Посъветвайте ме!

  • 1 235
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 473
Как да реагирам и какво да тълкувам и нормално ли е такова поведение?
Става въпрос за момченцето ми - на 2г и 1 м.
От известно време ми прави впечатление, че когато аз съм около него започва едно безкрайно хленчене и мрънкане. Връщам се от работа - зарадва ми се малко и започва искам товаааа - не не го искам ъъъъъъ. Просто като че ли се е държал мъжки и изведнъж рухва. Да ама мен това много ме стресира - по цял ден на работа - понатоварена съм доста в последно време и вместо да се радваме вечер за 1-2 часа той се тръшка и прави напук. Не мога да го оставя да реве, защото просто при него нещата с инат или заплахи не се случват- всичко става по метода на убежденията и с добро.

Другото, което ме притесни е че от около седмица почнахме проби с гърнето. Резултатът - с баба си,която го гледа през деня, никакви проблеми - пишка, ака и т.н. - с мен - не и не и не - рев, не - не искам.Аз разбира се не го насилвам, но ....
Когато прекарваме повече време заедно проблемът между другото изчезва - имам най-прекрасното и любвеобвилно дете, нооо - за съжаление трябва да се работи знаете.
Уф малко дълго стана, но поне си излях притесненията. Rolling Eyes
Можете ли да споделите някакви идеи за спряване със ситуацията.
Лек ден на всички.

 

# 1
  • София
  • Мнения: 7 242
Ти сама си си отговорила Grinning
Просто като че ли се е държал мъжки и изведнъж рухва. 
Явно му липсваш и трябва да го изрази по някакъв начин. Сигурно от сравнително скоро го гледа баба му, а ти ходиш на работа. Дай му време да свикне, а ти се опитай да си търпелива, уверена, последователна и любвеобилна /което никак не е лесно, особено за работеща мама/

# 2
  • София
  • Мнения: 2 958
Освен да ти кажа ,че този период ще мине от самосебе си , друго  не се сещам. Peace
При нас ситуацията е същата.Оставя ме без дъх ,докато заспи вечер...А напоследък не иска да заспи до 23,30  Shocked ...
Явно няма да съм тази ,от която ще получиш съвет , но поне да знаеш ,че ти съчувствам и разбирам напълно...
Убедила съм се ,че всичко  е преходно, всичко отминава бързо....Само живи и здрави да сме. Simple Smile
И  да ги даряваме с много ЛЮБОВ!

# 3
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
И аз смятам, че това е неговия начин да привлече вниманието ти, което му е липсвало през деня. От скоро ли си на работа?

# 4
  • Мнения: 473
Ами не - не съм отскоро на работа. Работя от 1 г. вече и 1,2 месеца.
И това му държание е отскоро- от зимата някъде - февруари,март. Преди не беше така.
Имало е моменти когато честно казано не ми се прибираше в къщи.
Сега нещата малко се пооправиха- все пак топло е - повече време е навън, но пак продължава хленченето и мрънкането.
Дали е някаква криза в растежа - преди проговарянето му?

# 5
  • Мнения: 1 425
Мисля,че е периот на самоосъзнаване и какво място точно заема.Всички деца го преживяват,но на теб ще ти трябват железни нерви.  bouquet

# 6
  • Мнения: 473
Благодаря ви мили момичета за топлите думи!
Мисля, че имам нужда точно от това. По принцип действам като памук с него, но за съжаление има и моменти когато изпушвам и изкрещявам Embarassed- а това е след като съм изгладила дрехите и той 15 пъти ги е съборил на земята и аз 15 пъти съм се навела да ги вдигна и пон 30 пъти съм обяснила че не трябва така....еми ... изкрещях какво да направя.
Слава Богу такива моменти са рядкост - но тогава идва при мен и казва ....мамо гуши гуши ... Grinning

# 7
  • София
  • Мнения: 7 097
Четох някъде, че мрънкането /както е във вашия случай/ е белег на привързаност. Явно наистина по този начин изразява тези си емоции.

# 8
  • Мнения: 922
не съм се отделяла от Вальо. От както се е родил съм все с него - мрънка си вечер и туй-то... Особено преди да тръгне на градина, докато бяхме по цял ден заедно...
Денем - кротък като агънце, но вечер... дойде ли си тати-то... леееее-ле. Искам това, нееее, не го искам... Мрън-скръц, на полуда ме избива... Нищо не помагаше...
сега, от известно време се заглежда по филмчета на рс-то, заиграва се сам в детската стая и не ни закача много-много... Но все още има "проблясъци" на силно мрънкане...
период... ще мине... друг ще дойде...
повече железни нерви...

# 9
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 371
И според мен ще мине. Ще ти разкажа как аз се справям с мрънкането на сина ми. Четох го в някакъв сайт ли беше, другаде ли, не помня... Когато започне да мрънка, да реве /без сълзи/ и да изтънява гласче, аз слизам на неговото ниво /прикляквам до него/, поглеждам го в очите и със състрадателен поглед и тих глас му казвам: "Мама не те разбира. Обясни ми какво искаш да кажеш с ясен глас. И спри да хленчиш!". Така няколко пъти, докато детето не се поуспокой и спре да хленчи. Понякога помага...
А, иначе, сигурно му липсваш и затова е всичко. Казвай му по-често, че го обичаш...
Дано ти бях полезна и успех!

# 10
  • Мнения: 7 106
Липсваш му и затова се чуди, по какъв начин да привлече вниманието ти, когато се прибереш в къщи. А когато ти се прибереш, ти се иска да поседнеш малко и да починеш, да почетеш или да свършиш някоя домакинска работа. А на него му се иска да се лепне за теб и да не те пусне  Grinning.
Аз не ходя на работа, но пък в къщи си имам домашни задължения, които си лежат изцяло на мой гръб. Съдя по дъщеря си. Ако се занимавам с нещо и не мога в момента да и обърна внимание, тя започва да мрънка или да прави беля след беля, защото знае, че така ще бъде забелязана, па макар и да рискува да отнесе "изтупване на памперса". дори и баща и да си е в къщи, тя ако си е наумила точно тогава да я гушкам или да разглеждаме книжка (ама само ние двете) това е положението.
Затова използвай пълноценно времето, когато не си с него, за да събираш сили  Laughing. Ще минат и тези тревоги, само ни трябват здрави нерви  Wink.

# 11
  • Мнения: 473
Благодаря ви още веднъж мили момичета за окуражителните думи  bouquet

# 12
  • Мнения: 809
Стефчо не мрънка, а писка. А гласът му е доста силен, чак ми писват ушите. И аз не знам какво да го правя. Питам го какво иска, защо - отговорът е крясък. Направо излудявам. Като реши, че иска нещо, което не е позволено се започват едни крясъци безкрай. Вчера реши, че иска супа. Докато я стопля (2 мин.)мрънка през цялото време да му я дам. Като му ядадох, писка и казва, че не иска. Е как да не полудееш! Накрая го оставих и след 1 час вечеря заедно с нас като голям човек. Сам си взима, храни се,  всичко.  Е къв беше тоя зор, така и не разбрах. Само се натоварих с повечко нерви. Та ще следя темата, за да видя как да се справя.

# 13
  • Мнения: 3 367
za decata градина/ясла/баба е както за нас работата-ние се прибираме,пием бира и мрьнкаме на съпрузите си,децата-на нас и туй си се върти колелото..дъщеря ни е колкото син ти,все едно нея си описала,след 6 1аса е едно НЕ на вси1ко..търпя до известна степен,после си има правила к спазвам при прекаляване..ние сме още по-назад с гърнето,туи 1е споко:)слагам я да ляга в 8,ина1е става пълно безобразие..
Анна

# 14
  • София
  • Мнения: 3 679
Ох, и Таня е същата. Взимам я вчера от ясла - сестрата казва колко е била послушна, колко добре е хапнала и докато се приберем до въкщи вече е дурго дете. Започва да мрънка за всичко - това искам, онова искам, не не го искам така...лудница пълна. Кажа и да не прави нещо и ят точно това направи. И ходи и мрънка и плаче...аз готвя - тя иска да я гушна и не търпи отлагане - иска веднага.
Единственото спасение е да излезем навън - там да беснее, да тича, да се катери...няма оправия иначе.
По детски филмчета рядко се заглежда.
Ще следя темата с интерес, току виж някоя мама открила "лекарството"  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт