Уж съм ветеран, а умирам от ужас...

  • 1 423
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 742
Брех да му се не види, за втори път ще ми е, но колкотно повече наближава раждането, толкова повече се плаша. направо ми прималява. една паника ме наляга, какви ли не мисли ми минават през главата- представям си как /пази Боже!/ нещо по време на операцията се обърква и бебето умира, или пък /пак пази Боже!/ аз се спатъквам... И моментално продължение на сценария- Стеди  и бебето безутешни сирачета,  бащата женен втори път щастливо /:x/, лоша мащеха, абе латино. Ще се побъркам . Сънувам какви ли не глупости. Че бебето се ражда с увреждания, че се ражда нормално, но ми го увреждат в болницата, че.... Нямат край. Направо се поболях от притеснения. А мъжа ми вика- споко, хормони са. Кви хормони бе, другите на секс ги избива от хормони, аз за какви глупости мисля. Искам да ми се иска секс, а не главата ми да бучи от ужасии. Има ли други бременеещи с подобни проблеми? Или да ходя да ме прегледа веселия доктор  #Silly

# 1
  • Мнения: 5 391
Хммм, доста време имаш до срещата с бебенцето, така че е хубаво да се успокоиш и да гледаш по-ведро на ситуацията.Наистина вероятно всичко това се дължи на хормони, и на мен сега като кърмачка ми минават какви ли не ужасии през главата, но се мъча да не се загнездват и да се радвам на мъника.Желая ти леко доизносване, спокойствие и едно лесно и бързо раждане на здраво бебче Hug

# 2
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 377
Ами то си е нормално на жената да й минават шантави мисли през главата ... Sick
Намери си нещо да ти пренасочва съзнанието - срещи с приятелки, книги, някаква работа - има още време да си бременееш, а така наистина ще изкукаш Mr. Green - не ми се връзвай ...
Може би не си достатъчно ангажирана - на мен само това ми помага да си отвлека вниманието от черни мисли ...

# 3
  • Мнения: 742
ангажименти бол- Стеди си иска 100% отдаване, влязохме в нова къща и още оправям натурии, ходя на работа, въртя домакинство, вися във форума Grinning ,  обаче страхът си се страх... Хем чета, знам че е нормално да се притеснявам, но ми се струва че притесненията ми са по-натрапчиви от нормалното... Чак да сънувам и да се събуждам от ужас?!

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 377
не ми звучи приятно ... Sick
А има ли конкретна причина за тези мисли ... newsm78

# 5
  • Мнения: 5 391
Да не би пък подсъзнателно да те плаши бургаската болница? Wink

# 6
  • Мнения: 742
Причина- не мога да я локализирам.
Бургаската болница- плаши ме , верно. Преди четири три години раждах- не беше много зле, но сега като чета форумските мами, се чудя какво ще заваря като дойде ред... Но чак толкова не ме плаши, все ще изтърпя няколко дни.
От смъртта или от непоправимото  ме е страх... Не знам дали го обясних правилно. При първото раждане нямах подобни мисли, тогава си бременеех безметежно и щастливо, сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.

# 7
  • Мнения: 5 391
... сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.
Вероятно на това се дължи, и аз отдавам повечето си страхове на повечето информация Peace

# 8
  • Мнения: 8 917
... сега дали заради повечето инфо, знам повече и има повече неща, за които да се притеснявам.
Вероятно на това се дължи, и аз отдавам повечето си страхове на повечето информация Peace
Затова спри да четеш подобна информация, влизай тук само за веселите теми, гледай по-ведро и се успокой. Всичко ще мине гладко и съвсем скоро ще си гушнеш едно малко нежно сладко създание  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 202
Погледни само ангелчето което имаш и си помисли,че още едно ще имаш след известно време и се надявам да забравиш за тревогите.

# 10
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 377
Има такъв един синдром - имам прятелка, медик, която като учеха за разни болести все си намираше симптоми за някоят от тях -  ooooh!
Това е нещо подобно - четеш за нещо / например здравословен проблем / и започваш да го пречупваш през собственото си съзнание, да го свързваш със себе си ...
Аз не съм професионалист, просто разсъждавам - причината ще я намериш в себе си, аз напипвам на тъмно ... newsm78
А на преглед какво ти казват? Как е бебчето? Hug

# 11
  • Мнения: 5 391
Има такъв един синдром - имам прятелка, медик, която като учеха за разни болести все си намираше симптоми за някоят от тях -  ooooh!

Вероятно говориш за хипохондрията Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 3 421
 Аз вече избягвам да чета в здравният форум - кой от каквото се оплаче и аз си намирам симптомите в мен или при децата(което е още по-ужасно). Многото информация за мен си е и плюс, но и минус в определен момент.
 Спри малко да четеш за раждане, болници, проблеми и т.н.
 Намери си повече занимания на вън. Времето вече е хубаво и излизайте, мисли за нещо приятно.
  Второто раждане ще е по-бързо от първото, ти ще си по-подготвена и всичко ще е наред Simple Smile

 Имам една приятелка - по-същият начин се притесняваше повече за второто раждане от колкото за първото. Беше направо психясала - всяка вечер и звънях да я успокоявам, а една вечер мъжа й ни се обади да излезем, че го побърквала, а аз съм й "влияела" добре Grinning.
 Роди за 2 часа нормално, живо и здраво бебе.

# 13
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 226
Същото го преживях преди 6 месеца повярвай ми докато родих да видя че всичко е наред се бях поболяла от претиснение. Сега гледам по друг начин на нещата ама нали при мен всичко свърши.Исками се да ти кажа споко и ......... ама знам че няма да ти олекне ..... а и при второ раждане е нормално да те е повече страх та нали вече знаеш какво те чака .Най много ме беше страх какво ще се случи с по голямото ми момченце ако нещо се случи с мен ...
Всичко ще бъде наред усмихни се и целуни детенцето си може и да ти олекне.

# 14
  • Мнения: 742
бебето е шест Peace, пу-пу,  и каката е ОК.. Между другото, Слънцето е права- обикновено страховете ми се засилват когато попадна на инфо за някоя ужасия, моментално  в главата ми се прожектира филм на тема "това може и на мен да ми се случи"... Оф, не ща да съм хипохондричка, че имам край себе си една такава роднина, много отвратно. Тя и на себе си, и на другите диагнози поставя и акъл за лечение дава. Не ща да стана такова чудо.
Всъщност тези ми настроения започнаха сравнително отскоро, откакто бебето почна да шава в корема ми. Дано да ме отпусне нервата, че още три месеца, верно ще изкукам.

# 15
  • Мнения: 742
..... а и при второ раждане е нормално да те е повече страх та нали вече знаеш какво те чака .Най много ме беше страх какво ще се случи с по голямото ми момченце ако нещо се случи с мен ...

Болката не ме плаши, изтърпява се.. ей това ми е най-големия ужас.

# 16
  • Мнения: 1 860
 Ако аз четях в този форум докато бях бременна, сигурна съм че лошите мисли щяха да са най-малкото зло. Не ме разбирай погрешно, но прекалената информираност и всички ужасии които се пишат тук са способни да размътят съзнанието не само на бременелка, но и на пълен темерут. Най-големия ми страх през бременноста беше, да не се роди грозно бебе (пуста суетност) и да не родя преждевременно. С второто малко не се справих, защото родих 4 седмици по-рано, но бебо беше много по-хубав отколкото можех да си представя, а от това че се роди по-рано и малко недоносен не сме изживяли трагедия. Изписаха ни на третия ден (Габи тежеше 2.160  #Crazy), а аз си го гледам и сега тези "2 пакетчета кайма", се катерят по мебели, легла, по главата на мама и т.н. И в развитието много връсници негови могат да му дишат праха.
 Горе главата и във форума избирай за четене само темите с този знак  Grinning
  bouquet

# 17
  • Мнения: 1 860
..... а и при второ раждане е нормално да те е повече страх та нали вече знаеш какво те чака .Най много ме беше страх какво ще се случи с по голямото ми момченце ако нещо се случи с мен ...

Болката не ме плаши, изтърпява се.. ей това ми е най-големия ужас.
Хайде и ти сега таткото ще пише в "самотния" форум и ще има много любов и подкрепа. Hug

Извинявай ако шегата не е умесна не мога да преценя доколко си разстроена, а малко хумор даже и черен няма да ти се отрази много зле. Heart Eyes

# 18
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 377
Аз не исках да казвам, че си хипохондричка  Embarassed
Просто си станала по-чувствителна на разни теми. Разсейвай се с обикновени, ежедневни неща и се радвай на бъдещата перспектива - още едно бебче сладко.  Hug

# 19
  • Мнения: 46 504
Не знам какво да ти кажа, аз имам същите мисли и без да се бременна, а като забременея, не ми се мисли  Confused

# 20
  • София
  • Мнения: 688
Аз пък не съм ветеран и пак умирам от ужас. Е, може би вече не толкова, но като се замислих, точно около петия месец ме тресяха подобни мисли. А като пусна ТВ-то, все на някакви такива филми попадах, гадост  Mr. Green.
Но тогава ходех и на курс за бъдещи мами, много приятен и с гимнастика, не знам как, но ми подейства позитивно. Не че съм забравила тия мисли, но ги "изключих". Сега съм в деветия месец и повече се притеснявам дали ще свършим с ремонта и подготовката, отколкото за това. Така че мисля, че са прави мамите да си намериш нещо странично и позитивно, различно от нещата, които ежедневно правиш - за откъсване.
Късмет   bouquet

# 21
  • Мнения: 2 241
Аз също съм ветеран, както се вижда, но определено се притеснявам повече, отколкото първия път.

Тогава си изкарах бременността като песен, в блажено неведение, не съм мислила какво може да се обърка, каква трагедия да се случи. За бога, дори не бях чувала за missed abortion, за осукана пъпна връв, за отлепена плацента и т.н.

Сега съм още в началото и въпреки това вече се притеснявам, все се вглеждам, вслушвам в тялото си, все се чудя дали всичко е наред, както беше след последния ехограф... Дано съвсем не се побъркам от тревоги до края на бременността.

Определено прекалената информираност не допринася за спокойствието ни, съгласна съм. Не мисля, че има нещо общо с хипохондрията това състояние обаче - просто сега сме по-наясно какво би могло да се случи и се страхуваме.

Опитай се да мислиш позитивно и се развличай с други неща, така мисля и аз да направя. Simple Smile

# 22
  • София
  • Мнения: 39 754
Повечето от нас имат подобни мисли... стига обаче да не се стигне до параноя.

# 23
  • Мнения: 3 760
Хормоните те друсат! Просто не мисли за такива неща. нито пък за други свързани с негативни емоции! Като бременни ни минават какви ли не гадорийски мисли през главите. Не трябва да се оставяш и да "развиваш сценария"!
Я по-ведро!  Laughing   bouquet   bouquet

# 24
  • Мнения: 1 866
Аз също се притеснявам този път повече от първия. Като се сетя с дъщеря ми хич не ме беше страх от раждането, а сега потрепервам. Знам, че ще раждам със секцио като първия път, при същия лекар, на който имам пълно доверие, в същата болница, в която условията са перфектни, но все пак ме е шубе и това е. Но гледам да не мисля за това. Дори не си позволявам. И за кошмарите дето ги сънувам даже не говоря, просто гледам да ги забравя. От време на време само за да отпусна парата споделям с мъжа ми, казвам му, че ме е страх и искам да е до мен, той ме успокоява за 100-тен път и така...

# 25
  • Мнения: 7 474
Много четеш във форума! Той помага, но и психясва много  ooooh!
Освен това знаеш какво те чака, нормално е да си притеснена , аз си мислех същите работи, дано не се случват де Praynig

# 26
Първият път ме беше страх, защото не знаех какво е, вторият път защото знаех. Обаче наистина вторият път е по-лесно и като че ли имаш по-голям контрол над това, което се случва. Те даже и лекарите, като кажеш че не си първескиня, като че ли по спокойно я дават.
Дано всичко да е наред и да си имаш още едно слънчице.

# 27
  • През девет земи в десета
  • Мнения: 2 001
Миличка,май всички сме така,а на мене даже ми е за трети път и с другите ми две деца всичко си е наред,вече са на 11 и 15 години,но тогава изобщо не съм си мислила такива работи сега обаче нещо се сбърках.И кошмари сънувам и глупости мисля денонощно,а с беба на узи-то жсичко си е ОК.Знаеш ли скоро лежах в болница за задържане,а там разни бесни наркоманки си раждат съвсем нормални бебета,изобщо не се притесняват като нас и дори се отказват от тях.Май спасението е изобщо да не мислиме по въпроса newsm78и нещата ще си дойдат по местата когато му дойде времето Hug

# 28
  • Мнения: 742
Благодаря на всички за включването, поуспокоих се като видях, че има и други с подобни притеснения. Олекна ми малко, благодаря. ще гледам да намаля оборотите и спирам да влизам в теми с опасни заглавия  Grinning

 Laughing п.п. снощи си говорим с мъжа ми и той ми вика : Абе я стига си мислила глупости, ми дай да доизкусурим бебето... Laughing та така, от снощи бъдещото бебе е с една идея по-красиво, пък аз с малко поизравнето хормонално рН / и съответно, по-кротка/ Laughing

# 29
  • Мнения: 5 391


 Laughing п.п. снощи си говорим с мъжа ми и той ми вика : Абе я стига си мислила глупости, ми дай да доизкусурим бебето... Laughing та така, от снощи бъдещото бебе е с една идея по-красиво, пък аз с малко поизравнето хормонално рН / и съответно, по-кротка/ Laughing
Laughingбравос, беше ми неудобно да ти дам съвет да пробваш с този лек, добре че мъжа ти се е присетил Laughing

# 30
  • Мнения: 4 621
Всички ни е било страх. Аз също към края на бремеността сънувах ужасни неща, а като четях в нета за случаи завършели с неприятен край просто подлудявах   #Crazy #Crazy #Crazy
Старай се да мислиш позитивно и за хубави неща. Повтаряй си, че всичко ще бъде наред и ще бъде прекрасно Grinning Grinning Grinning.

# 31
  • Варна
  • Мнения: 3 359
И аз се чувствам по подобен начин. И като ви чета се успокоявам, че не съм само аз така. Наистина като, че ли по-голямата информираност какво може да ни се случи се отразява на психиката ни. Първия път като не знаех нищо си изкарах много "безметежна" бременност, сега само нещо да ме заболи и почвам да си въобразявам какво ли не. Добре ,че ви чета тук и се успокоявам, че много от случващото ми се е нормално.

Общи условия

Активация на акаунт