЦП - винаги излиза с майка си или баща си. Почти всеки ден са навън и не съм виждала да става обект на подигравки в квартала. Родителите са контактни хора, а и някакси всеки ден е около другите деца и те не го намират за странен. Не знам какво точно е състоянието на твоето дете, но вярвам че с любовта на семейството и подкрепата на истинските приятели ще намерите верния път да се справите с тази болка. Дано Praynig
Цитирай

Враца

Мнения: 534
На мен също ми е много трудно при решаването на този проблем.Синът ми/14 г.-ГРР/може би усеща различията когато му обяснявам,че нещата за които се ядосва са маловажни и за другите това е игра/вземане на химикал,учебник,измисляне на прякори-необидни/.усеща ,че възприятията му са необичаини но дотука.Когато го питам мисли ли ,че другите деца се различават от него,казва-може би,по-лоши са/защото понякога го дразнят умишлено/.Не винаги долавя подигравките за което понякога си мисля,че е за добро.Когато разбере,че с нещо предизвиква присмех/трябва някой да му го обясни/се старае да не го прави или поне не публично.Старая се да не фокусирам вниманието му в/утова,че е различен защото според наблюденията ми като какъвто се възприема човек сам,като такъв го възприемат и другите.това важи дори и за нашите деца.Трудно ми беше да обясня и на малкия си син защо отношението ми към усрехите им в училище е различно,защо се разправям с децата които обиждат брат му ,а на него казвам сам да се справи но със примери от поведението му някак си се справям.Надявам се да е успешно.Замен е важно да знаят ,че ги приемам и обичам такива каквито са и изцяло ги подкрепям.
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Преди малко в предаването на Милен Цветков имаше нагледен пример на дете с увреждане възпитано в самочувствие.Достойни за възхищение и подражание са идетето и майка му.
Цитирай


Мнения: 462
Аз също съм се замисляла много пъти, как да направя така, че синът ми да не се притеснява от проблема си...в края на краищата той с нищо не е виновен за съдбата си...Определено е много трудно да се постигне...не защото аз няма да го възпитавам например показвайки му силните му страни...всеки човек си ги има и по този начин да се опитам да повдигна самочувствието му, а защото околните и най-близки на мен хора на моменти в мъката си го изолират от околния свят...Не ги обвинявам за нищо, но наистина по този начин трудно се втълпява самочувствие в детето...Желая успех на всички вас, майки на дечица с увреждания, да успеете да дадете на детето си самочувствие...това май е нищо много важно...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.