Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Моя родина там, где мой ребенок!

Мнения: 2 213
Писах това писмо и във темата за татковците обаче мисля че е редно да се пусне и тук. (ако модераторите нямат нищо против Praynig)

Едва ли има смисъл да описвам колко много харесвам форума ВГ-мама. Мисля, че всяка майка приема този форум като близък приятел.  love001
Така както с приятел можем да споделим притесненията си а и да потерсим отговори на въпросите от живота. Във форума  намирам много важни отговори, свързани с детето ми, със семейството ми и със самата мен.
Точно по тази причина искам да споделя опита си със семействата, които в момента си задават въпроса „ Да присъства ли бащата при раждането?”.
Когато разбрах, че съм бременна бях и щастлива,  Hug и уплашена.  Shocked Страхът ми беше свързан с вече един неудачен опит да имам дете. Боях се, че и този път нещастието ще ме сподели. Не смеех да се надявам, защото знаех, че още веднъж няма да преживея болката, която изпитах от загубата. За разлика от мен съпругът ми беше убеден, че всичко ще е добре и когато поглеждах в очите му сърцето ми подсказваше „Ако вярваш така, както той вярва - ще успееш”.
И аз повярвах не на лекарите, не на бога, повярвах на него, spoko  на мъжа който държеше ръката ми и с очите си ми казваше „Сигурен съм, бъди и ти”.

Така минаха трудните месеци на бременността ми. През този период преживях много лоши и плашещи моменти, но когато Петър слагаше ръката  си на корема ми, а от там му отговаряше с почуквания нашия син, аз спирах да се страхувам и се надявах на добър завършек. Тук е мястото да ви кажа, че с мъжа ми изчетохме много литература за бременността и раждането. Искахме да направим всичко по най-добрия начин. Освен че четохме, ние обсъждахме и се интересувахме от мнението един на друг. Така един ден стана въпрос как ще раждам (с упойка или без, в коя клиника и. т.н.). Попитах мъжа ми „Ще дойдеш ли с мен в родилното?”. По очите му разбрах, че го е страх, но също така бях уверена, че без него няма да се справя. Не исках да настоявам и може би затова търсих мнения на лекари, психолози и просто хора, които имат мнение по въпроса. Искам да отбележа, че срещнах повече противници за присъствието на бащата в родилната зала и със всеки ден ми ставаше все по-страшно. Една сутрин се събудих и усетих, че днес ще се срещна със сина си.   ylinfant Събудих Петър. Той отвори очи и когато разбра какво става ме взе за ръката, така както направи когато разбрахме, че съм бременна. Отново повярвах, че не съм сама. От този момент нататък той не изпусна ръката ми, беше с мен когато ме болеше, беше с мен когато разбрахме, че нашия син не е добре и за да се роди ще му трябва помощ, беше с мен когато вадиха детето ми с форцепс, беше с мен когато капка по капка губих кръвта си, а лекарите се опитваха да ме спасят, беше с мен когато видях  най-красивите очи на света, очите на моето дете  newsm76 и те точно така както и очите на татко му, бяха сигурни, че ще успеем.
Затова искам да кажа на всички мъже: „Вземете жена си за ръката в този момент, не я пускайте и тя никога няма да забрави какво сте направили за нея”.
Обичам те миличко!!!!!!!!!!!!!! txtloves
« Последна редакция: вт, 30 май 2006, 16:07 от winter »
Цитирай

София

Мнения: 6 958
Здравей!
Много си права,за това ,което пишеш...но зависи от човека.Аз имам две деца-първото раждано нормално 40часа,второто със секцио.Бях сама и двата пъти и честно казано и трети път да има ,пак бих била сама.Със съпруга ми много сме говорили-нито аз,нито той бихме се чувствали добре ,ако в този момент сме двамата.Това си е лично мое мнение.И това съвсем не значи ,че не сме близки или не се обичаме.Напротив!Смятам,че имаме здрава и хармонична връзка,преживели сме много красиви,но и много лоши моменти заедно.Обичаме се,е -караме се понякога. Very HappyНо лично за себе си бяхф избрала да преживея раждането на децата си сама.Просто така се чувствах по-спокойна!И не съжалявам.Всичко е въпрос на психика,нагласа и избор!
Цитирай

София

Мнения: 68
Страхотно е това, че имаш такава подкрепа от мъжа си и че бил с теб докато раждаш. Мисля, че и на мен би ми било добре, но моят мъж ще създаде повече проблеми на докторите, отколкото аз. С други думи, той вероятно ще припадне още преди да е стигнал до родилното. Затова и не го виня, че не иска да присъства на раждането. Мисля, че мъжът трябва сам да реши дали иска да присъства, но в никакъв случай не трябва да се насилва - защото при една по-лабилна психика, преживяването при раждането може да причини повече проблеми отколкото радост в един бъдещ период. А нали си знаем, че ние сме по-силния пол, така че ... простено им е:)
Цитирай

Моя родина там, где мой ребенок!

Мнения: 2 213
Страхотно е това, че имаш такава подкрепа от мъжа си и че бил с теб докато раждаш. Мисля, че и на мен би ми било добре, но моят мъж ще създаде повече проблеми на докторите, отколкото аз. С други думи, той вероятно ще припадне още преди да е стигнал до родилното. Затова и не го виня, че не иска да присъства на раждането. Мисля, че мъжът трябва сам да реши дали иска да присъства, но в никакъв случай не трябва да се насилва - защото при една по-лабилна психика, преживяването при раждането може да причини повече проблеми отколкото радост в един бъдещ период. А нали си знаем, че ние сме по-силния пол, така че ... простено им е:)
И аз много се страхувах че ще припадне защото имаме такива прижевявания (с припадането) Обаче той се справи може би защото аз бях много зле та той нямаше време за припадания.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.