За раждането заедно

Е, да ама не всички. Тъжен пример е моя приятелка, чийто съпруг така се стресира, че се отчужди от нея. Сега се разделят. Не ме разбирайте погрешно, не му адвокатствам ни най-малко, но казвам, че е много важно да си прецени всеки партньора, ако ще настоява. Мъжете не са все пак камъни и всеки има различна душевност. Има раними хора и в двата пола. Не се смейте на това. Както има жени, които не раждат по естествен път поради психическото натоварване и то по медицинско предписание, така и на мъжете не трябва да се гледа като на вещи. Те са си наши, да си ги пазим 

Освен да се присъединя към РЕНИ и радето-друго просто не ми остава.
Чудя се обаче кога ли ще бъде пусната, и то тук, следващата тема по ТЕМАТА.
Лично аз предпочитам БАЩА, който после да си поеме отговорностите, най-вече финансовите, и да осигури едно безоблачно съществуване на целокупната фамилия.
Достатъчно ми беше, че мъжът ми ме изкъпа, обръсна и т.н със собствените си ръце, за да искам от него да присъства и на раждането.
А то при мене беше......секцио с пълна упойка поради липсата на всякаква родова дейност след 16 часа с изтекли води.

НАД Г-разкошен постинг!!!   
Макар и да си още мама-според мене си схванала най-важното.

Мда поредната опорочена тема за присъствие на раждането... момичета я намерете поне една от многото подобни теми в този форум, която да не се е превърнала в спор – кой по-по-най... и на коя мъж й я обича повече ... много жалко, защото тези теми наистина могат да са полезни и го казвам от личен опит.

Виж обаче като прочета поредната легенда на развален брак, щото татко непонесъл гледката на раждането .... направо ме напушва смях . Горките западни държави – не знаят какъв демографски срив ги чака... то понеже таз мода излезе наскоро ... 
Между другото, Е този скрупол беше основната причина да откажа първоначално на мъж ми да присъства. ‘Приятелки” де ли ме съветваха как щял да се отврати от мен, да изгуби желание ...

На всеки средно интелигентен човек трябва да е станало ясно – присъствието не е въпрос на убеждаване, спор или тупане в гърдите. Най-малко на негативни емоции и постинги! Решението го взимат бъдещите родители, а ние можем просто да споделим своя опит !

Абе хора, много сте заядливи! Влизам веднъж на 3 дни и само заяждания 4ета! Дали мъжът ще присъства или не е само негово или общо решение ( с половинката му ) Оттам не трябва и не МОГАТ да се вадят никакви изводи за ка4еството на този мъж. Някоя в предните постинги беше написала, 4е било мода да присъства мъжа. Не скъпа жено, това може би на консервативните българи им се струва модно, но навсякъде по света мъжете присъстват ( ако искат разбира се, но 99 процента искат...) от години! Така 4е не е нито мода , нито изцепка. Това е нещо абсолютно нормално! И е позволено, за да се повиши конфорта на раждащата.Подкрепа от най-близкият и 4овек. Ако тя не иска или той, е ок. Но разни глупави определения за или против са извън темата.

Аз много се притеснявах от моето раждане, 9 месеца казвах, 4е не искам той да е с мен, той искаше, но виждах, 4е го е страх. В крайна сметка бяхме заедно на раждането, той дори видя как бебето ни излиза...Той видя много пове4е от мен самата, той плака с глас когато се роди, той когато разказва дори днес му се насълзяват о4ите. Аз знам, 4е това беше най-доброто за нас, да сме заедно на този важен момент, благодаря му, 4е беше до мен и преживя вси4ко толкова силно, знам 4е това само ни направи по-силни като двойка, ние сме днес непоклатими. И знам, 4е никой не се е гордял толкова много с мен както той! Това изобщо не ме направи по-малко секси от преди. Тези неща мъжете ги владеят добре - жената е една при раждане, а друга повреме на секс. А съвсем друга като майка.

Брей! А от колко години?

Аз също си мисля, че всеки сам си решава кой да присъства на раждането на детето му. Но също се дразня от изказвания как щял да се травмира мъжът или пък как щял да се отчужди от жена си, секс повече да не прави и т.н. Това е наистина смешно. Ами и аз мога да реша така да се травмирам и да не му родя деца, защото съм страшно чувствителна и много ме е страх от болници например. Ама стисвам зъби и изтърпявам в името на общото ни дете. А мъжът ми е с мен не защото му е голям кеф да гледа операция (аз раждах със секцио), а защото първо иска да е до мен за морална подкрепа и за да не се чувствам сама и второ за да види първи детенцето си. Мъжът ми е чужденец и за него по-скоро е ненормално да зарежеш жена си докато ражда, отколкото обратното. Абсолютно всичките ни познати семейства в неговата държава са "раждали" заедно. Ами няма травмирани! Нито един! Там да се обсъжда даже тази тема би било абсурдно и няма и да го разберат...Толкова са редки случаите там на отсъствие на бащата по време на раждане, че обикновено акушерките заключават в подобни моменти, че хората са разведени или пък просто няма татко (това го гледах в един документален филм и ми стана смешно чак като си представих колко различни разбирания имаме).

И не ме разбирайте погрешно : въобще не искам да кажа, че една жена е длъжна да иска мъжът й да присъства на раждането. Всеки си има право да се чувства както си иска и ако на една жена й е неудобно от мъжа й в този все пак много интимен момент, то по-добре е наистина да си роди сама. Това все пак е въпрос на вътрешни взаимоотношения между съпрузи. Но само не казвайте, че мъжете щели да се травмират или пък щели да се откажат от вас защото са видяли раждането на детето си!

Аз просто разказах за конкретно семейство, на което бях кума, което вече не е семейство след присъствието на бащата на раждането. Независимо, дали се присмивате на думите ми, това е споделяне на прости факти - тъжни или не. Хората са различни.

Аз познавам хора, които вече не са семейство след раждането на детето без да е присъствал бащата, но не мога да кажа, че това е причината, нещата са много по-сложни ...

Аз мисля, че те просто не са били узрели, за да бъдат семейство. Присъствието на мъжа на раждането само по себе си не може да бъде причина за развод. Причините са по-дълбоки, това е било само повода. Какво правим тогава, ако единият изпадне в беда - болест, тежка операция, травма психическа или физическа - пак ли ще се измъкваме, защото ни станало много гадно? Въобще това обяснение за тяхната раздяла е доста плитко. Ама те си знаят...

Радвамсе че темата все повече привлича вниманието ви, макар че нямах за цел да предизвикам спор, нито да засегна тези майки чийто мъже се отсъствали на раждането.
Споделих с вас както бих споделила с приятелка осъщанията, желанията, притесненията и изводите които направих само за себе си.
Надявам се тези които се двоумят да присътства или не мъжете им на раждането, темата и мислите ми да са им  от полза както и всички ваши

  Аз родих със секцио и се знаеше, че няма да мога да родя по нормален път, така че нещата бяха ясни от самото начало. Попитах го дали иска да присъства и с облекчение разбрах, че ще дойде само ако поискам аз. Обаче аз не исках. Когато ме боли не обичам да има хора около мен. Не ми е приятно, и съм твърде уморена, за да давам кураж и на човека до мен в такъв момент. Той щеше да ме пита през пет минути добре ли съм, лошо ли ми е и накрая щях да му спретна един лют скандал. Изобщо...егати красивия миг щеше да бъде Благородно завиждам на хората, които умеят да хванат за ръка партньорът си когато са в трудно положение. Аз съм си друг чешит, не обичам да ме закачат, когато имам проблем.

  и аз така. А и в допълнение аз бих си притеснявала за мъжа си, защото той няма как да разбере какво точно изпитвам и ще се терзае колко точно боли.

Предполага се че куража трябва да е от него а не ти да му даваш.