Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора


Мнения: 2 608
Напоследък забелязвам у себе си една тенденция, която никак не ме радва...
Станала съм ужасно припряна, вече не правя с удоволствие почти нищо, на което доскоро/или не толкова доскоро/ се наслаждавах...
Един филм не мога да изгледам докрай, да не говорим за четенето - това винаги ми е било невероятно любимо занимание, а сега прочитам страничка-две-три и скачам. Сякаш имам червеи в задника Sick
Знаете как е с две деца - задължения и ангажименти - достатъчно. Рядко имам време само за мен и спокойствие да правя това, което обичам. Но дори и когато го имам това време, вече не умея да го използвам както трябва.
Да не ви казвам откога не съм гледала цял филм, сериалите горе-долу успявам да изгледам по серия/Lost и Prison Break успяват да ме грабнат за по 40 минути/...
Какво ми става? Вие как сте?
Ето и сега уж пиша тук, а ставам през минута-две, че Вики нещо мрънка... Защо обаче пренасям тези си навици и тогава, когато реално трябва си почивам и да се наслаждавам на моментите на отмора? А кажете...
Цитирай

София

Мнения: 3 221
И аз съм така....нямам нерви ли, що ли и вестник, даже и клюкарско списание да прочета.Това ми създава голям проблем , особено с ученето.Не знам от какво е, но от 3 години съм така, страшно нервна и припряна.Имам чувството, че все  няма време.... cry
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
За съжаление ежедневието ни е много напрегнато. Непрекъснато търчим насам натам. От работа - в къщи, домакинстване и т.н.
Човек става като робот.
И аз съм забелязала такава тенденция при мен.
Може би ако имаш повечко време (отпуск например) ще успееш да се отпуснеш и да си обърнеш повече внимание.
Цитирай


Мнения: 2 608
Имам чувството, че все  няма време.... cry

Точно... А реално през седмицата, когато съм само с бебока, имам предостатъчно време за какво ли не...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
Да.
Аз нямам деца, но работя на две места.
В понеделник бях само следобяд на работа и цяла сутрин вместо да си почина все си намирам нещо да правя.
Като седна на едно място и имам чувството, че полудявам.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 716
И аз съм така. Може би от две-три години. Почвам някоя книга, уж много интересна и не успявам да я дочета. Накрая забравям за нея и мъжът ми започва да се шегува с мен-колко ли време ще мине докато прочета цялата книга. А преди не бях така. Дори и да не ми е било интересно се насилвах и прочитах всичко. И с филмите съм по същия начин. Пуснем си някое филмче и аз заспивам.  Нямам никаква идея защо се получава така. Само мога да те успокоя, че не си само ти.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
О да за заспиването и аз съм като теб.
Мъжът ми почна да се дразни вече.
Явно е и от преумора.
Цитирай

София

Мнения: 2 398
същата съм и аз. Даже се дразня на мъжа си като се заиграе с бебока след къпане и все мърморя да го дава да го храня, и да го приспивам. Все бързам и все нямам време.
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Присъединявам се към заспиващите..
Работа, учене, домакинство...само хвърча насам-натам, а дефакто вечер няма толкова важни неща за свършване, но мен ме яде. Не мога да си почина. Последната събота и неделя реших да се напъна и да се занимавам с неща, които ме разтоварват, но в крайна сметка само гледах телевизия и излязох да се видя с приятелка..Любимия казва, че го изнервям с постоянното си подтичване и че не можем да си починем заедно. Решение? Ами насилваш се и ..апетитът идва с яденето.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Толкова неща имаме за вършене постоянно, дори да нямаме за вършене, постоянно мислим, кроим планове, прекрояваме...напрежението и динамиката може би така са се сраснали с нас, че дори когато можем да си починем, вече не знаем как да го направим...просто сме свикнали ако не ръцете, то мозъка да ни е постоянно ангажиран с нещо...а как добре е казано, животът е това, което се случва докато си правим планове, той е в малките, но истински неща...едно хубаво цвете, един залез....но.....ежедневието ни поглъща все повече...За филмите съм така и аз, а и сериали вече не мога да гледам, остави, че и на кино да съм понякога само гледам часа и се питам колко ли остава до края....защо е тази хронична забързаност, за къде сме се разбързали.... Tired
Цитирай

Бургас

Мнения: 648
Отдавна взех да се примирявам с мисълта, че нямам време за себе си и не мога да си разполагам с времето както преди Laughing Тони, ти си с 2 дечица и само мога да си представя колко повече ангажименти имаш, но си е истина, че покрай бебе си е трудно с времето.......... Лично аз нямам на кой да оставя малката и за 10 мин, добре че мога да се боядисвам сама и да си правя сешоар и то, когато тати почива Mr. Green Филмова ни е неделната вечер, разбира се, ако Александра заспи по- навреме, добре че преди гледах много филми, добре, че и на дискотеки "кандисах" hahaha............ сега личното ми време е, когато малката спинка, аз да прочета някой списание или да повися у форума Crazy
Тони, като поотрасне Вики, ще започнеш да се връщаш към нормалния си ритъм си мисля Peace
Колкото и да е кротко едно мъниче си е зависимо от майката, тъй че винаги ми е интересна тезата, че лесно било до като е в кошарата #Crazy
Успех  bouquet
Цитирай


Мнения: 9 963
Същото е и при мен. Даже взех да се чудя наред ли съм... Но явно все още спадам към нормалните Crazy
Цитирай


Мнения: 9 990
Аз успявам, научих се.Гледам си филмите с удоволствие даже вечер, когато детето заспи.Иначе преди беше едно вечно ставане , то като се прекъсне така гледането и се губи удоволствието.
Цитирай

София

Мнения: 56
иНдентичен случай и у наше село!!!
Абсолютно същият нервак съм станала след двете деца. Даже, когато се случва баща им да ги изведе за няколко часа и аз съм сама в къщи и би трябвало да си почивам, вместо да изгледам някой хубав филм, да си слушам музика или да изляза на разходка някъде, аз се щурам като глуха кучка из къщи от една в друга стая без да подхвана нищо съществено - просто се щурам абсолютно безцелно....и така, докато не си дойдат. Тъпо, но Факт!
Цитирай


Мнения: 2 608
Наденце, не е там проблемът... Че нямам време. Ами имам. Действително с Вики сме 24 часа заедно, но пък той не ми създава кой знае колко грижи... Организирам се някак, справям се, остава ми време, но ме тормози това, че сякаш го пропилявам.

Еster го е изразила чудесно - "за къде сме се разбързали..."

А пък, като се върна на работа, лудницата ще е пълна... И тогава какво? Съвсем ли ще забравя какво е да поспреш и да се насладиш на момента...

Пенелопа, как успя? Разкажи ни...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора