Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора


Мнения: 1 616
Момичета, преди време във форума влезе една майка- Бонита.Тя се опита да бъде полезна на всички, но се намериха хора, чиито реакции чувствителната й душа не можа да понесе и тя напусна форума. Моето мнение е, че всички изгубихме много от това. Имам честта тя да е моя близка и с радост ви предоставям част от това, което изгубихме. Следващото е превод на Бонита от руски.

Препоръки за възпитанието на осиновените деца:
1.   Вземайте на ръце детето дотогава, докато можете да го вдигнете. Вземайте го винаги когато то го иска. Ако не можете да го носите в дадения момент, седнете някъде и го вземете на ръце.
2.   Спете до детето(до неговото легло) дотогава, докато детето безболезнено се съгласи да спи само. Държете му ръчичката докато заспи. Никога не се опитвайте да го оставите само, ако то е против. Не го затваряйте за наказание в празна стая, даже ако Ви се струва, че това помага.
3.   Не го давайте на детска градина дотогава докато имате финансова възможност да го гледате вкъщи. Ако детето безболезнено тръгне на детска градина няколко месеца след като сте го осиновили – това е първият сигнал, че детето изисква повишено внимание.
4.   Вземайте с вас детето навсякъде където можете да го вземате. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-добре.
5.   Не притеснявайте детето със занимания за по-ранно развиване, ако то е предразположено към това – вие непременно ще го видите. Ако пък не – дайте му време да свикне със семейството.
6.   Играйте с него дотогава докато сте в състояние да се концентрирате върху това. Да, това е сложно и напрягащо, но ще успеете да издържите няколко години, което ще е достатъчно.
7.   Целувайте и прегръщайте детето постоянно. Даже, ако то след целувката ви ухапе или ви удари по лицето – това е неговото временно състояние на проявено към вас разположение.
8.   Всички негативни прояви обръщайте на шега. Не си струва да зацикляте на непрестанните – престани да се биеш, ще те накажа и др. Създавайте предимно позитивна среда.
9.   Научете се да не се чувствате виновни пред другите родители заради поведението на вашето дете. Не се поддавайте на вълната на всеобщото порицание на лошите постъпки на детето ви. Просто го вземете на ръце и го целунете. Не слушайте доброжелателите с “голям стаж във възпитаването”. Вашето дете е най- доброто и най-красивото.
10. На детето не му трябват играчки, собствено креватче, качествена храна и пр., поне не на първо време. Защото детето не получава от това емоционален подем, защото при  него изобщо не е развита емоционалността. Та играчките първо на първо са предназначени да доставят удоволствие, а именно в това е проблема. Работата е там, че емоционалността на детето е сублимирана, в поглъщане на храната. Ние се заблуждаваме като казваме, че децата в домовете са гладни. Те не са гладни, те са емоционално ненадарени. Те получават емоционално удовлетворение от храната.,а  домашното разнообразие на храна – това е гама от удоволствия, а не просто удовлетворяване на глада.
Първоначално тези деца не изпитват емоции, те само подражават на околните
« Последна редакция: чт, 08 юни 2006, 15:10 от darena »
Цитирай

София

Мнения: 533
БРАВО, БОНИТА И ДАРЕНА!!!!  Hug Hug

Безценни съвети - простички, но много професионални и истински...
Цитирай

гр. Кюстендил

Мнения: 53
Просълзих се.
За това се опитвам да говоря и аз.............
Това е истината...............

Простичка и ясна.

ОБИЧАЙТЕ децата си!
Всичко друго ще се нареди.
Цитирай


Мнения: 1 616
Ето още един превод на Бонита от руски форум за осиновяване.

 Бебешки спомени

Спомням си, че ми беше много неуютно….В утробата в която лежах, винаги беше тъжно. Над главата ми туптеше сърце, но въпреки че беше младо, в него нямаше нито пролетен звън, нито песни….
 А понякога сърцето започваше да бие учестено и до мен достигаше тих плач. Много ми беше мъчно за това девойче, което все пак делеше жизнените си сили с мен.
Нощем  се свиваше на кълбо и с краката си подпираше главата ми, а аз се притаявах… знаех – че така и е по-леко. С какво можех да и помогна? Само със смирение.
През мътната обвивка на корема и, аз я сравнявах с други коремчести млади жени, които оживено бърбореха за някакви пеленки, ританки и от време на време си галеха коремчетата….
Мен тя никога не ме погали….. ТЯ не ме обичаше…..
Разбрах това когато бях на 5 месеца…. Може би ще ме попитате защо не съм го разбрала по-рано? Навярно защото съм била мъничка и глупава….
Но добре все пак, че не ме изгони съвсем. Къде щях да отида? Все още  ми беше много рано ….
Понякога с тънките си, но гъвкави пръсти тя натискаше корема си толкова силно, че аз се притисках към широките и  кости и се вцепенявах  от страх.
Така живяхме почти 7 месеца…
От всички звуци, които проникваха в утробата, най-много ми допадаше музиката. Аз започвах да си движа главата в такт и махах с крачета. А най-много ми харесваше, когато моята стопанка ядеше кисели краставички. И до ден ден днешен ги обичам.
Беше вече топло, слънцето настойчиво огряваше от всички страни, когато нещо горчиво и задушаващо започна да ме обгръща. Така продължи цяла седмица. Бях съвсем замаяна, страхувах се дори да помръдна. Разбрах, че е време да се разделяме…. И не защото моментът беше настъпил, а защото ТЯ се беше изморила.
Мислех си: “Защо това се случва на мен? А може би не само на мен”?
Всичко започна през нощта… Сега си мисля, че всички страшни и лоши неща се случват именно нощем. Стана ми трудно да се движа и в ушите ми пищяха оглушителни звуци. Беше непоносимо задушно! Изгубих всякакво търпение и реших че каквото и да става, ще се махна оттук! Така ми се прииска да глътна свеж въздух! Все още усещах някакъв горчив привкус, когато някой ме хвана за рамото. Най-накрая умела ръка ме подхвана зад вратлето и ярка светлина ме заслепи.
Гледай ти! Колко е светло тук! И колко са смешни хората! Целите в бяло… даже лицата им не се виждат….само очи, които премигват!
Изобщо не знаех какво да правя. Те ме гледаха в упор, нещо си говореха и аз реших – ей сега ще заплача! От толкова време ми се плачеше!… Оказа се толкова хубаво да изплачеш.  Избърсаха  ме с нещо мекичко и ме загърнаха с пеленка. Стана ми толкова топло…..
ТЯ не ме взе при себе си…ТЯ се отвърна от мен….!
Помислих си -“Сигурно така трябва”.
Повече не Я видях…
В болничната стая бяхме две момиченца. Наричаха ме Катя. Жените в бяло си говореха, че съм се родила на св.Екатерина. Не знам как се казваше другото момиченце, само чувах че е пристигнала от далече. Но защо не си заминава и къде е жената, което я е носила в корема си?
Момиченцето през цялото време мълчеше, а на мен толкова ми се искаше да си поговорим. И аз разговарях сама със себе си, по- точно си гуках.  Все  Я виках…
Някой от време на време се накланяше над мен обръщаше ме от едната страна на другата и тънка игла  ме убождаше по крачето . Не, не ме болеше. По-скоро ми беше обидно… След това ме сложиха в някаква стъклена кутия, и лекарката след като внимателно ме събуди,  допря до гърба и гърдите ми някакво метално нещо, което отначало загряваше в дланите си . Не помня колко време продължи всичко това, но се оказва че всичко си има  край.
Скоро ми олекна. Все още мъничко ме наболяваха крачетата от убожданията, когато слънцето надникна през прозореца и струва ми се искаше нещо да ми каже. Почакай – му прошепнах, - трябва да помисля за някои неща…. Утре ще поговорим.
Забелязах, че до прозореца една млада тополка се беше разлистила и много се гордееше със своите листенца. Слънчицето ми намигна и се премести на друго прозорче, а аз заспах.
Те дойдоха както винаги след втората бутилчица с мляко. Иззад гърбовете на докторите надничаше пълничка жена с шарена блуза. Тя пристъпи напред и пред очите ми избухнаха огненочервени лалета..
-Колко са красиви! Те за мен ли са??? Благодаря!
Тя с усмивка ме галеше по ръчичките и главата. “Колко е приятно” – забелязах. След това жената се приближи към другото момиченце и започна да го оглежда. Хм!Нещо много се забави! Това не ми харесва! После тя отново се върна при мен. А така! – отдъхнах си. Оттогава насетне започнахме да се виждаме всеки ден!
Веднъж тя дойде много рано. Облече ме в нови дрешки, загърна ме с одеяло и каза: -”Да тръгваме””. И ние и отидохме на гости. Всички лекари дълго ни следваха с поглед. И досега не разбирам защо?
В къщата беше толкова красиво. Жената все ме носеше на ръце и нещо ми говореше. Най-много ми харесаха двете пухкави играчки, които подскачаха и мяукаха. Те внимателно ме разглеждаха. Дали пък да не ги дръпна за мустаците? Я по-добре следващия път когато пак дойда на гости, ако дойда разбира се. Изминаха три месеца, а тя не ме връщаха обратно.
Помислих си -“Сигурно така трябва”.
Жената сновеше насам- натам, нещо разказваше на приятелките си, а когато ставаше тъмно ми пееше песни, толкова топли и нежни…..
Една нощ се събудих с усещането че пламтя…..През някаква пелена виждах ту едни лекари, ту други. Това хич не ми хареса. И не защото ме бодяха с инжекции, а защото искаха да ме вземат в болницата. Жената ме притисна здраво към себе си и каза решително– Не, ние  оставаме вкъщи”!
Ама че работа! Оказва се, че това е моят дом. Цялата нощ тя ме люлееше на ръце, завиваше ме в мокра пелена и тихо плачеше….Толкова много ми се искаше да я утеша.
И точно тогава аз разбрах – Тя ме обича!
Измина цяла година. Живеехме много задружно. Жената ми четеше приказки от разноцветни книжки, показваше ми как писукат пиленцата, пееше ми смешни песнички.
От няколко дни ме занимаваше една мисъл:”Как да я наричам”?
Беше обикновено утро. Вкъщи миришеше вкусно на сладко от ягоди. Тя стоеше с гръб към мен и сгъваше моите дрешки.
Аз си поех дълбоко въздух и казах - ”МАМА”.
Тя се хвърли към мен и ме покри с целувки, като ронеше едри сълзи! Пак плаче! Ама каква ми е забавна!!!
Лекичко се допрях до лицето и и тихо, съвсем беззвучно, почти без да си мърдам устните и казах – “ОБИЧАМ ТЕ”!

Цитирай


Мнения: 1 616
Ще си позволя да поместя макар и със закъснение поздравлението на руския форум до руските осиновители,послучай 1 юни, което Бонита ми изпрати. Превода е мой, казвам го защото, ако не е съвсем точен да се знае , че не е на Бонита. По важното е, какъв оптимизъм, лъха от този поздрав. Нито за миг не съм се сетила, че този празник е и наш, защото е за защита на децата, и защото ние защитаваме нашите деца.


Драги участници във форума!
1 юни- Ден за защита на децата!Той има към нас особено пряко отношение, защото всеки, който е тук, прави това което и по неговите сили за защита на децата, които  кръвните им родители не са могли да защитят. Поздравявам всеки, който вече е приел под покрива на своя дом, дори едно детенце и тези, които все още само се замислят да го направят. Сила на всички вас, мъжество и търпение в това благородно , но трудно и свързано с грижи и безпокойства дело! Нека вашите деца във вашите семейства да се чувстват най-важната част от семейството!Нека мъжеството не ви изоставя в минутите на отчаяние!Нека мисълта за това, че защитавате от нещастие  този, който прави първите си стъпки и се учи да живее, да ви дава сили и търпение! Нека слънчевите усмивки и смеха на вашите деца да сгряват вашите домове!ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Цитирай

София

Мнения: 533
Бонита и Дарена, тези "Бебешки спомени" са толкова вълнуващи...

Не знам какво точно се е случило преди време с Бонита, но подкрепям Дарена за това, че този форум много е изгубил, когато тя се е оттеглила. Призовавам всички дружно да се извиним на Бонита и да я поканим отново сред нас. Форумът има нужда точно от хора като нея... И точно от такива преживявания, като преведените от руските сайтове.

Дарена е права, като казва, че руската душевност е много богата и близка до българската...
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Хубаво и много вярно е всичко написано!Нямам спомен защо е обидена Бонита,не се учудвам,защото пък друга моя позната невлиза понеже беше нападната след като сподели и потърси помощ от нас,тук,аз в последствие се запознах и реално с нея-разкошен човек,осиновиха две деца и се справя сама с проблемите на отглеждането и възпитанието им!
darena явно Бонита е много хубав човек,щом си прави труда да намира и превежда за нас тия материали  bouquet нека се върне и да се включва сама   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 616
Tеа, Дидка, много ви благодаря за подкрепата и хубавите думи!  bouquet  bouquet

Когато се случи този скандал за приказките, аз уверявах всички, че Бонита е много ценен за форума човек. За тези, които искат да си припомнят темата- тя е "Да изясним за приказките" и е по-назад на стр.4 в този форум. Тогава две майки ме защитиха- shoni и мама на мишле- за което още веднъж - благодаря.  Hug Hug

Дидка, по повод на твоята позната, която говориш. Наистина  някои са много бързи , когато трябва да кажат нещо лошо или да нападнат някого,  но много малко са на брой - тези, които ще го защитят.

Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Ох голям рев дръпнах с тези Бебешки спомени.  newsm45 Много са хубави. Така ми се преиска аз да бъда вече тази жена. Но така ме е страх...  newsm70
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Дарена, кажи на БОнита, че за благото на дечицата ТРЯБВА да се върне.
Не заради майките, а заради децата на които ще помогне като помогне на майките им.
Често хората се обиждат и наистина е трудно в този голям форум а си намериш местенце... но не бива да се поддаваме на лошите емоции и спомени. Трябва ако можем да създадем нещо градивно - да го направим, напук на обидата, напук на всички дето ще се намерят да ни оплюят!

Кажи й да бъде смела и да почне пак да пише. Както ти не се отказа.

Дидке, ти също би могла да помогнеш на тази жена да превъзмогне гнева и обидата /било то и справедливи/ в името на общата взаимопомощ и на ползата от опита на тези жени за другите!

Дидке и Дарена - това е вашата възможност - помогнете им да превъзмогнат слабостта на гнева и обидата и да се върнат тук, за да помагат на малкото, но блързо разрастващо се семейство на осиновителите! ХАйде, вие имате дар слово, а съм убедена, че тези жени пък имат какво да споделят!
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Съветите са просто безценни за всяка майка, не само за осиновителките!
А бебешките спомени ме разплакаха  Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Не зная коя е БОНИТА - но явно не сте спечелили нищо от раздялата си.
Цитирай

София

Мнения: 77
                                       Мидата
                        Имало някога една мида -
                        чуйте нейната съдба.
                        Веднъж песъчинка се настанила
                        в черупката й като на шега.
                        Изглеждала толкова малка,
                        а болезнено дълбаела,
                        макар да ни се струват жалки,
                        и мидите чувства питаят.

                       Как мислите, започнала ли отчаяно
                       да оплаква съдбата си превратна,
                       която до това състояние окаяно
                       я довела най-безпощадно?
                       Дали държавници проклинала
                       или се впуснала в изборна борба,
                       дали гневни лозунги издигала,
                       че подкрепа от морето не дошла?

                      Съвсем не - сгушена в черупката твърда,
                      тя решение взела премъдро:
                      песъчинката щом не може да изхвърли,
                      в нещо по-добро да я превърне.
                      Годините търкаляли се кротко -
                      времето богатство от мигове трупа,
                      и на мидата края настъпил жестоко...
                      Познахте - станала на супа.

                      А от песъчинката омразна,
                      която тревожно я бодяла,
                      разкошна перла израсла,
                      тъй нежна и сияйна цяла.
                      Приказката си има поука-
                      не намирате ли, че е прекрасно
                      това, което мидата стори
                      с едно пясъчно зрънце?

                      Всичко можем да постигнем,
                      ако поставим начало
                      и оползотворим богатството
                      на нашите дух и тяло.

                                                         Неизвестен автор

Скъпа Бонита, нека оползотворим потенциала на нашите дух и тяло в името и в подкрепа на всичките ни прекрасни осиновени деца, защото те го заслужават!
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Скоро се запознах с майката за ,която говорех че беше потърсила съвет и помощ при нас-прекрасна жена и майка,която ценя сега още по-вече!Ето темата за въпросната майка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=33382.0
Дано Бонита се върне при нас и сред нас  bouquet
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
това което е превела бонита е прекрасно, само не разбрах защо се нахвърлиха така срещу нея, какви авторски права на статии от руски сайтове, кой ги е писал тези статии, не трябва ли руснаците да претендират за авторските права
Цитирай


Мнения: 1 616
Ще си позволя да помествам тук и материали, които не са от Бонита. Според мен не е важен автора, а ползата за нас и децата ни.  Това интервю съдържа разбиранията , които имам за възпитанието на осиновено дете и въобще на дете и които съм споделяла с вас.

С разрешението на Алина от съседния форум.

Интервю с.... Бог

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
-   Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
-   Ако имате време...  – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
-   Моето  време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
-   Не и такива,  които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
-   Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
-  Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
-   Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
-   Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат  обичани.
-   Да научат, че трябват години, за  да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
-   Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
-   Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
-   Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
-   Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
-   Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
-   Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
-   Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
-   Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
-   Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
-   Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
-   Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
-   Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
-   Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
-   Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
-   Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
-   Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
-   Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
-   Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
-   Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се.  Бог потъна в мълчание.

Бог е любов.     (1 Йоан 4:16)
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора