Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 29 май 2006, 14:22 ч.
  • Преглеждания  3 634  Мнения  63  Онлайн  1
Отговори
  • Моя родина там, где мой ребенок!
  • Мнения: 2 213
Едва ли има смисъл да описвам колко много харесвам форума ВГ-мама. Мисля, че всяка майка приема този форум като близък приятел. Така както с приятел можем да споделим притесненията си а и да потерсим отговори на въпросите от живота. Във форума  намирам много важни отговори, свързани с детето ми, със семейството ми и със самата мен.
Точно по тази причина искам да споделя опита си със семействата, които в момента си задават въпроса „ Да присъства ли бащата при раждането?”.
Когато разбрах, че съм бременна бях и щастлива, и уплашена. Страхът ми беше свързан с вече един неудачен опит да имам дете. Боях се, че и този път нещастието ще ме сподели. Не смеех да се надявам, защото знаех, че още веднъж няма да преживея болката, която изпитах от загубата. За разлика от мен съпругът ми беше убеден, че всичко ще е добре и когато поглеждах в очите му сърцето ми подсказваше „Ако вярваш така, както той вярва - ще успееш”.
И аз повярвах не на лекарите, не на бога, повярвах на него, на мъжа който държеше ръката ми и с очите си ми казваше „Сигурен съм, бъди и ти”.
Така минаха трудните месеци на бременността ми. През този период преживях много лоши и плашещи моменти, но когато Петър слагаше ръката  си на корема ми, а от там му отговаряше с почуквания нашия син, аз спирах да се страхувам и се надявах на добър завършек. Тук е мястото да ви кажа, че с мъжа ми изчетохме много литература за бременността и раждането. Искахме да направим всичко по най-добрия начин. Освен че четохме, ние обсъждахме и се интересувахме от мнението един на друг. Така един ден стана въпрос как ще раждам (с упойка или без, в коя клиника и. т.н.). Попитах мъжа ми „Ще дойдеш ли с мен в родилното?”. По очите му разбрах, че го е страх, но също така бях уверена, че без него няма да се справя. Не исках да настоявам и може би затова търсих мнения на лекари, психолози и просто хора, които имат мнение по въпроса. Искам да отбележа, че срещнах повече противници за присъствието на бащата в родилната зала и със всеки ден ми ставаше все по-страшно. Една сутрин се събудих и усетих, че днес ще се срещна със сина си. Събудих Петър. Той отвори очи и когато разбра какво става ме взе за ръката, така както направи когато разбрахме, че съм бременна. Отново повярвах, че не съм сама. От този момент нататък той не изпусна ръката ми, беше с мен когато ме болеше, беше с мен когато разбрахме, че нашия син не е добре и за да се роди ще му трябва помощ, беше с мен когато вадиха детето ми с форцепс, беше с мен когато капка по капка губих кръвта си, а лекарите се опитваха да ме спасят, беше с мен когато видях  най-красивите очи на света, очите на моето дете и те точно така както и очите на татко му, бяха сигурни, че ще успеем.
Затова искам да кажа на всички мъже: „Вземете жена си за ръката в този момент, не я пускайте и тя никога няма да забрави какво сте направили за нея”.
Обичам те миличко!!!!!!!!!!!!!!

Реклама
# 1
  • Sofia/ The Hague- Nl
  • Мнения: 1 759

И нашето бебе ще го " родим" двамата с таткото.Според него така трябва-двамата сме го искали,двамата сме го създали.Но според мен само мъжете, които наистина искат да станат бащи са способни да преживеят истинското раждане, с всички красиви и страшни моменти.Останалите се успокояват с бутилка и мислено благодарят,че не са се родили жени....което е много жалко.

# 2
  • Моя родина там, где мой ребенок!
  • Мнения: 2 213

И нашето бебе ще го " родим" двамата с таткото.Според него така трябва-двамата сме го искали,двамата сме го създали.Но според мен само мъжете, които наистина искат да станат бащи са способни да преживеят истинското раждане, с всички красиви и страшни моменти.Останалите се успокояват с бутилка и мислено благодарят,че не са се родили жени....което е много жалко.
Имаш право!
Но не бъди толкова категорична може би някой мъже не се толкова силни да могат да го преживеят Cry

# 3
  • The Promised Land
  • Мнения: 1 526
Подкрепям 100% таткото да присъства на това важно събитие! Нашият татко е присъствал и на двете и с гордост заявява, че СМЕ родили децата си заедно! Това сплотява семейството, поглеждаме се в очите и думи не са нужни  Heart Eyes

# 4
  • Варна
  • Мнения: 4 138
Ние ще ходим да раждаме заедно на 1 юни.... после ще ви кажа как е минало Praynig.... Ина4е доктора обеща да даде на мъжо да пререже пъпната връв...

# 5
  • Моя родина там, где мой ребенок!
  • Мнения: 2 213
Ние ще ходим да раждаме заедно на 1 юни.... после ще ви кажа как е минало Praynig.... Ина4е доктора обеща да даде на мъжо да пререже пъпната връв...
О милата!
Успех и да разправяш после newsm17
Леко раждане и нека господ  Innocent пази теб и бебчо. ylinfant

# 6
  • usa
  • Мнения: 3 367
съпругът ми губи съзнание като види кръв,буквално..като му взимат на него лежи и гледа на другата страна..
и двете си деца родихме заедно,не сме и мислили да е иначе, свурзаните с децата неща се правят от 2ма -от самото началото дорде сме живи..отказа да реже пъпна връв и чат-пат посядаше да пие вода и си туряше едни мокри парцали по главата,но оцеля;пръв видя сина ни..това не се забравя и които го пропусне само губи...

# 7
  • Варна
  • Мнения: 4 138
 Благодаря!  Hug

Разсмях се тука с тези мокри парцали... Joy.... Да взема и аз да се снабдя за моя мъж...4е той като гледаше как ми всемат кръв за малко да припадне...

# 8
  • Варна
  • Мнения: 670
Аз не исках мъжът ми да присъства на раждането. Докато раждах, той беше пред родилна зала.

# 9
  • София
  • Мнения: 555
Нашия татко за сега плануваме да е там и много се вълнувам  Hug
Вярвам, че ще ми е по-леко ако е до мен - с него винаги нещата са тоооолкова хубави!

# 10
  • Моя родина там, где мой ребенок!
  • Мнения: 2 213
Нашия татко за сега плануваме да е там и много се вълнувам  Hug
Вярвам, че ще ми е по-леко ако е до мен - с него винаги нещата са тоооолкова хубави!
Ще разправяш после как се справил  Peace

# 11
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
 Peace за с таткото ама само, ако той иска естествено,хаха той така или иначе бачка в сферата  та нема да му е за 1 път Laughing Laughing Laughing

# 12
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Поздравления, winter... Разказала си за твоето раждане по невероятен начин... Усетих чувствата и възприятията ти, браво...
smile3501
Дай боже, на всяка жена по едно такова споделено раждане и по един такъв татко, който истински да я подкрепя... Да бъде...!
newsm10

# 13
  • Моя родина там, где мой ребенок!
  • Мнения: 2 213
Поздравления, winter... Разказала си за твоето раждане по невероятен начин... Усетих чувствата и възприятията ти, браво...
smile3501
Дай боже, на всяка жена по едно такова споделено раждане и по един такъв татко, който истински да я подкрепя... Да бъде...!
newsm10

Благодаря ти  Heart Eyes
Все се притеснявам за начина на изразяването на мислете ми. ooooh!
Бих искала да е по добре ама мисля че със времето ще успея да пиша на българския така добре както и на руски Peace

# 14
  • Русе
  • Мнения: 2 954

И нашето бебе ще го " родим" двамата с таткото.Според него така трябва-двамата сме го искали,двамата сме го създали.Но според мен само мъжете, които наистина искат да станат бащи са способни да преживеят истинското раждане, с всички красиви и страшни моменти.Останалите се успокояват с бутилка и мислено благодарят,че не са се родили жени....което е много жалко.
Имаш право!
Но не бъди толкова категорична може би някой мъже не се толкова силни да могат да го преживеят Cry
Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт