Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 428
Благодаря ви много момичета.
Когато разбрах на къде отиват нещата плаках толкова много, че сякаш изплаках и сърцето си Confused Сега въпросът който ме вълнува най-много е "Защо?", но не защо се случи на мен, защо съдбата е несправедлива и т.н., а защо се случи така и какво трябва да направим за да не се случи отново.
Между другото предните въпроси си ги задавах първия път, когато бях убедена че повече такова нещо няма да ми се случи втори път, та сега ми е ясно че от самосъжаление и надежди полза няма и трябва да се изправим лице в лице с проблемите. Сега с мъжа ми се хващаме за ръчъчка и тръгваме по изследвания - след един сериозен разговор снощи решихме, че ще направим всичко което зависи от нас, за да имаме дете (просто трети опит насляпо няма да понеса) а ако не става - ами животът продължава.
Искам да ви попитам, как понасят нещата вашите мъже? В моя виждам, че в стремежа си да не ме остави да страдам не признава собствената си болка, а знам че вътрешно го преживява тежко Sad    
Цитирай


Мнения: 3 592

За съжаление в почти всички от случаите на 2ри пореден аборт няма да има причина, която може да се открие. Изследванията остават по-скоро за успокоение. И пак няма гаранция, че няма да се повтори.
Но това пък не значи, че трябва да се отказваме bowuu
Просто за жалост всяка четвърта бременност завършва така - някои жени раждат по 1-2-3 деца без проблем, други пък им изкупваме процента накуп няколко поредни пъти. И това не означава, че на следващия опит няма да успеем. просто трябва да вярваме,че ще се справим.

Мъжа ми в тези периоди е бил увикван, смъмрян, гонен...като цяло много зле се справяме като семейство и често се навикваме като страдаме...добре, поне че лесно ни минава и после задно се нареваваме. Той не е от тия дето се опитват да прикрият болката си, но пък често изръсва някоя глупост в желанието си да помогне на другите...а аз много бързо паля Embarassed
Цитирай


Мнения: 3 156
"Защо, защо, защо?"
Защото изплащам стари грехове. А имам немалко такива! За кой от всичките трябваше да плати детето ми?
Защото смятах, че не му е сега времето да имаме второ дете, тъй като не сме достатъчно стабилни във финансово отношение!
Защото Господ ми изпраща изпитание?! Проверя вярата ми! Жестоко изпитание, но пък какво разбирам от делата на Господ?
Защото така е трябвало да стане /така ме успокояваха другите/! Но кой казва как трябва да стане!
Или просто защото е нелепа случайност? Без причина, без смисъл...
 Съзнавам, че никога няма да намеря правилният отговор! Никога! Опитвам се за себе си да приема, че нещата все пак имат някаква причина, която аз няма да науча! Не че ми става по-леко от това....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
защо? единственото което ми е помагало - ВИНАГИ независимо от случая, че някой някъде знае защо и че рано или късно ще си заслужа правото да знам... но пък и понякога май е по-добер да не знаем защо /нали?/
защото самото осъзнаване "защо" - освен ако не носи градивен елемент за бъдещето... ми се вижда безсмислено - нито ще върне загубата, нито ще потуши болката, нито ще ни предпази от бъдещи грешки...
но пък и има неща за които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО /според мен/ трябва да се погрижим - когато опира до НЕЗНАНИЕ - тогава е добре да си набавим всички възможни сведения, за да сме убедени, че нещастието не е просто незнание и пропуск
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Ние зададохме 1000 защо-та на 1001 доктора - най-добрите и в БГ, и в чужбина. Направихме всички възможни изследвания, всички медицински защо-та се отхвърлиха, вече докторите си признават, че няма какво да изследваме и пак нямаме отговор на въпроса "Защо"....
Мъжът ми е бил винаги до мен, понасял ми е лудостите, бърсал ми е сълзите, разговарял е с мен по цели нощи, ходил е чинно на изследвания. Вглъбена в себе си, не съм обръщала внимание колко му е тежко на него, докато един ден осъзнах, че всъщност вероятно му е два пъти по-тежко - първо, защото момичето му се мъчи и второ, защото детето му го няма...Благодарна съм му, че е светла и сияйна личност и нито за миг не спря да вярва и да ме вади от черните дупки, в които потъвах на моменти.....
Цитирай

Варна

Мнения: 2 991
И аз си задавам същия въпрос. Особено след днешния аборт, втори пореден. Питам се защо трябваше да загубя 3 бебета за 10 месеца, в какво сбърках и какво не направих... Първия път бях ужасно лекомислена явно и си докарах извънматочна. Едвам стъпих на крака и бях готова за нов опит. Стана доста лесно, летях по облаците, и изведнъж, за 2-3 часа, всичко свърши. Този път явно пак бях надценила ситуацията. Е добре, ама сега всичко "подхванах" отначало - с мерки за задържане, прогестеронови препарати, билки, лежане, пазене ... и какво получих? Още един аборт  Sad
Е сега наистина не знам къде сбърках  Crossing Arms Какво пропуснах? Защо историята се повтаря въпреки старанието ни?

А за мъжа ми ... ако не беше той сигурно досега щях да съм на успокоителни. Той ми е опората, не знам как щях да се справя без него. Виждам, че го изживява тежко и се старае да бъде силен за двама, виждам колко бели коси се появиха в косата му за няколко месеца и това много ме мъчи. Но явно трябва да минем по този път. Друго "защо" не виждам, поне на този етап.
Ако почнем да се самообвиняваме няма да стигнем до никъде. Не казвам, че не трябва да се търси причината, но ако това стане фикс-идея резултатът няма да е положителен, убедена съм.
Цитирай

София

Мнения: 3 058
Мили момичета, трябва да призная, че този въпрос вече не ме измъчва! загубих четири години в търсене на отговора... няма никакъв смисъл! човек просто трябва да продължи напред!!!

Да помним нашите ангелчета, да се молим за нас и за тях и да продължим напред!!!
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Мили момичета, трябва да призная, че този въпрос вече не ме измъчва! загубих четири години в търсене на отговора... няма никакъв смисъл! човек просто трябва да продължи напред!!!

Да помним нашите ангелчета, да се молим за нас и за тях и да продължим напред!!!
И аз съм на същото дередже. Но все пак грешката, която няма да повторя, е да си оставя проследяването на бременността в неспециализирано АГ заведение и при акушер, който не изражда в такова.
Ламелитка, откъде пък това анти се все сега. Имам те за позитивна ламя.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
"Защо" ?! Еми защото така е трябвало да се случи.И да не спираме да го задаваме,дори и да получим отговор,съм убедена ,че това няма да ни е достатъчно,и отново ще бъде зададен същият въпрос.Понякога е по-добре да не знаем отговорите,защото те не винаги носят удоволетворение на душата.Аз престанах да питам "защо".Казвам "Благодатя" за това че съм обичана,и мога да обичам,за вниманието с което съм обсипана,за всички любими хора...,които ме заобикалят,за това ,че дишам ,и че мога да ви кажа,че въпреки проблемите които ни карат да страдаме,аз съм щастлива и благодарна.
Грешки правим и с непрестанните си обвинения.Аз специално имах големи проблеми след като загубихме детето си ... лекарска немърливост се казва,но дори това не трябва да ме успокоява.Нещата просто се случват,а ние не трябва да спираме да се борим.
Какво да кажа,като миналото лято около мен имаше над шест бременни девоики,които виждах постоянно и още няколко,които не виждах.Еми,в момента си гледат прекрасните същества,грижат се за тях и не спират да им се радват.Еми аз нямах възмойноста да разбера какво е,а щастието от бременноста ми бе неописуема...
Такъв е живота,на някой се случва,на други не.
  bouquet
Цитирай
Милички, на всички Ви желая от сърце в най-скоро време щастието да почука и на нашите врати!
Толкова съм объркана, толкова много въпроси се лутат в главата ми, но трябва да вярваме, че всички терзания ще бъдат възнаградени!
Дай Боже в най-скоро време резултата да е налице!
Поздрави и хиляди целувки! newsm51
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
"Защото така е трябвало да стане..." беше отговора, който не ме удовлетворяваше и месеци наред търсих причините и си задавах въпроса "защо"... Сега съм някак примирена и уморена. Всеки отговор води до следващото "защо" и така се въртим в кръг. Мисля че в крайна сметка всичко е някаква карма. На всеки му се налага да преживее различни трудности в живота си. Просто ние сме изтеглили най-най късата клечка - да преживеем най-страшното, да загубим най-ценното...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.