Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте мили настоящи майки!
Аз съм все още бъдеща майка - след 3 месеца, живот и здраве, ще дочакам мойто бебче.
Исках да ви питам...разкажете ми за вашето раждане - как протече? Бих искала да знам всичко...стъпка по стъпка...как започва, много ли са силни контракцийте в началото и стават ли наистина непоносими (както казват повечето жени) към края на раждането.
Много съм чела по въпроса, всичко знам...ама на теория...затова много ми се иска да го чуя от хора, които наистина са го изпитали и преживяли...
Благодаря ви предварително за отговорите!!!
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Thinking  Thinking само да знаеш колко е индивидуално това, и как и 1000 стр. теория да прочетеш, пак при теб ще е различно и неповторимо.

леко раждане желая Whistling  Smile
Цитирай

при ОП

Мнения: 5 500
Каквото и да е имай предвид, че точно след като си видиш бебчето всичко ще забравиш. Пък като му цункаш сладката кратунка ще поискаш и още едно newsm30 . Леко раждане и не се шашкай много newsm10 .
Цитирай

Варна

Мнения: 4 103
Цитат на: Liorena
Thinking  Thinking само да знаеш колко е индивидуално това, и как и 1000 стр. теория да прочетеш, пак при теб ще е различно и неповторимо



 newsm10  

Леко раждане ти пожелавам и преди всичко бъди спокойна и всичко ще е ок  newsm47
Цитирай


Мнения: 1 464
разгледай тук
http://www.bg-mamma.com/viewtopic.php?t=1602&highlight=rajdane
Цитирай


Мнения: 1 464
леко раждане ти желая и да се пахвалиш със сладкото бебче!
Цитирай
petiu6ka благодаря ти за информацията - то имало и преди такава тема...просто аз съм по-скорошен потребител и не съм била регистрирана тогава
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Ето и моят разказ (едвам го намерих:)))):

Всичко започна още на 09/08/04 когато доктор Божидар Ташков каза:
- “Ами моето момиче, между 23 и 27 август си избери дата и идваш при мен”.......
Лелее ами сега? Как да избера дата? Как? Та, нали това означава, че съвсем скоро ще си видя малкото ангелче, малкото момче на мама и тати. Седнахме вечерта в къщи и не след много много мислене тати каза :
- ” Нека бъде 25/08, харесва ми като цифра”.
Честно казано на мен ми беше вече все едно....преди мислех дева ли да е или лъвче, ама сега вече наистина нямах търпение....исках, колкото се може по-скоро да се гушкам в едни малки, сладки и разчитащи на мен беззащитни ръчички.

И така, 25/08 дойде така неусетно, както си минаха и 9-те месеца без да се усетя. Сутринта от всички бях най-спокойна, или поне така изглеждаше отстрани. Майка ми и Пламен (нашият тати) се бяха шашнали здраво и ме питаха през 5 мин. дали съм добре.
Хе хе, бях добре, ама докато не дойде доктор Ташков и не каза:
-“Хайде да го видим това бебе най после”.
Е, тук вече краката ми се подкосиха. Колкото и да се правех на голям герой, нещо така ми трепна, че ако не бях видяла Деси- Т (от дир-а), която да ме успокои, за малко се бях върнала.
В пред родилно ме посрещна една много готина мадама. Така и не и запомних името.
Каза ми да се съблека и да започваме. Беше много внимателна, преслуша тоновете на бебо, погледна ме за “прическата”, направи ми клизмата, за която какво ли не бях чувала, а не е чак пък толкова гадно. След това ми помогна да се изправя и да отида до тоалетната. Бях самичка тази сутрин на етажа и банята беше изцяло моя.
След освежаващият душ ме сложиха на легло, където продължиха да слушат тоновете.
Тогава дойде “моята втора майка” (аз така си я наричах) акушерката Ели Белишка...Това бе най-приятният човек, който ме “спаси” от моите душевни терзания.
Тя се грижеше за всичко около мен. Докато ме разпитваше за бебо, дали са го видели какво ще е и така нататък, ми сложи катетъра. Направо се изумих от тази жена. Как си говореше с мен и с каква лекота се справяше с всичко. Така и продължи и с абоката и докато ме занимаваше с важните за мен въпроси за бебока, за бабите, за дрешките така и трите банки, които ми беше пуснала да се вливат си изтекоха. Д-р Ташков дойде и отново каза като генерал ”Хайде момичета, да почваме”...
Отново ми помогнаха да отида до операционната и ме сложиха да съм си полегнела за малко почивка...През цялото време всички се майтапеха с мен. Дойде и анестезиоложката Николова. Банките в ръката ми се сменяха една след друга...така и до края не им хванах бройката дали са 5 или повече...ама както и да е . Помолиха ме да се обърна на една страна за да ми сложат упойката....Свих се доколкото можах, естествено помогнаха ми и другите за да може да се видят така желаните прешлени. След малко усетих леко боцване....самото то не боли...заболя ме малко от течността...но до мен беше моят ангел пазител - Ели Белишка....хвана ме за ръката и ми каза “Аз съм тук съкровище, не се плаши, само още малко и всичко ще свърши.” Толкова обичах тази жена в този момент. Колко бе приятно да има една топла ръка до мен...както майчината ръка ти помага, когато си болен или ти мъчи нещо.
След 5 мин започна да се приготвя и отново започнаха да ме закачат : ”Защо така трепериш?....ама да не те е страх? ..хехехе”, а много добре знаеха, че е от упойката, е, и малка доза и от мен е имало...гаранция.
И се започна едно човъркане, едно бутане, абе такива едни ми ти странни работи, ама аз не усещах нищо от кръста надолу, само се пулих и разпитвах какво става. Другите, които се въртяха около нас започнаха и те да разпитват за бебока, за пола му..и аз доволна разправях, че съм измислила най-хубавото име за момче.
В следващият момент всички замлъкнаха и започнаха да ме гледат странно...боже, ами сега? Защо ли ме гледаха тези хора така странно....Толкова мисли ми минаха през главата в този момент и така както ме гледаха странно, така почнаха да се смеят и то на мен....Реших, че упойката ми действа зле и реших да не им обръщам внимание...Почнах да се пуля в тавана, а Ели Белишка отбеляза ама ей, така все едно на майтап: “Я, Весето е вече мама и си има МОМИЧЕНЦЕ”.
Е, ако искате ми вярвайте и треперенето ми спря и страха и всичко....Боже, така желаното момиченце от мен и тати се появи на бял свят. Нашата малка жадувана Симона, която според няколко лекаря трябваше да е момче ни изненада така приятно. В този момент разбрах, че д-р Ташков беше прав за едно, той ми казваше : ” Не се старай да разбереш чак толкова какво е първото дете....за първото се казва “С каквото господ те дари”, пък за второто вече си е до майсторлък”!
Толкова приятна изненада през живота си не съм имала. Забравих и за катетри, и за абокати, и за клизми...само чаках да си целуна малката кукличка. След първата “баня” в живота и, ми я донесоха да я видя и целуна, така малка и сладка, “на мама гарджето”.

След това всичко мина като на сън. Зашиха ме, пренесоха ме до леглото в реанимацията и както казват всички мамчета, времето неусетно мина в получаване и писане на смс-и.
За болката след като ме пусна упойката? Ами, помня много малко, защото всичко мина така неусетно, така бързо.
На другият ден дойдоха да ни раздвижват и така малко по малко живота ме завъртя, мен и малкото ми съкровище.....
Петте дни в болницата минаха неусетно и ето ни сега тук в къщи. Храним се, гушкаме се и се надпреварваме с тати кой ще я нацелува повече.

Това е от мен, от една много щастлива мама и един горд тати.
Целувки на всички бебоци и чакащи мамчета.
Успех на всички!

П.п БЛАГОДАРЯ, на всички от Св. София!
Цитирай
vini77 разказа ти е много интересен!мерси
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Цитат на: katina
vini77 разказа ти е много интересен!мерси

Няма нищо!!!
Аз също много разпитвах преди и знам какво е.

Желая ти успех и леко раждане! Love  Flutter
Цитирай

София

Мнения: 780
Цитат на: vini77
Цитат на: katina
vini77 разказа ти е много интересен!мерси

Няма нищо!!!
Аз също много разпитвах преди и знам какво е.

Желая ти успех и леко раждане! Love  Flutter


Страхотен разказ наистина Very Happy  Поздравявам те ....въздейства толкова силно, особенно на такива като мен на които им предстои /надявам се/ подобно преживяване!!! Дай боже всеки му  Smile ..и най вече на бъдещите мамчета Very Happy
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 744
Всяка жена го изживява по различен начин. Но много зависи на какви доктори попадаш. При мене нещата здраво се объркаха. Приеха ме в началото на деветия месец  с четири см. разкритие и с родилни болки. Попаднах на доктор които обаче риши, че съм в осмия месец и ще спира раждането  Twisted Evil  платени раждания е имал човека, а за мене време няма  Evil or Very Mad  и ме сложиха на системи за задържане 12 часа  #Sniper  с 4 и после 6 см. разкритие и болки. То болките ми не бяха много силни по едно време се унесох да спя вече нямах сили и да гледам  #Puppy dog и като мина визитацията завеждащия се хвана за главата. Сложиха ми системата за разкритие и след 20 минутки се роди Иван. А пък като му цунках омазаната тиквичка и всичко ми мина. Забравих 12 часа и, че и без упойка раждам само питах колко тежи за да се успокоя. Така че ако си сигурна в себе си и не изпитваш голям страх и най - вече слушаш акушерката всико ще мине като по вода.
УСПЕХ ЩЕ СТИСКАМ ПАЛЦИ
Цитирай


Мнения: 701
За моето раждане не ти и трябва да знаеш!!!
Много е важно да избереш правилната болница (клиника).
Иначе за лекаря има много добри и лекари и акушерки.
Ако имаш излишни пари, наеми си някои. Но знай че няма неродено бебе.
Важното е да изпълняваш всичко което ди кажат, и точно както ти кажат.
При мен проблемът не беше в раждането, а преди това.
Цитирай

София

Мнения: 29 937
твърде индивидуално е за всяка жена. Аз например си ходех най-нормално на консултации в местното ДКЦ. Мъж ми по това време работеше в МС и ми казваше иси до болницата да се регистрираш. И значи аз в деветия месец, с голямото коремче, таксито и в болницата. И като се почнаха едни изследвания ... 2 дена. И лекарката на 6ти февруари ми каза "моето момиче ако издържиш до 12ти ела на консултация". И аз рекох "разбира се". На 7ми цял ден по центъра, после с мъж ми минахме през работата на една позната и се уговаряхме за билиард на следвашия ден, после разни купони и т.н. - легнахме си в 3. В 5 решавам, че ми се ходи до 00. И като почнах аз да размотавам тоалетната хартия, няма спирка и осъзнах, че не е това, което е. Намерих си и тапичката. отивам и будя скъпия "айде, че щерка ти идва". Ама той нали си легнал преди два часа не може да отлепи. Добре, че багажа за болницата беше готов Wink Звъния на майка ми и тя само ме попита болки имам ли. Не, нямах. Но докато дойде с таксито от Надежда 2 до Надежда 3 болките ми бяха на 4-5 мин. В болницата бяхме към 7:20 май (вече не помня). Не се бях бръзнала, така че една от акушерките го направи (неприятна процедура, ако го прави друг, правете го в къщи) Wink Лекаря от нощната смяна рече, че ще ме реже "бебето не е голямо, но е голямо за теб". Една акущерка казала на майка ми "щом е 1во раждане тя няма да роди до 12 на обяд поне, отивайте си" и мойте хора отишли на кафе Wink Сложиха ме значи на апарата. Тоновете на бебето се улавяха, но контракциите не. Цялото отделение се изреди да види какво не му е наред на апарата. А иначе контракциите си бяха силни и ако някой каже, че не боли же ви излъже Wink Акушерката ми каза засичай по часовника на стената. Ама как да сасичам ве. Дойде контракция и часовника на стената ми се размаже. И понеже съм спала два часа през ноща подремна до следващата, което е било може би минутка Wink Беше февруари, но всякаш бях в пещ. По едно време мина един доктор, прегледа ме и каза "ама тя има 10 см разкритие, местете я в родилна зала". Не знам при кой лекар съм родила, там беше цялото отделение. Ако се срамувате сега е време да престанете. Wink Знам със сигурност коя беше акушерката. Нареко я после "баба" (тя младо момиче) Wink
Раждането мина сравнително бързо. 2-3 напъна може би. Боляха ме ребрата, защото шефа на отделението (як чичо д-р) с ръка ми понатисна корема. Имах херемоиди обаче след разждането ;( И така, Дияна, 2670, 49 см се роди в 9:20 сутринта на 8ми февруари (20 дена по-рано).
Както преди раждането ми беше адски горещо така след раждането изпаднах в треска, студ, тракат зъби и т.н. Прибутаха ме с носилката до един телефон и мъж ми само отговори "вече" Wink
И така ... другата година на 8.02 Дияна става на 4г. Мъките (сладките мъки) по раждането си заслужахава Wink
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 199
Цитат на: Liorena
Thinking  Thinking само да знаеш колко е индивидуално това, и как и 1000 стр. теория да прочетеш, пак при теб ще е различно и неповторимо.

леко раждане желая Whistling  Smile


Точно така е!!
Абсолютно нищо от това, което бях чела и слушала не успях да приложа при мене, такъв уникален случай бях Shocked
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.