Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 93 отговора

Варна до морето

Мнения: 2 655
За два дни, две момичета ме попитаха на л.с. какво да правят, ако им им се случи...
МОЛЯ, тук всички които имат опит и са минали по този транлив път да разкажат историите си.
После можем да коментираме как да се риагира в конкретна ситуация, за да сме си полезни.

Мисля, че темата е необходима. Thinking
Цитирай

в друг град

Мнения: 312
обикновено никой не говори за това, пела. обикновено потърпевшите си траят и непрекъснато се блъскат в мебелите вкъщи, от които им остават синини... и обикновено се чувстват зле, неудобно, виновни за това, което им се случва. и отричат когато ги попиташ.
момичета, домашното насилие не е само чисто физическия побой а и психическия тормоз. не мислете, че сте си го изпросили или заслужили по някакъв начин. вината не е във вас.
в никакъв случай не мълчете и не прикривайте насилието! ако това ви се случи или вече ви се е случвало, кажете на някого - приятел, близък, лекар, адвокат, полицай, без значение. защото ако не кажете на никого, рискувате насилието да се превърне в ежедневие за вас и да попаднете в един порочен кръг, от който много трудно ще се измъкнете. ще лъжете себе си и околните, че всичко е наред, а околните ще лъжат вас, че ви вярват, че всичко е наред.
Цитирай

Sofia

Мнения: 823
Да не говорим за психическото увреждане,което със сигурност ще настъпи при децата свидетели на подобни изрудщини.Определено темата е необходима и дано майчета живеещи с такова насилие ,добият повече сила и смелост и с помоща на близки и познати да преодолеят страха си и вземат решение,което ще им отреди по-щастлив и пълноценен живот.Не ви е родила майка ви,за да сте нечия боксова круша.
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
обикновено никой не говори за това ...
Да така е, но след като са се "престрашили" да ми пишат на л.с. ще споделят и тук.
Аз не искам да пишат с никове, всеки може да влезе и разкаже анонимно.
А ние да направим дискусия, аз лично ще следа темата.


"Споделената болка е на половина болка"
Цитирай

в друг град

Мнения: 312
дано го направят!
темата ще следя и аз - бих могла да бъда полезна.
Цитирай
Умишлено пиша анонимно, въпреки че може и да ме разпознаете (имам си познати тук, които ми знаят историята), а и стилът на писане все пак е познат, но нищо.

При мен имаше психически тормоз най-вече. Започна още през бременността, когато при някоя разправия ми обясняваше как ще ми отнеме все още нероденото ни дете и няма да го видя. Карахме се най-вече за купуването на кола (аз бях против, защото мисля, че човек трябва да се простира според чергата си), която все пак взехме и се оказа боклук. След като се роди дечко уж всичко бе наред до момента, в който не реших да започна отново работа тъй като с едно майчинство и заплатата му нямаше да можем да живеем нормално, че и бензин да наливаме. Започнах работа когато ми изтекоха болничните и тогава пак имаше скандали, а аз си скъсвах задника буквално и правех какви ли не трикове за да работя и да продължа да си кърмя бебето...

След известно време смених работата с по-хубава, но забременях отново и реших да го махна (имах и мед. показания за това). Вечерта преди аборта се скарахме жестоко пак. Причината бе, че не е до мен в момент, в който ми бе нужен, беше ме страх, а той отишъл да пие бира с приятели. В яда си реши да си заминава, счупи стъклата на балконската врата с ръка, потроши телефона, когато се опитвах да се обадя на родителите му да си озаптят сина.... Е, дойдоха и всичко приключи.

В последствие се появи и ревност, защото на новото място си намерих приятели и имах поводи да излизам чат-пат. И при едно закъснение от 1 час след работа бях наречена "лоша майка", боклук и т.н. Скарахме се, пак тръгна да си ходи (искаше да кара бесен и пил, а мен ме беше страх че ще се пребие) и почти се сбихме. Даже така ме блъсна на земята че ме посини Sad. Тогава ми преля чашата и останах с него само заради детето. Не зная защо си мислех, че ще го вземе и никога повече няма да видя личицето му. А злобата в лицето на мъжа ми, която видях тогава беше безгранична. Не зная що за човек може да изрече думите "В затвора, ако трябва ще те вкарам, но няма да бъдеш с детето!".

След няколко месеца една вечер ми каза, че ще ни напусне и аз му казах ОК, напусни, но той остана. Мина още малко време и една вечер аз просто му казах, че искам да си тръгне. Тръгна си и се върна, остана у нас 1-2 седмици и ми отрови живота през това време. Но накрая все пак си тръгна.

Та така..... Минах през етапа в който си мислех, че съм си го изпросила и че си го заслужавам, че аз съм виновна за всичко което се случва в семейството ми. Сега си давам сметка, че единствената ми вина че, че търпях нещо, което не е трябвало да ми се случва изобщо. Позволих му да ми се качи на главата а не биваше.

Най-важното е да се говори за тези неща и да се споделя. Така винаги ще се намери някой, който да помогне. Единственото, което мога да кажа на момичетата подложени на какъвто и да е тормоз е говорете и споделяйте.
Цитирай

Popovo

Мнения: 571
Няма да пиша анонимно, защото това за мен вече е минало. Минах през фазите на самообвиняване, срам и т.н. При мен беше по-скоро психически тормоз, макар че ме е удрял и ми се налагаше да прикривам синината. Вечери в които се прибирам от работа и той започва с въпроси къде беше ма, с кого беше, ти ходиш с някой да се е..., бяха ежедневие при нас. Ако не съм изчистила вкъщи или няма наготвено, за него причината беше, че аз съм била с любовник и не съм имала време, а не че съм била уморена след 12 часовата смяна, която съм изкарала.А в същото това време, той излизаше с колеги, прибираше се през ноща пиян до козирката и се започваше отново, имаше си и любовница цяла година. Вече 4 г. не живеем заедно, детето си е при мен, вижда баща си 1-2 годишно. Имам човек до себе си, който не е идеален, но ме обича такава каквато съм, детето ми също. Мисля, че съм успяла да забравя лошото в миналото и се опитавам да живея живота си нормално.
Мили жени, които имате звяр в къщи, не търпете а бягайте от там. Не вие сте виновни за неговите комплекси, които той избива чрез насилие. Говорете за това, търсете помощ винаги има кой да подаде ръка.
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Комплекси!!!
Точно това избиват мъжете като се държат по този начин. Когато видят, че имат до себе си жена, която успява във всичко, с което се захване, немогат да преживеят факата, че тя е по-добра от тях. А ако изкарва и повече пари...
Аз също изпърпях доста психически тормоз по време на бременността си и малко след това, даже като лежах в родилното на системи след раждането пак ми се поставяха ултиматоми. И аз търпя, защото го обичам! ooooh!
Между другото и един шамар отнесох в един от скандалите, след което последваха хиляди извинения и обяснения в любов, а точно след един месец - нов скандал първо с мен, след няколко дни с цялото ми семейство и това вече беше Краят!
Сега като се замисля какво съм изтърпяла сама се чудя на себе си, как съм издържала?
Момичета, не търпете такова отношение и не се надявайте на промяна, това е въпрос на възпитание!
Споделете с близките си, те ще застанат зад вас!
Надявам се с тази тема наистина да помогнем на тези, които все още се притесняват да признаят, че имат такъв проблем.   bouquet
Цитирай
Пиша анонимна, защото още незнам какво да правя. Като ви гледам как се справяте просто ви се възхищавам. И аз бяха такава самоуверена преди 8 год. Женена съм от 8 г. От тогава всеки ден ме смазват / с приказки и обиди. Но понякога започвам да мисля че психическият тормоз е по лош и от физическият. Смятам че съм добра домакиня и майка. Поне така казват и другите хора. Но ТОЙ е все недоволен от нещо. Ако нешо не е изпрано, защо не е, и ако е изпрано, защо е. И аз и детето потръпваме когато чуем входната врата да се отваря и той да се прибира от работа. Печеля  щогоде добре, грижа се за цялото домакинство. Цялата прехрана на семейството е на мой гръб. ТОЙ плаща само сметки и „други”, а има свой бизнес и печели добре. Както навсякъде парите нестигат. Поискам ли му пари за храна, започва да крещи, няма да ви казвам каква ме нарича. Предпочитам да взема пари назаем за да напазарувам храна, отколкото да изтърпя обидите му. А те са всекидневно. От известно време ми обяснява, че иска да си намери друга жена. Като му кажа да се разделим той се дърпа, не бил готов, не бил решил и т.н.А на дтетето обръща внимание само когато той е на кеф.   Като се прибере в къщи даже не отива да го види / а като го види след 10 мин. Започва да се кара и да прави забележки/, сяда да се нахрани и след това си почива или излиза. Той има право на личен живот а аз не. Според него само той е изморен и има работа, а аз не. Преди се опитвах, да му кажа че не е прав, с времето разбрах, че стената по -  би се трогнала. И така вече 8 г. Търпя и стискам зъби заради детето , за да има семейство, но като я виждам как ме гледа като плача и сърцето ми се свива още толкова. Това дете не заслужава това /Тя е едно ангелче/.
Незнам дали ще се справя сама /имам впредвид финансово/ имначе и сега съм сама на 99 %.
Все пак наем на жилище, грижа за мен и детето и т.н. А няма на кой да разчитам. Знам че ще трябва да се справя, ако не заради мен / независимо че съм на 35г се чувствам като на 70/, то заради това дете /то не е виновно за нищо. Сигурно ви се струва много объркано, но така е и в главата ми. Щувствам някакво облекчение че все пак събрах сили да пиша. Незнам защо, но ви чувствам адски близки.....
Цитирай


Мнения: 2 564
gostenka, много ми стана тъжно от твоя постинг Sad Но това, че си писала тук, е много добър знак! Желая ти смелост и късмет, за да се спасиш от тази ситуация на всяка цена!

А за детето ти гарантирам, че е хиляди пъти по-важно да живее спокойно и усмихнато, вместо в постоянен стрес и с вечно притеснена майка до себе си. Имам приятелка, родителите й са се развели, когато е била 3 клас. Тя ми е казвала, че най-страшните й спомени са от скандалите и натегнатите отношения на техните и че след развода не могла да повярва колко спокойно си заживели с майка й и сестра й. А дали ще се справиш финансово - ами ти и сега се справяш финансово сама! Дано събереш смелост, дано! Стискам палци!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Пиша без да чета чуждите мнения, но нямам време...

В БГ вече има закон за защита от домашното насилие и той действа. По принцип не работя в тази сфера, но го приех като лично предизвикателство - в момента съм с трето такова дело.

Момичета преживели насилие или преживяващи такова - не се страхувайте, не се срамувайте - викайте полиция при най-малкия повод, при най-малката заплаха. Всяко повикване се регистрира и макар че ви се вижда, че полицията нищо не прави, всеки ваш сигнал е във ваша полза, когато един ден решите да съдите насилника.  Peace
Цитирай

в друг град

Мнения: 312
Пиша анонимна, защото още незнам какво да правя...

напротив - вече знаеш какво трябва да направиш. и куража си го събрала. остава багажа... никой не е казал, че е лесно, но няма несправила се. бъди смела!
имаш дете - осигури му спокойствие, за да расте усмихнато и да се развива нормално.
Цитирай


Мнения: 714
Здравейте мили мами,
тъй като се считам за бивш класически случай на домашно насилие, за щастие с щастлив край, ще постна нещичко от мен. Не се крия изобщо, напротив, ако мога да помогна с моята история или по-точно с развръзката й, ще се радвам.
Тъй като вече съм писала разни постинги по подобни теми тук във форума, си позволявам да  копна директно една част от тях, че иначе няма свършване, роман мога да напиша, извинете ме за това. Съжалявам, че е разпокъсано.

....... Асоциация "Анимус" и Фондация "Български Джендър Изследвания" ми спасиха живота. Казвам го с ръка на сърцето и с огромна благодарност , че детето ми не остана сираче и аз сега се радвам на живот, който не бих имала преди.
Накратко побоища, унижения и простотии, аз просто за да оцелея избягах от къщи с две дрешки и детето. Изрода дойде в дома на родителите ми и след едно бойно поле, което се разигра там отнесе врещящото дете като вещ, а аз останах на земята с комоцио.
Позвъних на горещата телефонна линия на Анимус, бях го виждала по спирките и по превозните средства. Приятен женски глас ме държа на телефона може би час, успокоявайки ме. Насрочиха ми час при специалист. Посещавах психотерапевтката им до близо 1 година. По тяхно настояване. Напълно безплатно. Преодоляване на посттравматичен стрес, който ми съсипваше живота и ме тласкаше към депресии и самоубийствени мисли.
Фондация "Български Джендър Изследвания" има програма за юридическа помощ на жени, пострадали от насилие. Помогнаха ми и с бракоразводния процес, и с преписките в МВР и прокуратурата, а те не бяха малко, вярвайте ми.

Впоследствие бях интервюирана няколко пъти за Канал 1 за няколко вестника и излезе и обширна статия за мен в списание "Ева", може някой да си спомня. Казва се "Да мълчиш, докато те бият, за да не те бият повече". На практика бях първата, която се осмели да застане с открито лице пред медиите и да заяви, да, аз бях жертва на домашно насилие, физическо и психическо, казвам се Валентина, случи ми се това и това, аз считам че е нечовешко, унизително и срамно такова нещо да съществува в обществото!
..... вярно е, че насилникът ходи по петите на жертвата и й диша във врата. Ми помислете само, как така ще остави сладката хапка, върху кого ще може да си излива изродските страсти??? Трудно е една жертва да се отскубне. Често се получава така, че в момента, когато на жертвата й писва след поредния побой и си взима нещата, насилникът почва мър мър като коте и обещава, и сваля звезди от небето, прави подаръци даже ..... Даже има мир и покой вкъщи за по седмица може би. Често на жертвата се вменява чувство на вина, че тя е предизвикала с лошотията си иначе така доброто мъжле, че тя е лоша и затова той на лошото с лошо. Аз се считам за що-годе интелигентен човек, а ми трябваше доста време за да осъзная, че не съм аз причината за изродското му поведение, той си е просто такъв. Една неизмита чиния в мивката може да бъде добър повод за суперпобой например. Или 5 минути закъснение на връщане от работа, защото автобусът е закъснял. В болния си мозък си урода вече е видял 10 любовници ... Поводи винаги има. Той ме караше да се чувствам абсолютно нищожество, смачкваше ме отвсякъде. Не смеех от дълго време да слагам грим, той проверяваше бельото ми преди да изляза на работа (да не би да сложа нещо различно от бабешки гащи ... ). Ще кажете, поне ме е пускал да ходя на работа. Ми да, преглъщаше го "горкия", защото с моята голяма заплата си даваше сметка, че го хранех. Не искам да описвам на какви още унижения съм била подлагана. Не, че ми е мъчно да говоря за тези неща, а защото е срамно, че такива изроди още съществуват. Най-лошото е, че в началото на връзката не дават признаци, че са такива.
За мен отделянето от този "човек" беше станало въпрос на живот и смърт. Аз разбирах, че трябва на всяка цена да избягам. Иначе щях да свърша хвърлена от 6-тия етаж, сигурна съм, и направо го виждах вече да казва със сълзи на очи, тя бедната, не си беше добре и преди, малко хахо си падаше, ревлива, нестабилна .....
Не искам да разказвам как успях да избягам, той беше излязъл за малко. Дофуча при родителите ми и сценария вече го разказах в предния си постинг.
Остави ме утрепана, контузена и без дете. Оказа се, че никаква сила не може да ми върне детето. Полицията, прокуратурата, СДВР, ДНСП и МВР (забележете, пред вратите на тия инстанции съм висяла с дни) си измиваха ръцете с районния съд, който докато не постановял упражняването на родителските права, нищо не можело да се направи. Аз съм икономист по образование, наложи се да стана и адвокат, за да си защитавам правата. В ходенията си по мъките от врата на врата се натъкнах на невероятна простотия, бездушие и некомпетентност от страна на администрацията.
Някоя от мамите ме попита как съм успяла да си взема детето..... Изрода го криеше, беше го пратил в едно от софийските села да го гледа някаква изродка, дето няма нищо общо нито с детето, нито с мен. Платих, за да открия коя е. Ходих в прокуратурата да подам жалба срещу нея за отвличане и задържане на чуждо малолетно дете. Познайте какво направи прокурора? НИЩЩЩЩЩО. Браво, господин прокурор!
След една година ходене по мъките разбрах, че е безмислено да се има доверие на т.нар. "органи". Реших, че ако някой ще ми върне детето, това ще бъда АЗ. Не искам да казвам какво е една година, прекарана далеч от детето ми. Върнах си го с едни здравички момчета, просто отидохме в детската градина (изрода беше вече сменил изродката от божурище с детска градина, казвайки, че майката на детето е проститутка и няма работа в градината) и аз го взех. Детето беше шокирано, че ме вижда, "баща" му казал, че съм била умряла.
Отидохме в дома на родителите ми и аз само чаках изрода да се усети и да дофучи веднага. Дойде със скоростта на светлината, започна да заплашва с какво ли не. Наложи се да бъде "успокоен" с изваждане от обувките и две три топли думи. За първи път го видях толкова изплашен.
Повярвайте момичета, оттогава той разбра, че не може повече да ме тормози!!!! Оттогава кракът му не е стъпил в радиус от 1 км от нашия квартал!
Като равносметка ще ви кажа, че разводът ми трая 3 години. Районната съдийка (млада жена) въпреки сума ти медицински свидетелства за побой, които бях представила, определи "таткото" като добър родител, и освен че присъди детето на мен, му даде разширен режим на свиждане!



Цитирай

софия

Мнения: 811
ми аз съм едната дето пита Пела какво да прави ако се стигне до физическо насилие
психическия тормоз си го има -ти си проста,грозна,за нищо не ставаш,нервираш ме...
обаче вече има и три шамара и то пред детето,обаче ако ме набие-няма да позволя да има втори път-затова питах Пела какво се прави,нямаме брак,детето е припознато
защо не се разделим?ами не съм готова,освен това съм финансово зависима-живеем на квартира,заплатата ми е колкото наема ни,неговата 3-4 пъти по-голяма
та всъщност не зная коя съм,какво искам-много зле се чувствам
ходя на консултации при психолог
възхищавам  ви се!  bouquet
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
 Като равносметка ще ви кажа, че разводът ми трая 3 години. Районната съдийка (млада жена) въпреки сума ти медицински свидетелства за побой, които бях представила, определи "таткото" като добър родител, и освен че присъди детето на мен, му даде разширен режим на свиждане!

Про4етох го цялото donna al volante 
 
Тръпки ме побиха Shocked.Немога да повярвам 4е има такива изроди и 4е държавата ни е на тоя хал.Ами да ни разрешат да носим оръжие официално за да ги избиваме тия изроди #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 93 отговора