Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора
здравейте за първи път пиша тук, защото преди няколко дена разбрах че ще трябва да заминеме за Италия. Чуствам се много гадно и още от сега ме гони носталгия направо незнам как ще издържа, моля ви кажете какво да мисля как да се настроя за да спра да се разстройвам непрекъснато. как свикнахте вие. и има ли други мами в южна италия / Лече/ предварително ви благодаря Blush
Цитирай
Мики, ще ти кажа как беше при мене. Когато тръгвахме по-скоро бях изплашена от неизвестното, от това че не знам и езика. На всичкото отгоре бях бременна и в 7-ят месец, няма да кажа как и следродилната депресия ме тресе. Но винаги съм си казвала, че сме избрали този вариянт за наше добро (поне така се надяваме и за сега е така). Когато ми станеше мъчно вдигах телефона и говорех с родителите си. Така горе долу ме държа през първата година. После нещата си дойдоха що годе на място. Понаучих езика, намерих си приятели и сега не можеш да ме затикаш даже в Б-я. Тоест като си отида и след първата седмица носталгията за там ме напуска. Сега едва ли ще ме разбереш за какво ти говоря Smile . Но има и друг момент, че не всеки е роден да живее в странство. Не всеки го понася (ние не сме от тоя род хора) . Просто гледай по-малко да мислиш за това. Мисли за новите приятели, които ще срещнеш Very Happy . Успех и късмет на новото място.
 Love
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
Цитат на: miki3
здравейте за първи път пиша тук, защото преди няколко дена разбрах че ще трябва да заминеме за Италия. Чуствам се много гадно и още от сега ме гони носталгия направо незнам как ще издържа, моля ви кажете какво да мисля как да се настроя за да спра да се разстройвам непрекъснато. как свикнахте вие. и има ли други мами в южна италия / Лече/ предварително ви благодаря Blush


Важното е да мислиш позитивно и да си сигурна, че го искаш (заминаването), защото насила хубост не става и ако продължаваш в същият дух, т.е. да се вайкаш и да се чувстваш гадно само още повече ще се измъчваш.
Аз живея от 6 години в чужбина,носталгията при мен успява да се промъкне най-много за няколко минути и никога не съм й давала шанс да ме измъчва, защото аз сама си избрах да поема този път и съм сигурна, че е най-добрият за мен. Познавам обаче и хора, които никога не са се примирили, че не са в България, издигат я на пиадестал и виждат само лошото в другата държава, ако питаш мен така само допълнително си усложняват живота. Горе главата, а и нали ще заминаваш със семейството си, няма да си сама. А ако след време все още мислиш, че не сте щастливи там винаги можете да се върнете в родината, така че нищо не е безвъзвратно.
Успех
Цитирай

Видин; Италия

Мнения: 1 057
Привет Мики.
Аз сьм в централна Италия, малко на Юг от Рим и какво да ти кажа, споко. Като се установите тука Ще видиШ как е. Не искам да ти зву4а страШно, но аз 1,6м. бях като болна и непрекьснато мислех да си замина. Ама на...подкарвам 5_та година. Трудно се свиква, както казва Хонда странство не е за всяка дуШа. Confused
Ако си сьс семеиството заедно предполагам, 4е Ще ти е по_лесно да се адаптираШ, тука не е за сама дуШа.
Аиде, горе главата и вси4ко Ще се нареди, кураж Wink
Цитирай

Italia

Мнения: 4 492
Привет и от мен Мики Smile
Те по_горе другите мами са го казали ве4е и Ще гледам да не ги повтарям. Да, в на4алото е трудно. И аз като Хонда, първата година я изкарах на телефона. После имах няколко периода в които бях на ръба да си хвана самолета и да се върна в къЩи,но лека полека свикнах. Вярно е 4е не беШе лесно но не и невъзможно. Разбира се вярно е и 4е не вси4ки хора са еднакви. Но ти недей да се от4айваШ предварително: ела и виж как е тук. Може пък да ти хареса. Пък и в Ле4е играе Валери Божинов Smile Така или ина4е ако не ти понесе винаги можеШ да си тръгнеШ пък и доколкото разбрах няма да си сама. Хайде кураж и Ще помагаме с каквото можем Very Happy
Цитирай


Мнения: 4 212
В на4алото ме беше страх като дойдохме със съпруга ми тук, сега ме е страх да се прибера в Бг...като слушам всеки ден какво ееее Thinking .....а и наистина си доста близи4ко, приеми го като пътуване с опознавателна цел, бъди любопитна към вси4ко и не е толкова страшно ¬ и те са хора като нас Flutter
Единственото, което може да ти липсва са любимите хора ¬ майка, баща и някой добър приятел. С времето ще влезеш в ритъма на живота и вси4ко ще си дойде на мястото Very Happy
Поздрави от Испания Love
Цитирай


Мнения: 1 360
Здравей, май ще си най-близо до мен.  Very Happy  Аз съм от около две години и половина в Неапол.
Както разбирам, не си от хората, които лесно напускат България. И аз бях така, но ... НАкрая свикваш, няма мърдане.
НЕ е лесно, но пък чак толкова трудно или невъзможно не е. Е, ако не си сама, т.е. има с кого да споделяш и да си помагате, е доста по-лесно. Това е най-доброто. Иначе тук хората са много весели и отворени, винаги готови да помогнат, рядко са лошо настроени към емигрантите. В доста отношения приличат на българите.
В Южна Италия се живее доста леко през зимата, на практика няма зима, само хладна есен. Е, на мен снега ми липсва, особено по Коледа, но иначе е много хубаво температурната разлика отвътре-навън да е 10-15 градуса максимум, а не 30-35 като в София.
НЕ знам какво друго да ти кажа, ако те интересува нещо по-конкретно, питай. Smile  И горе главата, ще видиш, че ще ти хареса!
Цитирай

Nederland/Hoofddorp

Мнения: 2 195
Мики,и аз бях като Хонда-изплашена от неизвестното Shocked Никак не ми беше лесно в на4алото #Splat Но се свиква,особено,ако има кой да те поеме там.Има и друго-ако си решила да живееш за по-дълго  време там ще свикнеш бързо.А в Италия една красота... Whistling
Айде успех и по-смело!Много късмет ти желая Smile  Smile  Smile
Цитирай
БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО  СЕГА ОПРЕДЕЛЕНО СЕ ЧУСТВАМ МЪНИЧКО ПО ДОБРЕ ВЪПРЕКИ  ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ВИ РАЗКАЖА ПРЕДИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ ТА СЕГА С 2 ДУМИ; СЕСТРА МИ Е ОМЪЖЕНА В РИМ ОТ 14 ГОДИНИ ЖИВЕЕ ТАМ МАЛКО СЛЕД НЕЯ ОТИДЕ И МАЙКА МИ ДА И ПОМАГА ЗА ДЕТЕТО ТА И ОТ НЕЙНОТО ЗАМИНАВАНЕ МИНАХА 10 ГОДИНИ А АЗ ПРЕДИ  5 ГОДИНИ СЕ ОПИТАХ ДА ПОЖИВЕЯ ТАМ НО НЕЩО НЕ УСПЯХ И С ТРИСТА ЗОРА ИЗДЪРЖАХ 1 ГОДИНА НО ГО ОТДАВАМ НА ТОВА ЧЕ ТОГАВА НЯМАХ НИТО ОБРАЗОВАНИЕ НИТО СЕМЕЙСТВО БЯХ НЯКЪК САМОТНА А РИМ Е СТРАНЕН ГРАД ХОРАТА НЕ МИ ХАРЕСВАТ МНОГО И НЯКЪК ЖИВОТА НЕ Е МНОГО СПОКОЕН. И ТАКА ДОЙДОХ СИ ПРИ БАБА МИ В БЪЛГАРИЯ ПРИЕХА МЕ В МЕДИЦИНСКИЯ КОЛЕЖ ВЕЧЕ ГО ЗАВЪРШИХ ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ДЕТЕНЦЕ НА 3.6 ГОДИНКИ И СЪДБАТА ПАК МЕ ЗАСИЛВА КЪМ ИТАЛИЯ И ТАКА СЕГА ОТ ЕДНА СТРАНА ЗНАМ КАКВО Е БИЛА СЪМ ЕЗИКА ГО ЗНАМ ГОРЕ ДОЛУ НО КАТО ЗНАМ ЧЕ ПЪРВИЯ ПЪТ СЕ ПРОВАЛИХ И СЕГА НАПРАВО МЕ Е СТРАХ НО ПЪК ОТ ДРУГА СТРАНА В ЛЕЧЕ НЕ СЪМ БИЛА МОЖЕ БИ ЩЕ МИ ХАРЕСА ТАМ ИМАМ ПРИЯТЕЛКА И ЩЕ ЖИВЕЕМЕ В ЕДИН БЛОК А И ВСЕ ПАК РИМ НЕ Е ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ И ЩЕ МОГА ДА ХОДЯ ПОНЕ 1 ПЪТ В МЕСЕЦА ДА СЕ ВИЖДАМ С МАЙКА МИ И СЕСТРА МИ А И ВСЕ ПАК СЕГА ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ТОВА Е НЕЩОТО КОЕТО НАЙ МНОГО МЕ УСПОКОЯВА. И ТАКА НАПИСАНО ВСИЧКО ЗВУЧИ ДОБРЕ НО РАБОТАТА Е ТАМ ЧЕ АЗ ЖИВЕЯ САМА С БАБА МИ ОТ 16- ГОДИШНА И ЦЕЛИЯ МИ ПО СМИСЛЕН ЖИВОТ Е ПРЕМИНАЛ СРЕД МНОГО МНОГО ПРИЯТЕЛКИ С КОЙТО СТРАШНО СЕ РАЗБИРАМ ВИЖДАМЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО И УЖАСНО ЩЕ МИ ЛИПСВАТ ТЕ СА БИЛИ МОЕТО СЕМЕЙСТВО ПРЕЗ ВСИЧКОТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ КОГАТО МАЙКА МИ И СЕСТРА МИ БЯХА ДАЛЕЧЕ ЗАТОВА МИ Е ТОЛКОВА ТЕЖКО.  Е НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ЩЕ СВИКНА .А СЕ ПРИТЕСНЯВАМ  И ЗА ДЪЩЕРЯ МИ ТЯ НЕЗНАЕ ИТАЛЯНСКИ И НЕЗНАМ КАК ЩЕ СЕ ОПРАВЯ АКО И СЕ НАЛОЖИ БЪРЗО СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НИ ДА ТРЪГНЕ НА ГРАДИНА НЯМА ДА МОЖЕ ДА СИ ПОЙСКА И ЧАША ВОДА.ЩЕ ПИША ЧЕСТО ЗАЩОТО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА ВСИЧКО ПРЕЗ КОЕТО ВИЕ СТЕ ПРЕМИНАЛИ И ОПРЕДЕЛЕНО ЩЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩТА ВИ.  БЛАГОДАРЯ ВИ И ПОЗДРАВИ ЗА СЕГА ОТ BG
Цитирай
ИЗВИНЯВАЙТЕ НО В ГОРНИЯ ПОСТИНГ ЗАБРАВИХ ДА НАПИША ЧЕ СЪМ MIKI3
Цитирай


Мнения: 4 212
Мили4ка, и аз така се притеснявах за детето, но неможеш да си представиш как бързо схващат нови езици. Ще има на4ин по който да се разбира с италян4етата и ще видиш, 4е след 3, 4 месеца как ще говори езика. Не отивай отрицателно настроена, така ще ти е много по¬леко.Всяко нещо с времето си.
Цитирай
Цитат на: Anonymous
....А СЕ ПРИТЕСНЯВАМ  И ЗА ДЪЩЕРЯ МИ ТЯ НЕЗНАЕ ИТАЛЯНСКИ И НЕЗНАМ КАК ЩЕ СЕ ОПРАВЯ АКО И СЕ НАЛОЖИ БЪРЗО СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НИ ДА ТРЪГНЕ НА ГРАДИНА НЯМА ДА МОЖЕ ДА СИ ПОЙСКА И ЧАША ВОДА...

За детенце най-малко се притеснявай. Просто уведомяваш тамошното ръковство, че детето не знае езика и останалата работа е тяхна. Децата учат най-бързо.
А и като прочетох цялата ти история...., че ти си късметлийка Wink .Поне част от фамилията ти е там. А много от нас като са тръгнали не са имали и грам познати хора и пак сме се оправили. Горе главата - ние сме насреща Very Happy
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 647
За дъщеричката най-малко се притеснявай тя ще свикне по-бързо и от теб Smile Ние като дойдохме тук аз не говорех английски, а синчето беше на 4 и половина годинки и тръгна на занималня. След една година като се прибрахме му беше трудно на български да говори Wink Английския сега му е на нивото на англичанчетата и хората се същисват като чуят, че е 100% българче Smile Да не говоря, че и хранителните му навици станаха като на местните, та си имаме проблеми понякога  Laughing
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 647
Хонда, ти си ме изпреварила и двете с едни и същи думи сме започнали!!!!  Shocked
Цитирай
Цитат на: meri_ark
Хонда, ти си ме изпреварила и двете с едни и същи думи сме започнали!!!!  Shocked

Ми щото ни е на главата и си знаем вече Wink  Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора