Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора


Мнения: 2 654
В последно време успява просто да ме изкара извън релси.
Естествено започвам да обвинявам себе си, че съм се провалила като родител и възпитател, и се чуствам още по-зле.

Откъде идва проблема - детето всичко разбира, но въобще отказва да слуша.
Започнах с добро - обяснявам бавно, защо трябва или защо не трябва, не става.
После минах леко шляпване по ръчичката, а сега стигнах до шамарчета и крясъци.
Лошото е, че нищо не помага - мога 10 пъти да му повторя нещо и да се прави, че не чува, а когато му изнася веднага реагира.
Не е глупав, разбира дори повече отколкото се очаква за възрастта му, но защо прави така?

Винаги съм се заричала, че няма да си удрям детето, т.к това не е хубаво, заричах се, че няма да му крещя, а сега правя всичко това което отричам като възпитателни методи.
Иде ми да почна да пия успокоителни, за да не му се ядосвам толкова, но това не е решение на проблема.

На всичкото отгоре напоследък е започнал и да мрънка ужасно, за всичко което не му се изпълнява и това допълнително ме побърква.
Гледам да му изпълнявам исканията в разумни граници, но не може по цял ден да гледа детски или да се налива с кола.

И въобще не знам вече какво да правя, кои книги да изчета и как да променя ситуацията???
Явно е, че детето ми е по-буйно и по-своенравно, но не мога да го оставя да прави каквото си иска само за да има мир вкъщи.

Моля ви помагайте, защото скоро в лудница ще вляза!
Цитирай

София

Мнения: 1 229
Добре дошла в отбора  Laughing

Виж наскоро нищихме почти същото в една тема на Ваче.

Когато съм спокойна си мисля, че той вече е голямо човече и се опитва да си извоюва правата. Когато е около мен - викам и крещя и пуша нервно на балкона. Отказах се да бия - не помага.
Цитирай

София

Мнения: 998
 Laughing все едно описваш Вени на тази възраст. Сега е на 4 г. И нещата вече са под контрол. Отказах се от пердаха като възпитателно средство, защото аз го шляпам по памперса, той ми се смее. Решавах проблемите един по един - не съм търсила кардинална промяна. Защото подобно начинание изисква сили и знания, които не притежавам. Например - проблем, не си прибира играчките. Решение. Аз му ги прибрах - в боклука. Проблем - тръшка се за нещо - решение - не му обръщам внимание/доста е трудно, но е по-добре от постоянното надвикване./ Така лека - полека нещата тръгнаха надобре. Има още какво да се желае, разбира се.......
Цитирай
Скъпа Надя,както си започнала с добро така да продължаваш.Детето може да е видимо ''непослушно'',но ако използваш насилие-дори и в най лека форма детенцето и то ще започне да става грубо и ще се научи ,че за да постигне някакъв резултат това става чрез грубост.Ако продължаваш с шамарчета и крясъци ще започне и то да бие и да бъде нервно.Успокой се колкото можеш и му обяснявай само с добро ,нека се прави ,че не те слуша.След време ще имаш резултат.Търпениеи само търпение и всичко ще си дойде на мястото.Целувки и на двама ви.Сега са ти най безгрижните години,наслаждавай се на малкия палавник и да ти е жив и здрав.Търпение и с думи се възпитават по-палавичките малчугани.Успех и спокойно
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
ako ne hodi na градина -бих го пуснала веднага;има ред литература по ?са за ползите от отделянето от родителите на определен етап..
ако ходи и пак е лудница-постоянство,вслушване в детето и избиране на по-важните битки е моето спасение,съвсем не 100% успешно,но като цяло бива
търпение,
Анна
Цитирай


Мнения: 5 876
Имате криза на двегодишните. Описано е надълго и нашироко в литературата. Виж книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител", има я безплатно в нета, иначе струва пет лева.
виж и в babycenter.com за temper tantrums. Споко! И да го шляпкаш, и да не го шляпкаш, все тази откъм резултат, по-добре недей - ще се чувстваш виновна, а е безсмислено.
Не му изпълнявай никакви неразумни искания и най-вече онези, за които те изнудва с мрънкане. Изчакай лятната буря да свърши. Остави го да се наплаче, после го гушни.

Основен съвет от мен: когато не издържаш повече, помоли таткото да го поеме за малко, за да си починеш. Случвало ми се е от работа да си изкарам мъжа по-рано, понеже усещам как ще си изпусна нервите. Ако таткото не може, баби, лели, приятелка - иди и се разходи малко сама.
И виж инфо по въпроса.
Цитирай
Здравей, Надя,
и ние сме със същия проблем. Петгодишният ни син до такава степен не реагира, когато му кажем нещо, че смятах да го водим на лекар да му измерят слуховите потенциали. Междувременно попаднах на този меморандум. Чети и дишай спокойно. И остави детето намира:D. То си иска своето.

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ
 
--Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
--Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
--Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
--Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам, по какъвто начин мога.
--Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
--Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
--Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
--Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
--Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
--Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
--Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
--Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
--Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
--Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
--Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
--Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
--Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
--Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
--Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
--Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
--Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
--Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
--Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
--Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
--Не позволявайте страховете ми да предизвикват безспокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
--Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълчането не го забравяте.
--Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
--И още нещо - аз ви обичам много, моля ви, обичайте ме и вие. 


Цитирай

София

Мнения: 5 467
Ами моето е същата история. Лошото при мен е, че като се ядосам 2-3 пъти и вече набирам скорост и не мога да се спра. Почвам да крещя за всичко и ми се скапва настроението. Изнервям се и не съм "блага майка". Моето е в период, че всичко е нейно. Посочва нещо и казва "мой"! оттам натътак, посоченото нещо, трябва да й се даде непременно. Иначе следва рев, треперене от яд, тръшкане и опити да ухапе някой. Мрънкането става постоянно и направо да откачиш.
От мен също са се чували думи, че съм се провалила като майка и не мога повече да се справям.
Ако се опитам да й угодя, например иска балон за 3 лв., купувам й го, тя го взима усмихната, забелязва количка в която се пускат стотинки и започва да се клати, хвърля балона, хуква към количката и почва да реве, че иска да й я пусна. Пускам й количката, слиза в движение и иска да вземе на друго дете камиончето, като реве и крещи "мой"! Иска сок, купувам - не го пие, иска дъвка - купувам - глътва я и иска, иска.... Иска целия свят! Tired
Като сме в къщи е кротко дете, мило и сговорчиво. Изведа ли я навън, полудява... постоянно ме изнудва за какво ли не и превръща разходките ни в ад. Ръката й е все протегната нанякъде и вече я сънувам така и подскачам.
Дано отмине този период по-бързо, че е адски изнервящо.
Цитирай


Мнения: 4 806
моята дъщеря още няма две години, затова може би е малко рано, но едно мое наблюдение

в хола има един контакт, който е обезопасен. Един път (понеже е шетница), отива при него с мокра кърпа и започва да го търка. Аз подскочих и хукнах към нея ... на висок (почти истеричен глас) й обяснявам, че така не бива... А тя? Страшно й хареса мама да я гони Smile И така - няколко пъти нарочно отиваше към този контакт, аз изхвърчах, тя се смееше, което още повече ме подлудяваше. Татко й вика - вземи да е плеснеш един-два пъти. Е тогава веселбата й нямаше равна... В крайна сметка, за да спечеля тази първа битка се видях принудена да... стисна зъби и да не реагирам. Девочйето отива при контакта и хитричко ме наблюдава, как ще хукн апри нея. Да, ама не - аз не реагирам. Втори път пак така. После вече не й беше интересно. Послушно детенце е, но не се гледа лесно. И съм сигурна, че ще има много подобни предизвикателства. Също така съм сигурна, че ние можем да управляваме собствената си реакция - което е добър пример и за мъниците
Цитирай

София

Мнения: 1 680
Много е трудно, и аз съм минала през същото.
Не пляскам, рядко повишавам тон, по-скоро наказвам.
Като ти се тръшка, не му обръщай внимание или му предложи нещо друго интересно.
Не му давай кола или шоколад често - това ги прави хиперактивни и леснораздразними.
У нас има ясни правила кое е твърдо НЕ и детето не прекрачва тези граници.
Е, разбира се палав е и прави бели и постоянно ни изпитва "Дали този път ще ми мине номера newsm78"
Понеже е още малко детенцето няма да ти е лесно, пък е и в във възрастта на "ужасната трета година"
Бъди търпелива с него, той много добре знае кога те е изкарал изън равновесие.
Казвам ти в общи линии как аз се справям, не че съм успяла.
Имаше един момент в който получаваше много играчки само и само да е доволен, но той започна да иска все повече и повече. Чупи си играчките и не ги уважава. Научихме го да си пази играчките, да ги обича и да се грижи за тях и му купуваме само за празници, през останалото време ние му правим играчки от кибритени кутиики, кутия от шок.бонбони и др. подръчни. Сега даже му е по-интересно...
Цитирай

Там някъде

Мнения: 276
Наде не е само твоето дете така, това си е кризата на Двегодишните разбира се +характерови особености. Напълно те разбирам и аз имам същият хубостник вкъщи-инатлив и бесен и НЕПОКОРЕН. Едниственото спасение е пълно игнориране в такива ситуации, а ако сме навън обяснявам с категоричен и ясен тон и след това правя опит за отвличане на вниманието. Аз по принцип съм много емоционална даже бих казала леко нервна, но покрай детето вместо да истериасам се поукротих.
Не може ли по няколко часа на ден да се разделяте за да можеш да презареждаш батериите.
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Явно е от възрастта. Имам същия проблем с малкото си дете и на моменти наистина изпушвам. Снощи крещях като обезумяла, защото в комбинация с малкия ревльо имам и една по-голяма глезана, която обича да се налага и такъв дует ми спретнаха, че ми идеше да си отрежа ушите.  ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Основен съвет от мен: когато не издържаш повече, помоли таткото да го поеме за малко, за да си починеш. Случвало ми се е от работа да си изкарам мъжа по-рано, понеже усещам как ще си изпусна нервите. Ако таткото не може, баби, лели, приятелка - иди и се разходи малко сама.
И виж инфо по въпроса.
Съвета е много практичен, но в някои семейства неприложим. Аз нашия татко посмъртно не мога да го изкарам от работа, а бабите - те са друга тема.
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Надя, за съжаление не знам какво да ти кажа успокоително ... Моята щерка около 2 години започна да не чува... и сега на 3 г. става още по-своенравна. Явно трябва много такт и спокойствие. Аз напоследък хич не съм спокойна и това се отразява... Като верижна реакция се получава... Колкото повече аз крещя, толкова тя не чува.. ако съм малко по-раздразнена това я провокира да ме дразни повече. Съзнавам, че детето не е виновно, то сега опознава света, сега пробва докъде може да стигне... проблема е в нас родителите. Трябва да сме по-търпеливи, доколкото можем разбира се... Моята щерка напоследък като я плесна или като кресна пита с укор в гласа "Мамо, защо биеш?" или "Мамо, не викай!"  Shocked Shocked Shocked И аз се чувствам виновна, а не трябва, защото родителя не трябва да подтиска гнева си. Детето трябва да знае, че такива чувства са нормални както за родителя, така и за него... Разбира се всичко трябва да е умерено и справедливо. Така мисля аз... ама като гледаш при мен колко се получава... Rolling Eyes
Цитирай

софия

Мнения: 811
Имате криза на двегодишните. Описано е надълго и нашироко в литературата. Виж книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител",
 

 Peace книжката е много полезна
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора