Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Чудя се откъде да започна. Калоян става все по труден с всеки изминал ден...
Агресивен е! Бие се! огато нещо не му харесва ни посяга на нас с баща му, хапе ни ей така за спорта, рита много лошо...Знае какво означава думата "боли". КОгато му казваме, че ни боли, той е много учуден, спира за момента и след 5 минути пак започва. Днес ме ухапа лошо, имам синка. А аз просто си говорех с баща му. Вчера се сби с едно дете на неговата възраст и го ощипа по окото, след това му налиташе на бой и го теглеше. ПОтънах в земята от срам. Ако случайно нещо не се случи така както той го иска започва едно тръшкане и пищене и пак посяга с ръка да бие. Много ми е трудно, с възпитанието и обноските сме на никъде. Освен това е хиперактивен и не спира за секунда, белите са постоянна величина и има собствено мнение за всичко. Отчитам известна вина за посягането му. КОгато много прекали го шляпваме по памперса, но той просто е нетърпим на моменти и само така се спира, но като че ли това има обратен ефект след това или поне го кара да прави същото с нас. ОПитвала съм само с думи и добро отношение да се справя, но не вдява, просто не ми обръща внимание, въобще! Затова яде шамари по дупето... Embarassed . Вашите деца така ли правят? Как се справяте с подобно поведение??? Ще съм благодарна аз всеки съвет, който получа Hug
« Последна редакция: нд, 21 май 2006, 00:51 от Lilly »
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Нашата мома се държи по същия начин,но в малко по-малка степен от разказаното от теб.Аз също не успявам да се справя с проблема особено успешно.Вече ме е срам да поканя в къщи семейства с деца,защото се държи ужасно с децата.В яслата вече ми казаха,че е мъжкарана.И на нас ни налита на бой,въпреки,че много добре знае,че ни боли.Малко след това идва да ни целува по вече удареното място,но просто не може да си наложи да не ни удря.В яда си е способна на всичко.Много често си удря главата където и падне.Тръшка се където си иска и пред когото си иска.Няколко пъти така побеснява,че все едно виждам пред себе си диво животно,току що хванато и сложено в клетка.И този гняв е почти невъзможно да усмиря.Няколко пъти вече съм принудена да я затворя в стаята,като това подейства,в смисъл,че това я успокоява,но не мисля,че е правилно. EmbarassedИ  в крайна сметка в мен се таи надеждата,че това е период,още повече,че говорейки и с други майчета,се оказва,че не сме сами с това страдание.Аз също я пошляпвам,но при нас няма резултат.Виждам дори обида в очичките и и почти веднага съжалявам,че съм го направила.Много пъти ми е идвало да я смачкам,но си налагам да се успокоя,защото знам,че точно след 5-10 мин пред мен ще застане моето сладко момиченце,което ще повтаря мама,ще ме целува и прегръща,ще ми казва да я гушна и ще видя в очичките и колко много съжалява.Не казвам,че винаги и прощавам,понякога и казвам,че и се сърдя и започвам да и обяснявам след като вече се е успокоила,колко е лошо това държание и колко много ни боли мен и тати.Вече 1 година търпим,като и с добро и с лошо нищо не се е променило,но мисля,че с повече търпение скоро всичко ще е минало и ще остнае като лош спомен.Явно е част от израстването и може би темперамента на детето.
Май не се оказах особено полезна,но и аз споделих болката си,просто да разбереш,че не си единствена. Hug
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Лили, спокойно, всичко ще си дойде на мястото. Smile

Ами не знам, Спасчо много рядко да удари някой и то е повече радост, но излиза като удряне. Иначе е състрадателен, и братодвдите му много злоупотребяват с това му качество. Когато види да плаче някой, отива прегръща го и го целува, успокоява. И те се преструват, че плачат, за да може той да отива да ги гушка... Състрадателен ми е, няма спор. Преди дни говорих по телефона и като затворих избухнах в плач, понеже дядо ми е болен зле, Спасчо си играеше и като ме видя, дойде прегръща ме, целува ме, и повтаря "няма, няма", също както аз го успокоявам когато се удари и плаче. Smile

За пошляпването не знам, аз не съм го удряла никога, нито знам някой да го удрял, единствено като направи голяма беля като днес да си качи крака на масата и да обърне чинията с яденето, си получи шляпване по крачето. Но определено не е удрян. Което не му пречи да лъже най-нагло баща си "тате, мама бий", придружено с театрални удрания по главата. И много ми е интересно откъде знае за боя, като никога не е бит, освен като е виждал брадовчедите си да си играят и те буквално си се бият понякога. Ама откъде му е дошло на акъла да лъже така? Shocked

Ами не знам, Лили, при мен това работи, като му покажем, че причинява болка, винаги когато удари някой волно или неволно, го пращам да се извинява и да го целуне.
Цитирай


Мнения: 718
Лили,аз някъде бях споделила,че и нашият юнак беше шляпнат само няколко пъти по дупето ,но тъй като започна да отвръща със същото,веднага изключихме този метод...
Агресия показва въпреки това.Ритането със сигурност не е научил от нас,а в детската.
Това,което правя в момента...Имало е случаи,когато след като ме удари ,се правя че плача.Напоследък просто излизам от стаята,където сме и го оставям сам.Затварям се в  друга стая.Той започва да ме вика и дори скимуца понякога пред вратата.Като изляза пак се обясняваме,целуваме и прощаваме.Не зная,дали е грешно или не,но засега сякаш има ефект,поне при мен.Баща му започва да се кара,а мъника го гледа с присвити очи и пак посяга.
Мисля,че детето само показва,кой вариант е работещ...
Цитирай


Мнения: 1 629
Лили, за да има ефект говоренето, трябва засега да изключиш пошляпването. Знам, че е трудно, но максималното спокойствие и нежност от твоя страна ще помогнат повече. Зверско спокойствие трябва, ще му мине на Калоян. Милваш с посягащата ръчичка, не повишаваш тон, когато му говориш слизаш на неговото ниво, т.е. очи в очи. Въобще, гушкаш, целуваш, отвличаш внимание, когато тръгне да става агресивен, това е...Много е изнервящо, но минава. Успех и вяра в себе си ти желая!
Цитирай

Густо майна филибето,слънце грее от небето

Мнения: 1 645
Кагато Дани изпадне в пристъп на истерия и не спира да крещи(това се случва доста често) единият начин който помага е - да се правя на непокист.
Обръщам се на другата стана и се правя че изобщо не ме вълнува,даже си подсвирквам.
След малко му минава.
Другият е наказан в стаята, и ще излезне от там само когато аз разреша.
Когато е в стаята наказан си играе много повече, отколкото по друго време.
Що така не знам newsm78
Цитирай

София

Мнения: 9 152
Лили, тъй и тъй вече живеем наблизо, дай да ги съберем дзверовете, да видим кой ще надделее hahaha
Бъзикам се, но хич не ми е до смях SadНики тръгва на ясла.Кой ще го разтървава там да не шамари децата - нямам идея Rolling EyesАз определено не успявам да се справя.А това с милването на ръчичката хич не ми се удава - като ме цапне той, цапна го и аз и така..уйде коня у барата ooooh!Ама то от добро не разбир бе Twisted Evil
Цитирай

София

Мнения: 2 290
И моята върви по този път. От седмица започна и да хапе, както казваш ти за спорта. Пищи и се тръшка за всяко отказано и нещо и когато не може да надвие. Преди 3 дена се опита да вземе играчката на едно дете и то я оскуба, и днес с ужас видях как се опиа да оскубе друго момиченце (дано забрави поне това). На никой нищо не дава, а иска да вземе и нещата на другите. Напоследък дори се кара, ако друго дете се хване за нейната пързалка. Ама иска да е сред деца newsm78, ако може и сред по-големи. Боят съм го изключила, защото няколко пъти като се опитах да я шляпна леко през ръчичките (докато се опитваше да включи кухненската печка) тя веднага ми отговори с бой по моите ръце и крясък. За сега има ефект ако и се скарат чужди непознати хора: стряска се и идва да се крие зад краката ми, но аз като си говоря - няма никакъв ефект Sad
Цитирай

sofia

Мнения: 5 140
Лили това е период, племенника ми е колкото Калоян.
Като го шляпнеш за някоя беля например и той връща с шамар но два пъти по силно.
И понеже майка ми го гледа, скръцне със зъби скара му се и той спира. И така до безкрай.
Спокойствие му е майката, ще го надживее този етап.
Успех.
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
игнориране и сам с стая (тайм аут)брой минути на колкото е години;бъдете абсол.последователни-т.е негова агресия води до 1 и съшо нещо където и да сте (не е за хвалба но спрях движението пред един бая голям мазазин докато Ния се тръшка по земята,а аз я игнорирах и хората нямаше откъде да минат);ако проблема продължи след 4 години бих отишла на специалист,но засега не бих се тревожила;
търпение ви желая,
Анна
Цитирай

София

Мнения: 11 062
Моят Ивайло е същото диване. Вече започва да излиза от най-кошмарната си фаза, но все още е с единия крак в нея Crazy Говорене-очи-в-очи, под него, над него, как ли не съм пробвала.... това с говоренето изобщо не минава. Не ме поглежда в очите. Ако се е разбеснял, изобщо не ме чува, камо ли да ме слуша. Така че този метод при нас не действа.
Най-ефикасно е изолирането в друга стая. Като се разпищи-затварям го в спалнята-толкова минути, на колкото години е (както е писала и anette1104). В началото пищи и се дере зверски, постепенно поутихва (но много рядко 2-те минути му стигат, за да млъкне) и когато отворя вратата ме посреща с протегнати ръце. Гушкаме се и тогава вече може и да му поговоря, докато още хлипа.
Не че и аз не съм му отвъртала по някой шамар по дупето..... Не съм нито толкова търпелива, нито толкова велик педагог и възпитател (очевидно). Но и от шамарите много полза не съм видяла.
Цитирай

Варна

Мнения: 603
Мисля, че единствено изолацията и необръщането на внимание помага в такива случаи.
Много по-добре е да оставиш детето да се тръшка само на леглото в спалнята, отколкото да го "шляпнеш". От второто определно няма полза - само обида и още по-голям инат.
Т. нар. "тайм аут" определено помага /не от първия път, разбира се/. А и не трудно да се прилага, особено в къщи. Така и мама има време да си поеме въздух и да осмисли ситуацията. И детенцето се успокоява. Като няма публика, няма и представление.
 anette1104, за тръшкане пред голям супер маркет, незнам дали бих издържала. Сигурно ще го измъкна на някое по-тихо местенце. Ох, не е лесно да си последователен. Ама май се налага...

Успех на всички мами с възпитанието на сладурите! Дано се справим  Laughing
Цитирай


Мнения: 8 958
Моят Ивайло е същото диване. Вече започва да излиза от най-кошмарната си фаза, но все още е с единия крак в нея Crazy Говорене-очи-в-очи, под него, над него, как ли не съм пробвала.... това с говоренето изобщо не минава. Не ме поглежда в очите. Ако се е разбеснял, изобщо не ме чува, камо ли да ме слуша. Така че този метод при нас не действа.
Най-ефикасно е изолирането в друга стая. Като се разпищи-затварям го в спалнята-толкова минути, на колкото години е (както е писала и anette1104). В началото пищи и се дере зверски, постепенно поутихва (но много рядко 2-те минути му стигат, за да млъкне) и когато отворя вратата ме посреща с протегнати ръце. Гушкаме се и тогава вече може и да му поговоря, докато още хлипа.
Не че и аз не съм му отвъртала по някой шамар по дупето..... Не съм нито толкова търпелива, нито толкова велик педагог и възпитател (очевидно). Но и от шамарите много полза не съм видяла.
При нас работят и двата начина - и говоренето, и отделянето в друга стая.
Проблема е етапа, в който се намира гнева на детето. Ако е в начална фаза, говоренето може и да помогне, но в по-късна фаза остава само отделянето.
Един съвет за говоренето - клякаш на негово ниво, обхващаш с 2 ръце лицето му (ще, не ще, ще те гледа в очите) и говориш тихо, почти през зъби и с колкото може по-плътен глас.
На скоро една музикална педагожка ми даде друг съвет. За да не викам в моменти, когато трябва да се намеся между двата, ме посъветва да изпея изречението.
Няма да ви казвам как зяпнаха и двамата и спряха като истукани. Колкото по-оперно и префърцунено звучи изпятото изречение, толкова по-бърз е ефекта.
Един лек недостатък - после почват да повтарят до припадък със същата интонация и ви се приисква да не сте пробвали никога Laughing
Цитирай


Мнения: 26 241
Лили, на мен не ми се стори такъв, ама сигурно е бил заслепен от любов  Laughing
Цитирай

Spain

Мнения: 3 339
не спираи да му казваш 4е "така не бива , защото .. те боли ,защото ше се слу4и еди какво си и т.н. " от ли4ен опит знам 4е трябва да го повтори6  хиляди пъти 4е да разбере .. но ще разбере . когато удареше друго дете веднага и казвах да отиде и да гопомилва . ако не отиде сама аз я водя . милваме и прегръщаме . спря да се бие ( поне пред мен .. не знам как се справя в градината Smile  )
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора