Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора
Преди време попаднах на едно много хубаво стихотворение, но явно не съм го сейвнала и сега много ми се иска да го открия пак. Лошото е, че не си спомням никакви ключови думи, за да пусна тръсачка. Най-общо ставаше дума за това как докато детето е малко, майката все има някакви задачи и все му казва да почака малко, а в края тя е вече възрастна и свободна от ангажименти, то не е при нея и тя копнее за тези моменти на близост, които е пропуснала в забързания делник. Ако се сещате, моля ви дайте ми линк  Praynig
Цитирай

Sofia

Мнения: 289
Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig


ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
Цитирай

София

Мнения: 1 492
Тук ли е бил пускан линка за стихотворението? Да се пробвам с търсачката.
Цитирай
Vesseto благодаря ти. Наистина е хубаво е. но не е това, което търся.
Камелия, не си спомням честно казано, но по-скоро е от тук, защото кисна най-вече във форума и рядко имам време за други сайтове
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 640
Сещам се, че съм чела едно стихотворение на такава тематика  в една от тетрадките за стихове, които майка ми си е водила някога. Но на кого е, как се казва, не се сещам. А може и да бъркам и да не е от там. Но имаше ли от стиха нещо от рода на (не мога да цитирам, но приблизително)  : Как искам(сега) да мога да отвърна на всяко твое 'Мамо, моля!'  ?
Цитирай
Svetla, благодаря за подсешането намерих го newsm44:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Цитирай
А докато го търсех, намерих още едно, което също ще ви хареса:
Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…


Цитирай
Благодаря, че ги намери! Peace
Цитирай

София

Мнения: 699
Уф... почти се разревах....  Embarassed
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Страхотни стихове са и трите, ето още два мои любими, които съм публикувала тук и друг път, но може все пак да не ги знаете...  bouquet

Ранно
           
Малката ми,
как ти расте човчицата и жълтото й се размива
в цвят извън моята цветова гама.
Как ти отесняват сандалките
и порасналият ти палец
скоро ще сочи посока, която аз не съм ти избрала.
Куклите ще забравяш да целуваш -
пластмасовите им устни няма вече да са ти достатъчни.
Палавите ти опити да ме разсмееш
вече никога няма да са така естествени.

От носталгичното ми пране
вятърът отвява бебешкия ти аромат,
но гънките му се подават
лицата ни, моментите, гримасите,
подобно листи от семейния албум,
забравен върху масата на двора,
когато приближава буря.


На моя син

Мъничък мой,
аз виждам твойта свобода в очите ти,
и твоя неизминат път и твоята съдба,
разстелени пред теб.
И ти си толкова различен и голям,
там някъде напред във времето,
а твойте първи стъпки, бяха в моето сърце,
и твоя дълъг път започна в мен.
Сега върви, бъди свободен, силен и добър
Мъничък мой, мое обичано дете.
Цитирай

в блока на борците

Мнения: 442
Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig


ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
........................................
ето това стихотворение го търся от години. още докато бях бременна с първото ми дете, го бях чула в предаването на бате енчо и ревах като магаре. ето, сега пак... оттогава още го търся. не знам защо, винаги съм си мислила, че е на леда милева и съм преровила всичките й попаднали ми стихосбирки. всъщност, на кого е? знае ли някой?
весето с,   bouquet
Цитирай

най-шареното място

Мнения: 7 781
прекрасни стихотворения!
Цитирай

София

Мнения: 699
Айде нещо и от мен, стихотворението е на Камелия Кондова.


На Самуил

Утре, като дойде някоя напета —
с две глави над мене, два пъти по-млада...
Като ми открадне със очи момчето
и като запукат двамата на кладата...
Няма да го бъде! С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде! Да ме чуеш, сине.
Нали знам, жените сме невярно племе.
Тайните си мисли надълбоко крием.
Ти ще й напишеш някоя поема —
тя ще се засмее. И ще те затрие.
Тъй ще му говоря, само да порасне.
Само да започне сутрин да се бръсне.
А сега играят с Лидия във яслите —
и им се усмихвам. Вместо да се пръсна.

---------------------------------------------------
Цитирай

Paris

Мнения: 1 712
Страхотни стихотворения! Хубаво си поревах!!!
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Стихотворението "ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ" мисля, че е на Станка Пенчева ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора