Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора


Мнения: 1 502
От известно време моят 4г. син се опитва да послъгва и като го наблюдавам, осъзнателно го прави.
Ето един пример, който днес направо ме вбеси. По принцип имаме проблем с нощното напикаване и гледам вечер да го ограничавам с пиенето на вода. Изкъпахме се, приготвихме се да спим и в един момент, се сетихме, че ни се пие мааалкичко водичка. Аз му обясних, че достатъчно много е пил и ако пие още ще се напиша, той се съгласи. Не минаха и 2 минути и той се сеща, че му се пиша, аз се съгласих и му позволих. Какво стана в банята? Баща му се къпеше и го чувам да го пита, какво прави на мивката. Аз му извиках и го предупредих, че е отишъл не да пие вода, а да пиша. Не знам дали е пишал, но се чу водата на казанчето, но не се върна веднага, а се забави. Аз реших да отида да видя какво прави (вратата, беше отворена), без да се обаждам го наблюдавах как пие вода, след като приключи при излизане от банята той се сепна като ме видя. Аз му се скарах и му се разсърдих, тъй като ме е излъгал. Понеже му чета приказка преди да заспи и той винаги си я търси, този път му казах няма приказка като наказание, че ме е излъгал, а това е много грозно. Започна един рев, чак въздух не ни стигаше, дори се опита да ме изкара, че аз също съм го излъгала, тъй като съм му обещала предната вечер приказка, а сега не я чета, представяте ли си?. Бях непоколебима, но нашия татко тъй като не понася рев както винаги се намеси - защо съм го разревавала преди сън, нямало да може да заспи. Скарах се и с него и така и оставих сина да плаче. Това продължи около 10-15мин., накрая му казах, че ще му прочета приказката, но ако ме излъже още веднъж, хем няма да има кой да му чете, хем няма да има майка, защото ще си отида и той ще остане сам с баща си. Той уж обеща, но ще видим...
Как смятате, правилно ли съм постъпила? Вие имали ли сте случай малкото ви дете да се опитва да ви лъже и как сте постъпвали? Аз направо побеснявам newsm61
Цитирай

София

Мнения: 4 910
Мдаммм, много актуална тема е и при нас.
Адриана е на 7 и от време на време направо ми изпушват бушоните като ме излъже. Това като че ли е нещото, което най-бързо и безотказно ме изкарва всеки път от релсите.

Лъже... и като че ли все повече.
Не говоря за лъгане тип детски измислени историйки по-скоро за забава. Дори лъгането с цел прикриване на някоя беля от страх да не бъде наказана разбирам и донякъде мога да го разбера.... но... лъгането ей така - за спорта, без смисъл - не го разбирам и ме вбесява. И то ме поставя в неудобни ситуации.

Последните два случая.

Преди около месец. Прибират се с Татти вечерта и Ади ми заявява, че на другия ден в 17 ч. вечерта ще има родителска среща в училище, на която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да присъствам. Изпадам в ужас, защото на следващия ден сме в командировка и съм се уговорила с майка ми да я вземе от училище, а тя излиза от работа колкото да я отиде до училището и да се върне в офиса - т.е. и тя не може да остане на родителската среща. От друга страна поех ангажимент към родителите и класната на Ади да играя ролята на председател на родителския комитет и гарантирах, че мога да присъствам на родителските срещи и т.н. (достатъчно е да знам за тях поне 1-2 дни предварително).
Та така - аз съм в шах. Татти - нищо не знае. Питам го, не му ли е казала нещо учителката - тц, нищо. Питам Ади дали е сигурна - тя казва "Да, сигурна съм, не те лъжа."
Аз решавам да се обадя на класната й, за да разбера за какво ще е родителската среща... и - изненада. НЯМА никаква родителска среща. Нито се предвижда да има такава.
До ден днешен нямам обяснение защо ме излъга това дете.
Почувствах се като идиот пред класната й, а в същото време и побеснях естествено, че собствената ми дъщеря ме направи на маймуна... и то до последно - беше при мен, когато се обадих на учителката й.

Друг случай - съвсем пресен. Преди 4-5 дни с Татти ходихме до една търговска фирма и от там ни дадоха каталозите с техните продукти за 2005 година.
Взехме каталозите и ги оставихме в колата. Взехме Ади от училище и брат й от детската градина. Прибираме се към вкъщи и Татти ни спря пред входа да слезнем с децата, защото беше станало много студено. Ние се качихме вкъщи, а Татти отиде да паркира колата. Чантата на Ади остана той да я донесе.
Прибра се Татти и казах на Ади да си приготви чантата за следващия ден. Тя отваря чантата и виждам вътре каталозите. Сетих се, че Татти не е имал торбичка и е сложил каталозите в чантата на Ади, за да ги качи по-лесно.
Навеждам се да ги извадя от чантата й и тогава Ади, със съвсем сериозен глас ми заявява "Тези книжки си ги забрави едно дете и аз утре трябва да му ги върна"   Shocked Пак шах!
Питам "Сигурна ли си, защото ние днес...." и т.н. обяснявам, че сме ги взели от една фирма, а Ади ме гледа в очите и твърдо държи на нейната версия - че едно дете си ги е забравило и тя трябва да ги върне на следващия ден. Почти е готова да ревне, че искам да ги взема. И пак ме гледа в очите и казва "Не те лъжа, мамо!"
За момент и повярвах. Вярно е, че въпросните каталози не са често срещани, но пък и не са уникални екземпляри - т.е. макар и много малко вероятно, все пак има шанс това да е истина.
В този момент в стаята дойде Татти с репликата "Нали видя каталозите - сложих ги в чантата на Ади"  
Направо все едно нещо ми гръмна в главата. newsm69
Защо?!?
Не мога да разбера.

А Ади в такива моменти мълчи - дума не обелва. Каквото и да я питам, както и да й говоря - с добро, с лошо - не, нищо не помага. Мълчи и дума не обелва.

И тя си легна без приказка, и при нас това е обичайното наказание вечер. Лошото е, че заради нея и брат й остава без приказка за лека нощ.

Та така... разказах си мъката и аз.
Както по-горе писах, бих разбрала защо лъже, ако има някаква изгода от това, ако е с цел прикриване на някое провинение и т.н.... но да лъже ей така - без никаква причина, без никаква умисъл, без никаква цел... непонятно ми е.
А дали нещо не ми убягва?
Цитирай

Popovo

Мнения: 571
Марти също е на 7 г. и също така ме лъже.Но при нас е по-скоро да покрие накоя беля,която е направил.Ще ви дам пресен пример:Играеха децата на улицата а аз съм в офиса и си работя.Чувам страшни викове отвън,излизам и виждам как едно бабе крещи на Мартин,а той мълчи и навел глава,а бузките му огън червени.Питам въпросното бабе защо му крещи,а тя казва защото Марти и звънял на звънеца и и бягал.Питам него, а той ме гледа в очите и казва не съм аз мамо.Питах и другите деца и се оказа че е звънял.Обесних му,че няма да му се карам затова,че е звънял,че и аз съм била като него и аз съм го правила като дете, само да ми каже истината,а той продължи да ме лъже.Е тогава вече ми причерня,скарах му се жестоко с думите,че не му се карам за белята,а за това че ме лъже.Засега още му държи влага.После като си поговорихме каза че бабата го е удряла и затова много го е било страх да не го направя и аз и затова ме е излъгал.А какво се случи  след това с бабето няма да ви казвам.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 567
Според мен неизбежно всички минават по този път с лъжата, може би децата го правят от страх да не бъдат наказани и тяхната версия е че не лъжат а по-скоро спестяват и прикриват истината.
Аз също съм лъгала моите родители, дъщеря ми също ще ме лъже, все пак като се замисля живота на детето започва с една голяма лъжа и измама от наша страна- даването на биберон залъгалка baby_neutral
На мен устата ми се превръща в ластик да обяснявам всеки път, че се карам и наказвам не заради самата беля, а заради това че ме е излъгала и че по този начин адски много ме обижда.
За сега лъжите ни са много безобидни, но все пак ги има. Като направя една равносметка аз също понякога съм я лъгала за дребни неща, а тя е като попивателна и копира всичко, затова много внимавам какво обещавам, дали ще мога да го изпълня, за да не бъда хваната в лъжа от нейна страна.
Най-хумористичното е че си позволих да използвам една лъжа за добро или за лошо, за да и покажа че да се лъже не е никак хубаво.
Казах и че когато лъже нослето и ще расте всеки път, на всяка лъжа и най-накрая ще и стане като на Пинокио. Резултата е че всеки път дори и при най безобидната лъжа ходи на огледалото оглежда се и си пипа нослето, за да види колко и е порастнало Outta Joint
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Да, и при нас нещата са така... Цвети /4 г./ от скоро съвсем съзнателно "послъгва" и когато бъде хваната, вместо да се чувства гузна, започва да се сърди и да обвинява другите, че не са честни. Вчера например играеше домино с баща си. Когато нямаше подходящо панелче, лекичко повдигаше тези от които трябва да се тегли и си избираше такова, каквото и трябва. Баща и на няколко пъти и обясни, че така не се играе /нещо което и е добре известно/ и, че трябва да изтегли панелче без тайничко да го поглежда отдолу. Когато баща и я би и и каза, че лъже и не играе честно се почна един рев и едно обвиняване, че ние /включително и аз, понеже се опитах да и обясня, че тати е прав/ сме лоши и лъжем. След това остана доста дълго време в стаята си обидена и сърдита, че са постъпили несправедливо с нея - "Ни лук ял, ни лук мирисъл". Забелязвам, че освен да лъже, напоследък е и много чувствителна и обидчива и трябват много нерви и такт, за да бъде убедена в нещо, без да се стига до ревове и сръдни.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 567
Цитат на: Лекси
Да, и при нас нещата са така... Цвети /4 г./ от скоро съвсем съзнателно "послъгва" и когато бъде хваната, вместо да се чувства гузна, започва да се сърди и да обвинява другите, че не са честни. Вчера например играеше домино с баща си. Когато нямаше подходящо панелче, лекичко повдигаше тези от които трябва да се тегли и си избираше такова, каквото и трябва. Баща и на няколко пъти и обясни, че така не се играе /нещо което и е добре известно/ и, че трябва да изтегли панелче без тайничко да го поглежда отдолу. Когато баща и я би и и каза, че лъже и не играе честно се почна един рев и едно обвиняване, че ние /включително и аз, понеже се опитах да и обясня, че тати е прав/ сме лоши и лъжем. След това остана доста дълго време в стаята си обидена и сърдита, че са постъпили несправедливо с нея - "Ни лук ял, ни лук мирисъл". Забелязвам, че освен да лъже, напоследък е и много чувствителна и обидчива и трябват много нерви и такт, за да бъде убедена в нещо, без да се стига до ревове и сръдни.

Това с игрите и при нас е така, например сега има едни карти които са към детското меню на Макдоналдс. Играта е тип Черен Петър, но целта е  за да си победител картата да остане в тебе. Такъв рев пада като играем тримата, че на мен ми се отщява да играя. Раздава картите, реве като магаре, че е паднала предната игра и тайничко ги гледа за да си раздаде въпросната карта, което си е чиста измама. Накрая ни обвинява и двамата, че лъжем безобразно и затова тя пада.
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Цитат на: Mama Vessi
...хем няма да има майка, защото ще си отида и той ще остане сам с баща си. Той уж обеща, но ще видим...

С всичко съм съгласна, освен с горното. Децата приемат всичко много буквално. Никога не съм харесвала майки, които влачат разреваните си деца по улиците и им викат идвай, иначе няма да те обичам вече... или мама ще си тръгне...
Не е хубаво това. Наказвай го, но не му говори такива неща, ще ти повярва и ще живее в траен стрес, че любимата му мама може да изчезне един ден.
Цитирай

София

Мнения: 29 940
мале какво ме чака Wink
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Много интересна тема. Не сме стигнали на този етап от развитието, но наскоро обсъждахме точно този проблем с наши приятели, чието дете е 4 годишно и срещат същите проблеми. Те са чели някъде, че децата (хората по принцип) минават и през този етап. Опитват се да лъжат, за да разберат дали можем да ги изхващаме или не; дококло могат да ни се доверят; доколко ние им вярваме; може би това е и генетично заложено, защото какато каза Валерия, всички сме минали по този път. Изкуството да си родител е и в това, да ги убедим, че им вярваме, и че те МОГАТ да ни се доверяват; че ние винаги ще сме с тях, каквото и да се случи, и че не бива да ни лъжат. Наистина е изкуство и много трудно постижимо. Съдя по себе си и моите отношения с родителите си.
Мамма, може би Ади има прекалено развинтена фантазия или просто у нея е заложено доста по-силно чувствотода те изпробва! Very Happy
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Цитат на: Valeria
Цитат на: Лекси
Да, и при нас нещата са така... Цвети /4 г./ от скоро съвсем съзнателно "послъгва" и когато бъде хваната, вместо да се чувства гузна, започва да се сърди и да обвинява другите, че не са честни. Вчера например играеше домино с баща си. Когато нямаше подходящо панелче, лекичко повдигаше тези от които трябва да се тегли и си избираше такова, каквото и трябва. Баща и на няколко пъти и обясни, че така не се играе /нещо което и е добре известно/ и, че трябва да изтегли панелче без тайничко да го поглежда отдолу. Когато баща и я би и и каза, че лъже и не играе честно се почна един рев и едно обвиняване, че ние /включително и аз, понеже се опитах да и обясня, че тати е прав/ сме лоши и лъжем. След това остана доста дълго време в стаята си обидена и сърдита, че са постъпили несправедливо с нея - "Ни лук ял, ни лук мирисъл". Забелязвам, че освен да лъже, напоследък е и много чувствителна и обидчива и трябват много нерви и такт, за да бъде убедена в нещо, без да се стига до ревове и сръдни.

Това с игрите и при нас е така, например сега има едни карти които са към детското меню на Макдоналдс. Играта е тип Черен Петър, но целта е  за да си победител картата да остане в тебе. Такъв рев пада като играем тримата, че на мен ми се отщява да играя. Раздава картите, реве като магаре, че е паднала предната игра и тайничко ги гледа за да си раздаде въпросната карта, което си е чиста измама. Накрая ни обвинява и двамата, че лъжем безобразно и затова тя пада.


мда - този период го изживяхме! С доминото е най-гот. "Запомнила" беше плочката с 2-те шестици и все него теглеше незнайно как. После разбра, че и без въпросната плочка можеш да си победител, но що рев беше...  bawling  
Сега сме нещо подобно на описаното от Мамма, но не ми мълчи.На тези теми сме говорили надълго и на широко.
После баща й се опита и тя като че ли малко, по-малко взе да схваща какво значи да лъжеш (и най-вече родителя си), но послъгва  Outta Joint  все още понякога(за сега безобидно).

 Arrow Има и друго нещо:премълчаването на важни случки. Ето това също не е маловажно според мен.  Thinking
Цитирай
И ние сме в този период на леките лъжички. Повечето от тях е за да прикрие някоя беля. Но имаше и една весела, когато излъга децата на вън, че тя имала РД, а в същност беше РД на сестра й Laughing
Сега чета всяко едно мнение и попивам.
И много съм съгласна с Туфи
Цитат
Изкуството да си родител е и в това, да ги убедим, че им вярваме, и че те МОГАТ да ни се доверяват; че ние винаги ще сме с тях, каквото и да се случи, и че не бива да ни лъжат. Наистина е изкуство и много трудно постижимо. Съдя по себе си и моите отношения с родителите си.
Цитирай
Мамма, а ти питала ли си Ади защо го прави?Какви са нейните отговори в такива моменти?
 В същност показвате ли, че сте открили, че са ви излъгали?
Цитирай

Варна

Мнения: 4 633
Цитат на: Honda
И ние сме в този период на леките лъжички. Повечето от тях е за да прикрие някоя беля. Но имаше и една весела, когато излъга децата на вън, че тя имала РД, а в същност беше РД на сестра й Laughing


И нашите лъжи засега са от сорта на :
тя - Боли ме ръкатаааа Crying or Very sad
аз - Удари ли се?
тя - не....една камила ме ухапааа Shocked

И естествено винаги когато и е възможно, обвинява брат си за белите си. Crazy
Цитирай


Мнения: 1 502
Цитат на: boo
Цитат на: Mama Vessi
...хем няма да има майка, защото ще си отида и той ще остане сам с баща си. Той уж обеща, но ще видим...

С всичко съм съгласна, освен с горното. Децата приемат всичко много буквално. Никога не съм харесвала майки, които влачат разреваните си деца по улиците и им викат идвай, иначе няма да те обичам вече... или мама ще си тръгне...
Не е хубаво това. Наказвай го, но не му говори такива неща, ще ти повярва и ще живее в траен стрес, че любимата му мама може да изчезне един ден.


Напълно съм съгласна с теб. Аз никога не съм му казвала, че няма да го обичам, а най-много мразя на публични места да правим панаири. Между другото имах случай това лято в БГ. Искаше нещо, но аз му казах, че няма да стане. Той се опита да стане по неговата, започна да се тръшка и да реве, аз запазих самообладание, но най- много ме вбеси, когато чух една жена, която мина покрай нас, да казва на друга "Ако това дете беше мое, щях да го спукам от бой."
Благодаря ти все пак за съвета.
Цитирай

София

Мнения: 4 910
Цитат на: Honda
Мамма, а ти питала ли си Ади защо го прави?Какви са нейните отговори в такива моменти?
 В същност показвате ли, че сте открили, че са ви излъгали?


Питала съм я, разбира се.
Май писах и в горния постинг  - думичка не обелва action088
Придобива една... много "тъпа" физиономия, гледа в една точка и мълчи - това ме ядосва още повече.
Пробвала съм как ли не - с добро, с още по-добро, с лошо, с още по-лошо - абсолютно никакъв ефект. Мълчание.

А доколкото това дали показвам, че съм я хванала в лъжа - ами да, показвам го. Като в повечето случаи обяснявам как и защо съм разбрала, че ме лъже (уф, дали пък така не и давам акъл как да лъже по-професионално), а и обяснявам какво би се случило, ако беше казала истината.
Обяснявала съм хиляди пъти, че най-много се ядосвам, когато ме излъже. Дори да е с цел прикриване на беля, самата беля не би ме вбесила толкова, колкото лъжата.

Пак пример (заради който беше вторият и последен бой, който е яла)

На морето.
Ходим на къмпинг, спим в бунгало. Тоалетната е обща и се минава през една поляна, за да се стигне до нея.
Вечерта заваля дъжд. С Ади ходехме до тоалетната заедно, с един чадър. Всеки път, уж гледахме и внимавахме, но без да искаме шляпвахме в една и съща локва по пътя и много се смяхме.
На сутринта Ади отива до тоалетната преди мен.
Връща се и казва "Мамо, виж ми панталоните - пак шляпнах в локвата". Панталоните й бяха с мокри петна, но бяха черни и ако тя не ми беше казала може би нямаше да забележа.
Дадох и нови панталони да се преобуе.
След малко отивам аз до тоалетната... и ми прави впечатление, че всичко е изсъхнало - цялата поляна е абсолютно суха, няма нито една локвичка по пътя.
Връщам се и я питам къде е намерила тази локва, а тя твърди, че била снощната локва. Пак питам сигурна ли е - тя потвърждава. Сигурно зададох над 5 въпроса с надеждата да се усети, че съм я хванала в лъжа и да се спре. Да, ама не - не само, че не се спира, ами и продължава да лъже и да маже.
Аз с най-милия си глас я моля да отидем да ми покаже в коя локва е цопнала, а отговорът й "Точно сега на теб няма да ти показвам" и то изречено с досада, много грубо и пренебрежително. Тогава ми падна пердето и я наплясках.
Естествено, по-късно съжалявах триста пъти.
Сърдих и се 1 ден. Обясних, че й се сърдя за това, че ме е излъгала. Така и не ми каза от какво си е намокрила панталоните - може да е паднала в тоалетната или да ги е напишкала - няма значение това. Обясних й, че каквото и да е било, можеше просто да ми каже, за да й дам други панталони и да изпера тези.

Всеки път, когато ме излъже й показвам, че съм я хванала и обяснявам. Всеки път, каквото и да питам - тя мълчи.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора