Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора


Мнения: 4 469
Днеска имах тежки разговори с БНД. Тежки в смисъл - тежко ги приех в момента, докато после не изтрезнях. Излиза, че него хич не го е еня за момчето ми.  ooooh! Първият разговор трая 3 минути - тогава той попита как сме, аз го насметох и приключи. Вторият разговор трая 30-40 минути, през които обсъдихме "нашите" отношения, но сега си давам сметка, че той не проговори за детето. Думата отварях все аз. Струва ми се, че е доста лесно манипулируем. Всъщност, да си призная, инициативата за житейските битовизми през нашия брак беше изцяло моя. Ако не бях я предприела, щяхме през цялото време да живеем при възрастната му баба и да нямаме и един хладилник купен, а всичко профукано по кръчми и одежди /той суетен нашия и обича марковкото/. Та всъщност един вид все аз съм го тикала за всичко. Никаква инициатива - за съжаление чак сега си давам сметка за това.
Това обаче ме навежда на мисълта, че бих могла и сега да процедирам така. Вариантите са 2: да го оставя така, да се обажда когато реши - ще го прави 1нъж в месеца - каза, че не бил готов, защото имал гузна съвест, чувство за вина и не можел да ме погледне в очите /честен кръст - каза си го - ама и аз съм станала добра в измъкването на информация  Shocked/, но това аз лесно мога да го променя и да използвам в моя и на детето полза. Това е единия вариант - оставям го и той ще идва за по 20 минути в месеца, което на никой не върши работа.
Втория вариант е да се опитам да го манипулирам - поне докато си хване някое маце което да го цица, а може и след това - да идва по често и да дава повече пари. Риска е следния - ако тръгне работата - в даден момент ще се привържат с детето и идва момента с лошия пример. Ей това ми е най-голямото опасение. Не искам детето ми да взима пример от него. В никой случай. Не е достоен за това. Та се чудя...  newsm78 Вие как мислите. Въпросът ми е към майките, чиито деца не са живели нито един ден с баща си, но поддържат връзка - как стана, кой пое инициативата, какъв е резултата, струва ли си?  newsm78
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
Каси, знаеш че за сега такъвм съвев не мога да дам, но нещо др ми прави впечатление - в случая, а и по принцип не ТИ манипулбираш него, а ТОЙ теб със сладки приказки от сорта "мене мнуого мъ е срам"....
айде моля те! не го беше и не го е срам да не си изпълнява задълженията, а го е сръм да те види...
Не бъди наивна -не си ИЗМЪКНАЛА никаква информация, а той ти е пробутал коронния си номер да те разчувства /което е постигнал/, да те впечатли, та чак да си помислиш, че ти си се добрала до инфо...

Както и да е  - мой личен съвет - карай го да носи пари, а на този етап виждане и веднъж  седмицата няма да навреди на хлапето - твърде е малко. А и все пак трябва да знае кой е баща му, или поне аз така си мисля. Хубав-лош... вече му е баща и ти това не можеш да промениш. Затова приеми, примири се и остави нещата на течението за момента - имаш някой др месец, дето можеш да си го позволиш и да осмислиш политика на действие, щото за сега малкото е мъничко и не разбира!
Успех и горе главата1 А и мъжете трудно се привързват, но тогава се променят. Та дай един шанс на това да се осефери идиота, а ти освен вътрешни терзания - друго не губиш, пък може и пари да спечелиш /не че няма да си ги платиш съ сскъсани нерви.../
Цитирай


Мнения: 4 469
Виж, за това дето ми е пробутал, може да си права. Аз си мисля, че няма толкова акъл в главата да пробутва каквото и да е. Ти просто не го познаваш - той не е умен човек, това ми беше проблема с него.
Да се оставя на течението - ми не, няма. Не съм такъв човек. За това дали оня ще вижда детето решението ще взема АЗ, не той, нито течението.....
Аз ако бях по течението, можеше още да си стоя с него и да му мълча, както много жени биха правили - в крайна сметка не пие, не бие, по жени не ходи.
И не, нерви няма да има, щото не виждам как мога да се вържа на идиот, който не се интересува от детето си. Той просто е луд. Чудя се дали няма да се привърже към детето ако го ръчкам да го вижда - и после..... да му дава лош пример.  newsm78 Е, това после е по-натам, ама нали отсега мислим за възпитанието...
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Уфф, въпроса с лошия пример стои и пред мен, но за щастие нашият хубавец ми помогна с решаването му - просто не идва да вижда детето изобщо. Обяснението му е подобно - не търсел детето, защото неможел да вижда мен, понеже още ме обичал, пък аз проклетията вече не го искам! Mr. Green
Аз спрях вече да го подсещам, че има дете и той май съвсем забрави за него, пари изобщо не дава, но поне не ми къса нервите с неговите изпълнения.
Така, че тактиката е - имай търпение, наистина за никъде не бързаш, бебчо е още много малък, мисли добре, пък той бившия може с действията си да ти покаже верния път! Wink
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
Каси, не е въпроса да се оставиш на течението, а да не насилваш и изнасилваш с бързане за планове бъдещето!
1. считам че е редно да си получаваш парите
2. все пак помисли за виждането - до момента с "лошия пример" има толкова много време, че е излишно от сега да си блъскаш главата с неща дето ще са на преден план след 1г, та и повече!
3. имай планове, но знай, че ти планираш, а съдбата разпределя - така, че всеки план е предпоследен

п.п. просто ти винаги избързваш някак с нещата и притесненията - което хем е нормално, хем самия живот покрай малкото човече ще те неаучи, че плановете са едно, а тяхната реализация - нещо съвсем друго! поне аз покрай малкия това разбрах - че квото и да планувам - най-накрая ще трябва пак да прилагам някой "резервен" план измислен в последния момент Wink

Май единственото дето трябва да решиш е - искаш ли и можеш ли сега да го виждаш. Ако можеш да го понесеш - аз не бих спряла, но ако това те травмира - не бих се занимавала да го подюрквам.
Успех и целувки на малкото слънчице!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
casiopea малко извън темата ти ще напиша, че изпитваш още доста силни чувства към бившия... не знам на любов или на омраза обаче. Добре би било да му простиш поне пред себе си и да видиш и твоите грешки за раздялата ви /ако не друго - то грешния избор на мъж/, защото така ще навредиш както на себе си, така и на детето си.

Не знам можеш или не можеш да манипулираш бащата на детето си, но определено смятам, че не следва да го 'ръчкаш' да се среща със сина си, както и да ограничаваш контактите им. Колкото и да не ти се иска те са син и баща и без значение от всичко останало такива ще бъдат цял живот, а това колко и дали ще се виждат в един хубав момент вече няма да зависи от теб. Детето ти не е твоя собственост все пак.

Това със лошия пример ми се вижда смехотворно: Ако ти възпитаваш добре детето си, ако му помогнеш да изгради ценностна система, ако го научиш да е отговорен, последователен в желанията си и зрял... за какъв лош пример говорим??? Да не мислиш, че децата са слепи? Те си правят много добре сметката и могат много добре да преценят кой колко струва - повярвай ми.

Бих те посъветвала да се настроиш от сега да говориш хубави неща на сина си за баща му, защото каквато и да е истината, никой не иска да чува колко лош е баща му, дори от собствената си майка. Моето мнение е, че това ще му се отрази може би и по-зле отколкото да го вижда и да контактува с този лош баща.
Цитирай


Мнения: 4 469
А все пак някой с опит няма ли? Да каже резутат от този или онзи начин на поведение.

п.п. четете подчертаните пасажи, ясно съм упоменала адресатите на питането ми, защото за тази близо година се убедих в 1: който не се е сблъсквал с даден проблем не може да даде адекватни съвети....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
А все пак някой с опит няма ли? Да каже резутат от този или онзи начин на поведение.

п.п. четете подчертаните пасажи, ясно съм упоменала адресатите на питането ми, защото за тази близо година се убедих в 1: който не се е сблъсквал с даден проблем не може да даде адекватни съвети....

тотално грешен извод КАси! Желая ти повече спокойствие, защото виждам че си изнервена и малко агресивна.
Не е нужно да изядеш лайно за да се убедиш че това е лайно, както и за да можеш да разграничиш лайната или пък да не ги опитваш! Не винаги опита дава и правилно решение на проблемите ти!
Послушай Иса - тя е с кратък, но много добре ОБМИСЛЕН опит!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
който не се е сблъсквал с даден проблем не може да даде адекватни съвети....

Мила Каси, постингът ми е продиктуван от опит и то най-вече от опита ми на дете на разведени родители - мисля че точно аз мога да ти дам най-адекватен съвет. Минала съм през какво ли не в отношенията на родителите ми и нищо не ме е разочаровало толкова от тях, колкото лошите думи казани по адрес на другия, дори когато са били верни, Нищо не ме е наранявало толкова, колкото опита на майка ми да манипулира баща ми с мен - точно със и без срещи... Сега те вече са в приятелски отношения, НО... Това им незряло повдение ме отдалечи за винаги емоционално от тях.

Опитах се да ти дам съвет да загърбиш лошите чувства, да погледнеш напред и да се опиташ да мислиш за доброто на детето си. Лошото е, че само ти можеш да си помогнеш, каквото и да ти се каже - ти си тази, която трябва да проумее живота си.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Каси, сега виждам темата и от мога да ти споделя моя скромен за сега опит. Имаме уговорка с БНД за броя на вижданките на малката - вярно, че и на мен ми беше времеотнемащо и нервокъсащо докато постигна хармония с онзи тиквеник по въпроса...Но с малко време и търпение - става. За парите съм категорична - между 1-во и 4-то число на месеца! И забелязвам, че малката вече е свикнала с този режим на живот - пита кога ще дойде баща й, като се видят се занимават двамата, а после тя адски сериозно му казва довиждане до другия път! Не мисля, че каквито и простотии да прави БНД в личен план би могъл на този етап да повлияе на дребната! По-натам - ще го решавам в движение, сега не знам. Но наистина е за предпочитане, ако БНД иска да вижда детето и го прави без принуда.
А за личния пример на родителите - моите родители се разведоха когато бях на 15 и имаше такива изцепки като настройванка един срещу друг...което доволно много ме травмираше навремето...после всичко влезе в релси и постигнаха едни дрюжелюбни отношения....Но каквото й да съм разбирала за тях в тези люти моменти на плюенка - това не ми е повлиявало да ги обичам по-малко! Родителите са си родители за детето - лоши, добри, това е положението! Затова аз лично сега се старая никога да не говоря лоши неща за БНД пред дребната - каквото ме е вбесил си го казвам тук или на приятелки. Ех, май стана дълго и объркано. Но идеята ми беше да се разберете с БНД дали и как иска да вижда сина си, а също така да има "договор за необиждане и неплюене по родителя, който го няма в момента"...а личния пример....не се притеснявай поне за сега за това...има време!
Цитирай


Мнения: 4 469
Опитах се да ти дам съвет да загърбиш лошите чувства, да погледнеш напред и да се опиташ да мислиш за доброто на детето си. Лошото е, че само ти можеш да си помогнеш, каквото и да ти се каже - ти си тази, която трябва да проумее живота си.   bouquet
Просто мисълта ми беше, че бях в 3ти месец с корема когато оня се сети че не съм била за него. Само който го е минал това, може да разбере. Така че загърбването на лошите чувства е една химера - стои някъде далече напред в бъдещето и зависи от много други неща - благодарение на това че поне съм материално независима успявам да не го мразя толкова затова, че не ни издържа. Разбираш ли ме. В момента в който стана емоционално независима ще спра да го мразя и за другото. И така нататък. Искам да кажа, че на този етап не е възможно. Но това няма значение. Ще изолирам чувствата и ще действам все едно съм ги превъзмогнала. Щом съм достатъчно силна да се оправя с другото, ще се справя и с това. Пък и вече разбирам, че не е редно да си късам нервите заради някой непрокопсаник.  Просто мисълта ми беше дали има смисъл зора. При Морги се е получило. Ама знаете ли, че май тя е единствената.  ooooh!

А за това, че си дете на разведени родители: доколкото разбирам, си живяла дълги години с баща си, нали??? Просто не е същото, тези не успяват да се привържат към детето като не са живяли и 1 ден с него.  БНД на детето на Морги забележете също е живял с тях.  Thinking Пък било то и месец.
Цитирай

София, Младост 1

Мнения: 4 331
Аз не мога да ти кажа нищо от личен опит, но в къщи си имам едно такова пораснало дете - мъжа ми. Майка му и баща му са се развели, когато той е бил на 3, а брат му на 10. От тогава той се е виждал само един път с баща си, когато е бил на 12-13 години и това е. Даже не потдържат връзка с роднините си по бащина линия. И мисля, че това му тежи. Той едва ли мисли често за баща си, просто защото няма "навика", че има и втори родител, но когато го прави виждам, че е много объркан от емоции и чувства. Майка му почина преди 4 години и сега остана само баща му. Миналият месец получи писмо от баща си с желание от негова страна за контакт, ако той иска. Той тогава отново се превърна в това наранено малко момче, което е бил, когато са се видяли за последен път. Отново започна да се чуди как да реагира - дали да се зарадва на това желание на баща си да се видят или да му се ядоса, че си въобразява, че след толкова години може да напише два реда и всичко да е ОК. Баща му не знаеше, че жена му е починала, че сина му се е оженил и че има внучка...Не знам, аз съм не по-малко объркана от него, защото не мога да стоя настарана и да не се опитам да му помогна по някакъв начин да разбере какво точно иска. Може би щеше да бъде по-добре, ако той познаваше баща си, а нямаше само изградения образ от майка си, брат си и нейните роднини. Така щеше да може сам да прецени и да си направи изводите за този човек и дали иска да е част от живота му или не. Детето, ако не се чувства добре с баща си и не иска да се вижда с него повече, ще си каже, когато порасне достатъчно и може да осъзнава чувствата и емоциите си. Просто си мисля, че ако мъжа ми имаше възможност за този избор, сега щеше да е по-спокоен в това отношение, а не толкова объркан.
Не знам дали ще ти помогна с моя постинг, но реших, че може да те накра да се замислиш за времето след години, когато вече всички ще сте големи и съзнателни същества и ще дойде момента детето да осъзнае цялата ситуация и да си прави само изводите кой е бил крив и кой прав.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
casiopea, Разбирам те много добре даже. Естествено е да го мразиш сега. Но не превръщай омразата си в смисъл на живот, нито детето си в оръдие на тази омраза. Това ми е идеята. Защото много лесно можеш да се увлечеш и да да минат години в безмислено пропилян живот...
Цитирай


Мнения: 1 023
немам много време, ма ше пиша бързо:
1. има разлика да караш сама цялата бременност и да се разделиш с някой когато детето ти е на 2,3, и тн години. ама огромна разлика. и понеже сама си гледам детето и живея отделно, също като каси, съвсем съм наясно и от ежедневие и от недостиг на време и от липса на някой с който да си споделиш радост от детето; или вси4ко това неизменно втежнява нещата
2. винаги съм казвала по добре един щастлив или поне спокоен родител, отколкото двама изнервени или един постоянен и друг пригодящ според настроение и време.
3. всеизвестен факт децата живеят в то4ни стереотипи и режими - всяка промяна ги изнервя и разбалансира.

от там нататък всеки си прави изводите сам.
за мен нещата винаги са били или или. два успоредни пътя няма. хем вълка сит хем агнето цяло е утопия.
много по лесно е да кажеш за някой който е умрял или доброволно се е от-съществувал хубави неща или поне не лоши, отколкото за някой който виждаш от време на време според неговото време и ли4но настроение несъобразени с теб и прилежащото ти дете.

аде поздрав най-сърде4ен и не го мислете много. важно е да ви е спокойно.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
Каси, никой от нас не е забравил как те прави на маймуно онзи .... хм хайде да си спестя гадостите
Сигурна съм, че детето подклажда допълнително болката ти, защото те боли и за него... просто Иса е права и ти си ОСЪЗНАЛА - не си струва да си губиш живота в омраза и то за такъв .... мда сещаш се. Та идеята на всички е - не му прави напук САМОЦЕЛНО и ей така да страда и той. Просто дай шанс АКО МОЖЕШ и ако това не те наранява - дай му шавс да се усети че е баща - но нито драпай ти /щото това ще те товари/, но и не забранявай.
А ако неговите редки срещи с детето те товарят - тогава пък прекъсни контакти поне за момнета.
Наистина малкото е в такава възраст, че НИКАКВА разлика няма да усети /стига да не решиш да го оставяш САМО на онзи - т.е. без твое присъствие - което ме съмнява/.

ЦЕлувки и прегръдки! И повярвай - наистина можем да разберем и болката ти и мъката и яда и гнева. Но ти си много силна жена и аз от малката ни кратка среща излезнах с усещането, че ще се справиш с бедите! ЗАтова съм сигурна, че стига да настроиш мислите си в нужната посока - ти имаш силата и способността да си помогнеш!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора