от 4 дни имаме детегледачка, тъй като се връщам на работа другия месец. много ми е криво. сега ще кажете - като ти е криво, 'що се връщаш. имам хубава работа, а няма да ме чакат дълго, та за да я запазя.
ама ми е много трудно да оставя детето. жената май е свястна. не я познавам, но сега съм с нея през деня. малко ми е шумна, но като че се справя с детето. ама ми става толкова криво да я гледам в чужди ръце. ужасно. сърцето ми се къса. а жената от време на време му вика 'айде, на мама златното' и на мен ми става още по-болно. ако й каже 'мамо' някой ден? ако не ми се радва вечер като се прибера? педито казва, че детето си познава майката, но мен пак ме е страх - да не се отчужди, да не ме забрави.
моля споделете от опит как се справихте, ако сте се чуствали така.