Това обаче ме навежда на мисълта, че бих могла и сега да процедирам така. Вариантите са 2: да го оставя така, да се обажда когато реши - ще го прави 1нъж в месеца - каза, че не бил готов, защото имал гузна съвест, чувство за вина и не можел да ме погледне в очите /честен кръст - каза си го - ама и аз съм станала добра в измъкването на информация /, но това аз лесно мога да го променя и да използвам в моя и на детето полза. Това е единия вариант - оставям го и той ще идва за по 20 минути в месеца, което на никой не върши работа.
Втория вариант е да се опитам да го манипулирам - поне докато си хване някое маце което да го цица, а може и след това - да идва по често и да дава повече пари. Риска е следния - ако тръгне работата - в даден момент ще се привържат с детето и идва момента с лошия пример. Ей това ми е най-голямото опасение. Не искам детето ми да взима пример от него. В никой случай. Не е достоен за това. Та се чудя... Вие как мислите. Въпросът ми е към майките, чиито деца не са живели нито един ден с баща си, но поддържат връзка - как стана, кой пое инициативата, какъв е резултата, струва ли си?