Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 юни 2006, 12:07 ч.

Срам ме е!

  • 3 968
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 197
Офиса ми е на оживено пловдивско кръстовище.Никой почти не спря на сирените.Автобуси,маршрутки,коли-никой.Баба водеше внучето си и забъразно му се караше...Разни мацки си вървяха и си пушиха цигарите в движение.Защо?Не можеше ли в тези кратки 2 минути да сме истински Българи?

# 1
  • Мнения: 34 774
Много се вживяваш Peace

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 046
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.

# 3
  • Пазарджик
  • Мнения: 702
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.
newsm10
Не така, Никол. Не трябва да забравяме историята и героите си, трябва да се отдаде почит.
Аз също се възмущавам.

# 4
  • Мнения: 7 360
Аз пък не чух сирени. Rolling EyesТук вали дъжд,прозорците са затворени,нищо не се чува.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 576
Права си. И аз затова си мислех.
Аз лично стоях права, макар че бях сама.

# 6
И аз съм възмутена. Офисът ми е в центъра на оживен град, не много голям.Никой не спря.Само ние с колегата и от един съседен офис излязохме на терасите и почетохме паметта на загиналите.
Не мога да разбера хората ,които отричат този вид почитание.
Та нали заради тези героите , дали живота си за свободата на България сме тук на тази земя и сме свободни, и сме БЪЛГАРИ.

# 7
  • Мнения: 34 774
Не така, Никол. Не трябва да забравяме историята и героите си, трябва да се отдаде почит.
Аз също се възмущавам.

Мен ме интересува дали аз съм станала, останалите нито ги знам, нито ги познавам, дори не е ясно дали са българи ...

# 8
  • Пазарджик
  • Мнения: 702
Аз не те нападам лично теб /освен това винаги ми помагаш за снимките/.

# 9
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Защо пък трябва да се покажем по терасите, когато сме спрели при звука на сирените  newsm78
Аз си се изправих, помълчах си, помислих си, пак изпсувах тихо наум, че празнуваме 03 март, а не 20 Април или 02 юни, помислих дали аз мога да направя това, разбрах, че не мога и моите уважения към хората, които са се жертвали, пак се сетих за много важната, най-важната дата 20 Април 1876 и сирените спряха. Ама не ми дойде на акъла да изляза на терасата или да се покажа навън.

# 10
  • варненка от София
  • Мнения: 4 682
Това е тенденция от години. Аз винаги съм се дразнела на такива хора, но това от друга страна е въпрос на лично усещане и на възпитание. Когато един човек не го приема като нещо значимо и не осъзнава смисъла на делото, безпредметно е да прави каквото и да е. Факт е, че малко хора вече не спират. За днес нямам наблюдение, защото не бях близо до прозореца, за да имам поглед какво се случва на улицата, аз самата говорех по телефона и спрях докато бяха сирените. Не станах, признавам си, но коремът ми тежи ужасно и жегата ме мъчи  Embarassed.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 9 704
И на мен ми е неприятно, че почти никой не спира и не стои мирно, докато свири сирената...  Rolling Eyes
Не съм излизала навън - стоях си права в кабинета, заедно с една колежка.

# 12
  • Мнения: 3 847
Винаги е имало и ще има хора, които не се спират докато звучат сирените. На мен също един път ми се наложи да не спра, а ммного ми се искаше, просто тичах към болницата и нямаше как...така че едва ли можем да знаем кой и защо не спира...Както и да е, аз съм ЗА отдаването на почит, мога и в мислите си да я отдам ако времето ме притиска.

# 13
  • Мнения: 34 774
... /освен това винаги ми помагаш за снимките/.


 Joy  Hug

# 14
  • Мнения: 3 075
Чак пък срам! ние стояхме прави в офиса - спонтанно, без да се подканяме! една колежка влезе тичайки - не смятам да си променям мнението за нея, защото не е стояла неподвижно. всеки решава сам за себе си.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт