Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

софия

Мнения: 684
интересува ме има ли такива....ние сме със скъсено тънко черво и се чудех има ли и друг във форума с този проблем..
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Познавам такова дете, което вече е на 11 год и е добре, а бе оперирано с раждането
Цитирай

софия

Мнения: 684
със скъсено тънко черво?колко см.?родителите дали пишат във форума?много ме интересува как е протекло възстановяването..
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
нямаме родители на такива деца - ти си родоначалника
но имаме мама на дете дори може би с по-сериозен проблем - пластика на стомаха - мама Иги
надявам се към края на седмицата да се вкл щото сега мисля, че няма достъп до комп

имаше и май хора които се интересуваха за свои приятели от тези неща... всъщност се сещам за една мама - ако открия нещо ще ти дам координати - но така или иначе тя писа отдавна и после не е писала

ето мама Иги
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=18798.msg375627#msg375627
ето и една мама чието дете е било с прекъснат хранопровод
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=80989.0
« Последна редакция: ср, 07 юни 2006, 00:07 от catnadeen »
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
със скъсено тънко черво?колко см.?родителите дали пишат във форума?много ме интересува как е протекло възстановяването..

Не родителите не са от София, но ние бяхме заедно в Пирогов с децата като се родиха. Моят беше със стеноза на пилора а тяхната с прекъснато черво като доста см си спомням, че и махнаха. Преди 2-3 год ходих да ги видя. Детето няма никакъв проблем, само снимки ми показаха, защото беше някъде на гости, а аз минах само за 20 тина минути. Първите години е вървяла по-слабичка и са внимавали с храните сега вече всичко е наред, а отгоре на това беше и седмаче.
Цитирай

софия

Мнения: 684
благодаря ви много за отговорите...от това което прочетох определено се обнадеждавам...явно ще ни трябва повечко време за да заработи добре червото и да тръгнем като нормалните бебета да наддаваме.
бях описала историята ни във форума на априлките но ще го потърся и ще го сложа и тук...не е много хубава историята но пък на някой друг може да му послужи ако се случи в подобна ситуация или пък да се предпази от такава..
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
целувки и горе главата и да ни пишеш - понякога е трудно да споделиш проблемите си с хора, които нямат сериозни проблеми
мама Иги е невероятен човек, много е препатила и мисля, че ще може да ти помогне въпреки, че нейните проблеми са от малко по-различен характер...
А ние ще се радваме да пишеш как наддава малката /може пък да си е фина дама Wink/
Цитирай

софия

Мнения: 684
това е историята ни от раждането до операцията:
Да разкажа и аз за моето раждане в Св.София и последиците от това...
Мъките ни почнаха още с отиването в болницата на 13 март към 0:30ч.- почти един месец преди термина. Имах страхотни болки /въпреки че пиех хапчета за задържане/ се оказа, че имам 6см. разкритие. Беба беше почнала да излиза...започнахме да въртим по телефоните на доктора ни, който изобщо не вдигна /доктора е Динчо Георгиев!/. След почти едночасово безрезултатно звънене ме оперира дежурния лекар. Бебето го извадиха за около 5 мин /45см, 2400кг/ после кърпенето продължи около 20. На другата сутрин в реанимацията се появи лично шефката на детското Благова за да ми каже че бебето е добре и че всичко е наред /особеното при нас беше че по време на бремеността на феталната откриха някакъв проблем в червата на детето и трябваше да се внимава при раждането и да се провери дали наистина съществува този проблем и ако да да се решава. За случая бяхме говорили и с детски хирург който да има готовност за евентуална операция /. Та въпросната Благова дори ми се накара, че сме си позволили да ангажираме доктор /оказа се че хирурга е своего рода светило в детските коремни операции работещ в Пирогов/ и така сме прескочили нейното мнение. От там на татък същата направи престоя ми в болницата /14 дена/ кошмарен...Рая беше поставена на системи и антибиотици..при всяко сведение получавано от нея избухвах в неудържим плач /тази жена има способността така да ти обясни нещата, че  дори и да няма нищо лошо ти оставаш точно с такова впечатление/. Захраниха детето с добавка, но 3 дена след раждането започнах да я кърмя или храня с изцедена кърма...но детето не наддаваше а спадаше на тегло за което незнам защо се оказах аз виновна. И така до един петък вечер когато се влоши изведнъж и ми обявиха че има инфекция която не могат да установят каква е. Последвалите събота и неделя я слажиха в кувьоз на кислород, нови 3 антибиотика, имуностимулатори, преливане на кръв и плазма, но всичко без резултат...изследванията на кръвта показваха сепсис...
В понеделника при появата на Благова детето беше пратено на консултация в Пирогов. Час след като я закараха там една от лекарките дойде и ми каза да си стягам багажа защото ще ме изписват тъй като ще оперират бебето....и ми пожела късмет!
Операцията на Рая трая около 4 часа...оперира я нашия хирург /доц.Бранков, шеф детско отделение/ който беше смаян от това което е видял при отварянето на корема и...оказа се че инфекцията е идвала от топка  гниещи черва и фекалии тежаща около 250-300гр която е изрязал..покрай нея е изрязал и по-голямата част от тънкото черво...следствие това развива и перитонит...всички лекари недоумяваха защо не е обърнато внимание на оплитането на червата и се е стигнало дотук след като е имало предварителни съмнения за това и достатъчно време за региране...10 дена след операцията ходехме всеки Божи ден като обезумели на свижданията в Пирогов без да знаем дали няма да намерим кувьоза и празен...никой от лекарите не искаше да се ангажира с прогноза за лечението...всички казваха `Божа работа, стискайте палци и се молете`...няма как да опиша тук как се чувствахме и как минаваха часовете...но слава Богу след много борба от страна на докторите и на бебка избутахме постоперативния период...после почнахме да чакаме да отшумят инфекциите и да разберем дали съединените черва ще започнат да работят нормално...не пожелавам на никой от вас да вижда бебето си така като ние го виждахме много време – в кувьоз, цялото омотано в жици и кабели, множество системи и игли, монитори, банки, кислородни маски, аспиратори...но перисталтиката тръгна и леко по леко Рая започна да се пооправя...извадиха я от кувьоза, приеха и мен в Пирогов и започнахме да се захранваме от нулата...пак не без проблеми и перипети /вторични инфекции, повръщане на акото през устата, хиляди системи и вливания, смяна на абокати почти през ден.../....та така до петъка преди Великден когато ни пуснаха да си ходим -) и вече седмица сме си в къщи, спим си в легълцето и се мъчим да папкаме повечко. Та месец и кусур след раждането си я прибрахме в къщи...
За съжаление в понеделник пак влизаме в болница защото имаме много лоша жълтеница която трябва да лекуват...
Единствения лекар от Св.София от който съм доволна е д-р Шумилина. Тя единствено се отнасяше внимателно, с много човечност, загриженост и разбиране към нас. А за Пирогов, където спасиха детето ми от фатален край, просто нямам думи за благодарност към лекарите...
За бъдещето и развитие не мислим още....караме я ден за ден...знаем че ще имаме усложнения, но е важно, че е жива и е с нас...а за немърливостта на лекари претендиращи за специалисти и то в областта на педиатрията и неонатологията няма какво да кажа...знам че всичко се връща...
малко дълго е ама....
иначе в събота бяхме на консултация и вече сме 3,300кг и 54 см...буквално се вижда къде и се лепят всички качени грамчета Very Happy ...в петъка сме на преглед в гастрото и ще видим дали ще ни сменят храната че в момента сме на Хумана МСТ и е ужас...тя е доста гъста и имаме много газове в момента и е голям рев..
Цитирай

София

Мнения: 998
 Доста тъжна и, уви, позната история. Мисля че, голяма част от майките пишещи тук са се сблъсквали по едно или друго време с лекарска немарливост. Но, просто те съветвам да се опиташ да не мислиш за това, а да гледаш напред.......там където всички проблеми ще са само неприятно минало Praynig Praynig Praynig
Цитирай

София

Мнения: 998
 Моята приятелка ме помоли да ти разкажа за нея. Тя е родена през 1979 година в село Аврен - Кърджали. Веднага след раждането акушерката се усъмнява, че има проблем и вика лекар от града. Откриват и киста в коремчето, оплетени тънки черва и перфорация на същите. Благодарение на опитната акушерка, не е била захранена. Сама знаеш какво би значело това. Закарали са я в Кърджали. Състоянието и е било толкова тежко, че на родителите е предложено да запишат детето като мъртво родено. Те отказват. За да спасят детето, се налага да я прекарат с хеликоптер/на онова време/ до Пловдив. Там правят операция, изрязват част от червото и отстраняват огромна киста. И пак казват, че няма шанс. За щастие, бавно е започнала да се възстановява. Имала е проблеми с храненето, наддавала е изключително бавно на тегло. Отгоре на всичка на една година са и открили страничен проблем - луксация.
Днес има две прекрасни деца, никакви проблеми с храненето, а от операцията са останали само няколко белега. Единственото, което знае за онова време е, че някаква млада лекарка в Пловдив, специализирала по онова време в Швейцария/голяма рядкост/ е настоявала пред майката да дава големи количества моркови - според нея те чистели токсините, причинени от следоперативните инфекции и антибиотиците. Но разбира се, ние не сме лекари и няма как да сме сигурни за това, даже се зачудихме - морковите по принцип запичат. Но майка и е купувала с килограми.  Приятелката ми помоли да ти предам, че стиска палци за вас. И ако с нещо може да помогне.......
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
Здравей, не познавам лично такова дете, но на моя много добра приятелка , братовчедката роди наскоро преждевременно бебето си. След първоначалната радост  се оказа че има някакъв проблем , дебелото черво е изгнило и са го оперирали. Подробности незнам, но бебето е прескочило рисковия период и се възтановява. Като се видим ще я разпитам подробно и ще ти пиша!
Цитирай

софия

Мнения: 684
привет....в петък бяхме на контролен преглед в гастрото. д-р Пантелеева остана доволна като видя нашата `дебеланка` Laughing и особено заоблените и бутчета....вече сме направо тежки 3,400 Mr. Green
неприятното само е че ни смениха храната....досега ядяхме Хумана МСТ а от петъка Алфаре /отвратително горчиво нещо/...предполагат че може да имаме алергия към белтъка на кравето мляко защото от около месец насам /няколко дена след като почнахме да ядем Хуманата/ в акото на Рая започнаха да се появяват кървави, слузести жилки които не изчезват...та сега я наливам насила с това Алфаре пък да видим дали ще се изчистят...
педиатърката ни беше казала че е възможно червата да се `чистят` още след операцията макар че д-р Пантелеева каза че не е... дано не е нещо сериозно....търсих из форумите и нета за такива изхождания със слуз и кръвчица ама не открих нищо...
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
За пореден път много се ядосах на лекарската немарливост. Сега не Ви е до това, но непременно трябва да направите нещо, да няма повече такива лекари. Как може те сами да дават заключение, при условие,че сте ги предупредили и да не поискат консултация. Просто благодаря на съдбата си, че на мен не ми се случи такова нещо. При първото ми дете една от лекарките / в гастрото/ ме  убеждаваше, че на детето нищо ми няма и напразно ме пращат за консултация в Пирогов. Слава богу, че не я послушах.

А и на гениколога му се чудя. Как може да поеме да изражда бебе, което предварително са казали, че може би има такъв проблем. Такива деца трябва да се раждат в Майчин дом, защото имат най-добрата неонатология   в това отношение и като не могат да се справят веднага викат на място консултанти.
Цитирай

v nas

Мнения: 50
Ето го и моето кошмарно раждане също в Света София.
Терминът ми беше  на 26/11/2006 и наближаваше, но нямах признаци за раждане, никакви контракции, никакви болки. Ходех в болницата през ден за запис на тоновете, но доктора (няма да му споменавам, името бях с избор на лекар)  казваше: „Още няма да раждаш! Бебето не иска да излиза, ако не родиш до 03/12/2006 на 04/12/2006 ще постъпиш в болница да предизвикаме раждането”. Дойде събота и трбваше да ходя пак за запис на тоновете, но този път вечрета, той беше  нощна смяна и ужким е по-спокойно. Доктора знаеше че по време на бременоста в 6 месец са открили на бебка подути чревни бримки, но каза няма страшно, това е въздух в червата, всичко е наред да не се притеснявам. Стана 20:00 ч. Отидох в болницата, но си взех багажа за всеки случай .Започнаха записа на тоновете, но на сестрата нещто не и харесаха тоновете на бебка  и тя започна да гледа доста страно записа и каза: „Приемаме те”. Измериха ми  кръвното, а то беше 180 на 130  и доктора се стресна и каза май няма да си нормално а секцио трбва да го свалим и ще те оперирам. Дотук добре. Дойде другия ден, оперираха ме, роди се бебка Борислава  в 08:25ч. 45см. 2,400 Оказа се, че съм била с двурогова матака и проблема е само това, че никой не я е видял че е двурогова  и бебето не е можело да расте заради двуроговата матка. Лежах  в ренимация  и към 18:00 ч. дойде шефката на детското Благова и ми казва че детето ми не е добре и че е с подути червца, трябва да я изпратят в пиртогов. При което аз се побърках, незнаех какво става, дали сънувам или е истина. Та аз дори не я бях докоснала, а те ми я взеха. Чуствах се отвратително, неможех да повярвам, че се случва това с мен, него пожелавам на никой изобщо неразбрах какво е това Майка. Мъжът ми тръгна към Пирогов да види кво става. Оказа се, че бебка е с много тънки черва и че ще има операция. Защтото храна не минава през червата и се подува корема. Денят беше неделя, и отложиха за рано сутринта на понеделник, да видят какво ще правят. При пристигането си хирурга от детска хирургия д-р Пенушлиев и направил газова клизма и най-накрая мекониума беше преминал.  Мислехме че с това всичко ще е наред....
Оперираха я на 6 ден, горкото ми детенце, какво е видяла от живота  и вече е с разрязано коремче. Видях я малко преди и след  операцията, милата ми бебка лежеше в ковьоза, беззащитна на 6 дена, оперирана не яла нищо през тези 6 дена. Направо се съсипвах като я гледах една такава мъничка и невина душичка. Но това не е всичко цялата седмица беше добре дори я захранихме с кърма, но ето че дойде деня когато отидохме да я видиме на свиждане в Пирогов доктора (много съм му благодарна на този човек че даде живот на моето дете) ни посрещна и каза че имало някакво усложнение, изпуснали вътрешните шевове и трябвало рано сутринта да я оперират. Ние гледахме като попарени, попитах, защо не са ни казали по телефона да знаеме, но било много спешно била се издула пак и се влошила. Вече не издържах имах чуството, че съм в ада. Качихме се в ренимация и я видяхме една слабичка мъничка сигурно е била 2кг., много слаба но поне вече можеше да се храни през тръбчики под операцията. Бяха и направили трепанация, след оперирания пасаж, за да може да я захранят все пак.
Така минаваха дните, със сълзи на очи и в очакване тя да се оправи всичко става бавно, а тя гладна ли гладна и плаче там вътре в ковьоза. Така минаха празниците, бяхме без детенцето ми на Бъдни Вечер. Най-лошото нещо е това, да я няма до мен. Но мина Коледа ето че и Нова Година наближи и ме извикаха да стоя при нея, да си я гледам. Тя в ковьоза, а аз до нея. Най-хубавия ми спомен е първата ми целувка с нея и първият ми допир, беше невероятно изживяване . Първата ми Нова Година с детето ми и таткото в болница, ама заедно ние 3-мата в стаята. Е това е, нямам сили да пиша повече.
Цитирай

софия

Мнения: 684
Ех Цвети  Hug Hug Hug Hug Hug Love Love Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора