По план...смотана работа.

  • 4 966
  • 73
  •   1
Отговори
# 60
  • Linz
  • Мнения: 11 619
След години напразни опити, 3 забременявания и две раждания категорично мога да кажа, че децата не стават по план. Понякога може да е за добро... Когато губиш не знае какво печелиш Peace

# 61
  • Мнения: 2 120
Днес майка ми, ми съобщи, че една наша позната е бременна. Тя пробваше 18 години, не знам място където  да не е била. Сега е на 42 и е бременна. Това ако не е чудо? Но как е издържала психически просто не знам. 

# 62
  • Мнения: 4 806
с много вяра и надежда, така е издържала...

възхищавам се на такива жени.

# 63
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
Милички като го чета това и заплаквам, колко е неспредсказуемо всичко..........и колко несправедливо............
От 6 години със супруга ми знаем, че ще дойде този момент да се заемем с мисли за бебе, но като че ли винаги се намираше нещо да осуети плановете ............... дали че нес ме имали финансова възможност...................после напуснахме България, каде ти бебе в чужбина ...................
Сега започват нови планове за постоянното ни прибиваване тук и шанса да си имаме собствено жилище.......... и какво, ако всичко се нареди...........какво, ако просто сме си само двамата ............... Sad............ и дойдели момента да имаме  stork-boy
просто да не се случи ...................Да, точно по план трябва да стане и това е така отчайващо, ако зависеше от нас щеше да е толкова различно, щеше вече да го имаме.
Напоследък усещем, че съм достигнала до крайности, към година се измъчвам и тревожа, ако някоя нова позната или колежка забременее, като мина покрай детска площадка  ме обхваща такова  неописумо страдание и копнеж.
Като, че нещо изяжда чувство ми за женствентост .......... някаде бях прочела, че момичето става жена когато започне да има М-я, но се усеща найстина като такава тепрърва когато М-ята изчене след зачеването.
Особено чувство за малоценост което никога не съм усещала, страх и тревога изпълват дните ми,  smile3518 .Страх, от факта,че трябва да чакаме, а никой не може да ни каже колко.Случва се някой колега да ни базикне ,, Аре бе к'во си губите времето,, и в такива моменти сърцето ми спира.
Думите са излишни зная.
Стига да се види само погледа спрял върху играещите си децица и да се заслушме в тихия гласец дълбоко в нас ни който нашепва: Време е и за мен, колко още чакане? Защо не аз?  Tired .
Толкова ми се иска поне веднъж плановете да се докоснат до мечтите, да напълнят душите ни с надежда и копнежите да се превърнат в мъгла от спомени далече зад нас и кръглите ни коремчета.
 Сърдечно вярвам, надеждите ни не са напразни.  bouquet
 

Последна редакция: ср, 21 юни 2006, 18:31 от ivalex

# 64
  • Мнения: 4 806
Ива, мила, не намирам думи, с които да изразя своята съпричастност.
Кураж и търпение, нещата просто се случват, когато им е писано...

# 65
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
Вярвям,че има изход съпруга ми се вика какво като сме заедно от толкос време, та нали сме истинско семейство едва от година.
Казва ,,Таз година булка до година люлка,, но там някаде все си остава онази изскрица дето не дава мира на душата.

Последна редакция: ср, 21 юни 2006, 18:24 от ivalex

# 66
По план трябваше сега да съм бременна последни дни на 9-ти месец. Тези дни ми е много смотано и загубено, чат-пат се сещам за това. Не съм вманиачена на темата, нито мисля постоянно, но все пак се сдухвам отвреме навреме. Малко ободряване няма да ми дойде зле, тъй че - давайте  Confused

Миличка по план сега трябваше да съм бременна с третото бебче, но уви не задържах нито първото, нито второто. Планове не правя, просто планирам лечението си, а другото ако стане ще е страхотно.

# 67
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ох колко ми е познат този копнеж... И как ми е стягало нещо гърлото като видя бременна жена или майка с бебе... Сега като се сетя пак очите ми се пълнят със сълзи... Мен докторите ме бяха отписали като майка. Но чудесата стават, трябва само да вярваме в тях  Hug

# 68
  • Мнения: 1 037
Бу,плановете си остават понякога само планове.Ще си направиш следващ и той ще се окаже изпълним! PeaceГоре главата,и аз започвам да кроя планове за тригодишната разлика на децата ми!Пък ако стане! Blush

# 69
  • Мнения: 112
ivalex Напълно те разбирам!  Hug

И ние правихме планове, и аз повтарях "нека се нареди всичко и тогава" е, успяхме... вече имаме собствено жилище, много стабилна работа, и нищо не ни липсва... освен бебче (и отчасти здраве). Някой по-горе беше споменал много хубав израз "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за твоите планове" или нещо такова... За съжаление (поне при мен) плановете винаги се объркват... независимо от какво естество.

Нооооооооо това не означава че надеждата не остава... остава и то с пълна сила и до последно!

Стискам ви палци и ви пожелавам успех! И да споделиш всичко!  Hug

# 70
  • Мнения: 953
Стига с тез планове и аз планирах пролетно бебе, да ама не, имам си една госпожица, която ме прекара през най - голямата жега преди три години. Тя стана когато най малко очаквахме и не сме мислили, даже се учудих как е станала. Декември ни беше изпълнен с много работа и нерви и най малко за това съм се сещала.
Ще стане когато спреш да го мислиш, ще видиш. Peace

# 71
  • Мнения: 1 143
По план  трябваше да имам детенце вече на около 14-15 години. Да, ама не. До болка позната ми е и тихата бяла завист, и детският смях, който разкъсва сърцето ти, и въпросите "Кога", на които не можеш да отговориш, и надеждата, че ако спра да следя менстр. си, един ден тя ще ме изненада и няма да дойде.... Когато трябва да се радваш за приятелите, които с гордост ти съобщават радостната новина и трябва да скриеш сълзите, които сами излизат от очите ти и да преглътнеш огромната буца в гърлото и да се смееш заедно с тях... Когато си поканена да бъдеш кръстница и държиш в ръцете си детенце, което по план би трябвало да бъде твоето... Когато съпругът ти докосва гърдите ти, а ти си мислиш, че в този момент до гърдите си би трябвало да държиш малкото човече и да го храниш.... Дори само когато чуеш, че някой изрича думата "мамо".....  Да, можеш да си плануваш колкото си искаш... Но и Господ има планове за нас! А той стои високо! И GSM няма...  Остава надеждата, вярата и силата. И да се опиташ да направиш живота си смислен, да помогнеш на някого, да подкрепиш някого, да оставиш следа, макар и мъничка. 

# 72
  • Мнения: 9 990
Не мисля, че става , когато спираш да го мислиш.За мен това е природа и късмет.Първото ми дете стана от раз при много тръшкане и мислене.Второто го започнах с очаквания, че едва ли ще имаме такъв късмет и без да се впрягам толкова, но резултат все още няма.
Нормално е, когато искаш нещо-то да има винаги местенце в главата ти.Просто тук изкристализират тези неща, защото от всякъде надничат бебета, говорим, коментираме...И когато става въпрос за няколко месеца-ок, не ги мислим, но когато нещата се забавят, трайно намира място в съзнанието ти това и няма измъкване.едни успяват да го подтискат, други-не чак толкова, но не е срамно и лошо да го мислиш, когато го искаш и да споделяш това....очакването дали...кога...и при теб ще кацне щъткелчето... Hug

# 73
  • Мнения: 1 143
Разбира се, че не става, но когато се намираш в ситуация, в която наистина нищо да не можеш да направиш в момента, съзнанието ти започва да измисля какви ли не неща само и само да се захрани с надеждата, че това ще стане, че ще прегърнеш бебчето си.

Общи условия

Активация на акаунт