Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 7 юни 2006, 15:27 ч.
  • Преглеждания  2 339  Мнения  16  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 42
Здравейте!Имам един въпрос който може да ви се стори доста глупав,но за мен е важно.В живота си съм била наранявана много пъти от мъжете(психически),и сега разбирам че съм си създала някаква предпазна стена, която ме предпазва от повторно нараняване,поне доскоро така си мислех.Но най-странното в случая е че немога да призная какво изпитвам.А това което чувствам е нещо много хубаво.
Ако има някой който да ме разбира или има желание да ми даде съвет,ще му бъда благодарна.

Реклама
# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 047
  Защо бързаш? Остави той да си признае .  Grinning

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 823
Предполагам,че това което си преживяла,те кара да се чувстваш така.Ако попаднеш на точния човек,този който ще ти даде някаква сигурност и спокойствие,предполагам ще те предразположи така,че да разкриеш и споделяш спокойно чувствата си.Аз лично съм такъв човек,че не мога да дишам,ако не си кажа и споделя всичко,въпреки,че веднъж бях излъгана жестоко.При малкото връзки,които съм имала обаче съм действала така,че първо се уверявам,че човека отсреща държи на мен и тогава разкривах чувствата си.Ако преценя,че искренно ме обичат,имам ли същите чувства ми се иска непрекъснато да ги изразявам.

# 3
  • София
  • Мнения: 819
Разбирам те напълно и е съвсем нормално-когато вече са те наранявали и не са отвръщали на чувствата ти, започваш да мислиш дали изобщо има смисъл да се хабиш/ извинете за грубия израз,но си е така/.Това си е един вид защитна реакция . Обаче в един момент се появява човекът,който наистина заслужава твоята любов и наистина ще е жалко,ако не му го покажеш.Проблемът е,че не винаги се разбира и често се разкриваме 100% пред хора,които после се оказва,че не го заслужават.
И все пак,тези неща се усещат,ти сама трябва да почувстваш дали това е ТОЙ! И ако ДА-тогава си заслужава и наистина няма по-хубаво нещо от това той да разбере какво изпитваш и да ти отвърне със същото!

# 4
  • Zeist, NL
  • Мнения: 2 723
Мдаааа и аз те разбирам, ама само как добре те разбирам...
при мен мина известно време през коет мъжът ми (тогава все още гадже) ми говореше за любов а аз само се усмихвах и мълчах като гьон Confused, беше ме страх, че ако разбере, че го обичам ще може да ме манипулира и наранява.
Чак когато започна да говори за общо бъдеще и деца, придобих смелост и постепенно ми се развърза езика Embarassed
Изчакай, можеш да показваш, какво изпитваш без да го казваш, ако това, което преживяваш продължи да е все така хубаво и безоблачно всичко ще си дойде на мястото.

Не се насилвай, всичко ще се нареди от самосебе си  bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 3 739
Мдаааааааааааа! Напълно те разбирам.
Необходими са ти две неща - истински човек и време!
А засега карай просто се наслаждавай на хубавото в живота си без да обмисляс бъдещето и какво ще му кажеш....
Успех!

# 6
  • London, Sofia
  • Мнения: 8 914
Здравейте!Имам един въпрос който може да ви се стори доста глупав,но за мен е важно.В живота си съм била наранявана много пъти от мъжете(психически),и сега разбирам че съм си създала някаква предпазна стена, която ме предпазва от повторно нараняване,поне доскоро така си мислех.Но най-странното в случая е че немога да призная какво изпитвам.А това което чувствам е нещо много хубаво.
Ако има някой който да ме разбира или има желание да ми даде съвет,ще му бъда благодарна.

Няма такова нещо като преградна стена Naughty Mr. Green
Колкото до това да споделяш какво чувстваш - сама ще се убедиш, че не бива да пропускаш мига - когато почувстваш нещо, просто го кажи - ще направиш един човек щастлив....когато се убедиш в това и не го мислиш - тогава е моментът Peace

# 7
  • Мнения: 5 623
никога не мога крия това което чувствам казвам,показвам пък да става каквото ще

# 8
  • сф
  • Мнения: 3 078
винаги съм била много открита.
АМА МНОГО.
досега това по-скоро ми е носило позитиви отколкото негативи. т.е. за мен плюсовете на подобно поведение са повече от минусите.

# 9
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
Винаги съм такава, каквато съм си,иначе на мен би ужасно гадно, да не съм си аз...Абсолютно е вярно, че понякога това те наранява.... но колкото и да ме боли, винаги съм си била чиста пред съвестта, което за мен е най- важното! Peace

# 10
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 148
Изпитвала съм го, знам за какво говориш.
Отдавна, обаче, го преодолях. Както някой беше казал, нужно е време и точният човек. Hug

# 11
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 6 582
Не се притеснявам да показвам чувствата си, това не ме прави уязвима, защото не позволявам заради тях да ми се качат на главата.

# 12
  • Мнения: 4 806
в първия си живот криех чувствата си и направих огромна грешка - това си е вид измама и се изпускат важни неща в живота, които по - късно не могат да се върнат.
последва съвместна терапия
във втория ми живот се уча да не ги крия и дълбоко вярвам, че показаните чувства не могат да са оръжия срещу човека, който ги показва, а напротив - те са оръжие в неговите ръце, за да постига мечтите си

# 13
  • София
  • Мнения: 2 535
Никога не крия чувствата си.

# 14
това което чета ми е до болка познато
при мен е така че тази стена която съм издигала с годините
е станала като рефлес
това си е чувство за самосъхранение то трудно се преодолява
наистина трябва да вярваш на сто на човека който споделяш  и пак е трудно
имам 10 годишна връска с съпруга си имам и две деца от него и пак ми е трудно
 когато трябва да говоря за себеси
имала съм кофти моменти и са ме прецаквали зверски
но се научаваш на кого можеш и на кого не
научаваш се и да говориш само трябва смелост която съм сигурна че при теб не липсва
затова смело говори ако той те обича ще слуша
успех Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт